Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 568 от 20.02.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 14879/2023
Вид
Решение № 568
Подписан
20.02.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Румяна Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.109 -113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.109 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.109 -113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.109 -113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.111 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 111, ал.2 и 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.109 -113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 113 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Варна, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110114879 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „З. к. П. П." ЕООД вписано в ТР воден при Агенция по вписванията с ЕИК № **, със седалище и адрес на управление в **, управлявано и представлявано от Т. В. Т. с постоянен адрес в **, чрез процесуалния си представител адв.К. Д. ВАК, със съдебен адрес в **, тел.**, ** срещу П. Н. Р Б., с адрес **.

Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.49 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати, сумата от 2493.81 (две хиляди четиристотин деветдесет и три лева и осемдесет и една ст.) лева, представляваща паричния еквивалент на месечната вноска в размер на 75.57 лв. с ДДС при покупка на идентичен мобилен телефон на изплащане, за лишаване от ползването на собствения на ищцовото дружество мобилен телефон и за прекомерно продължително задържане на движима вещ мобилен телефон Appel iPhone II Pro 64G SpGreycIMEI **, за периода от 22.01.2021 г. до 23.10.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

Посочва начин на плащане по адвокатска банкова сметка с IBAN ** при „П. и. б." АД с титуляр адв.К. Д. б.-ВАК.

Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, 1 навеждайки следните фактически твърдения:

С договор за продажба на изплащане № 503169751 „З. к.П.П." с ЕИК **е закупила от „А. Б." ЕАД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление** мобилен телефон „Айфон 11 Про 64 GB SP GREY" сериен и фабричен № 352835112144137, графитен цвят за сумата от 1511.52 лева, съгласно фактура № 0651938161 от 14.08.2020г.

По ДП 49/2021 г по описа на ОД на МВР- Варна. пр.пр.957/2021г. по описа на BPП е повдигнато обвинение по ч.т. 144. ал.3. вр.с ал.1 от ПК на К. Т.

Т.

С протокол за претърсване и изземване от 22.01.2021г. по ДП 49/2021г. по описа на ОД на МВР- Варна, пр.пр.957/2021 г. по описа на ВРП, приложен по същото ДП за нуждите на производството е иззет мобилен телефон „Айфон 11 Про 64 GB SP GREY" сериен и фабричен № 352835112144137, графитен цвят, с поставен черен калъф ведно със СИМ карта собственост на трето лице „З. къща П. ." ЕООД с ЕИК **.

С молба от трето лице собственик на веща - ищцовото дружество по ДП по чл. 111, ал.2 и 3 от НПК входирана на 01.03.2021 г. по ДП 49/2021 г. по описа на ОД на МВР-Варна. пр.пр. 957/2021 г. по описа на ВРП е поискано връщането на мобилния телефон преди завършване на наказателното производство, тъй като това е нямало да затрудни разкриването на обективната истина.

С Постановление от 15.03.2021г. по ДП 49/2021 г. пo описа на ОД на МВР - Варна пр.пр.957/2021 г. пo описа на BPП наблюдаващият прокурор Б.М. отказва да върне на третото лице Т. В. Т., като управител на „З. к. П. П." ЕООД, приобщения, като веществено доказателство 1 брой мобилен телефон „Айфон 11 Про 64 GB SP GREY" сериен и фабричен № 352835112144137, графитен цвят, с поставен черен калъф ведно със СИМ карта.

Постановлението е обжалвано с частна жалба пред ВРС. С определение № 148 от 14.05.2021г. постановено по ЧНД 20213110201843 по описа за 2021 г. на ВРС, съдът потвърждава постановление на прокурор В.М. при ВРП от 15.03.2021 г. по ДП № 49/2021 г. по описа на ОД на МВР -Варна, с което е отказано на трето лице Т. В. Т. в качеството му на управляващ и представляващ „З. к.П.П." ЕООД да бъде върнат приобщения по делото като веществено доказателство мобилен телефон „Айфон 11 Про 64 GB SP GREY" сериен и фабричен № 352835112144137, графитен цвят, с поставен черен калъф ведно със СИМ карта.

В молбата си ищцовото дружество посочва, че информацията, необходима за наказателното разследване може да бъде копирана.

Производството не е имало спор за собствеността на мобилния телефон, а информацията за входящи и изходящи разговори и интернет обаждания, което може да бъде проверено с разпечатки от мобилните оператори.От мобилните оператори може да се изиска и информация за графичните данни от които да се установи достоверността на показанията на свидетелите.

С постановление от 11.07.2023г. по ДП.49/2021г. по описа на ОД на МВР - Варна, пр.пр. 957/2021 г. по описа на ВРП наблюдаващия прокурор Б.М. при 2

ВРП прекратява наказателното производство по горепосоченото ДП, водено срещу К. Т. Т. за извършено престъпление по чл. 213А, ал.2. т. 1 вр.с ал.1 от НК, тъй като обвинението не е доказано и постановява вещественото доказателство 1 брой мобилен телефон „Айфон" графитен цвят, с поставен черен калъф, ведно със СИМ карта, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.01.2021г. да бъде върнат на обв. К. Т. Т.. Постановлението е било изпратено на заинтересованите лица, като е било връчено на 12.07.2023г. и на 24.07.2023г. В законоустановения срок не са постъпили жалби срещу прекратителното постановление и то е влязло в сила.

С молба входирана с „Български пощи" във ВРП от 17.10.2023г. е поискано от обвиняемия по ДП 49/2021 г. по описа на ВРП. пр.пр.957/2021г. по описа на ВРП в максимално кратък срок да бъде върнат иззетия мобилен телефон, собственост на „З. к. 5 %" ЕООД.

Едва на 23.10.2023г. /или три месеца след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство/ мобилен телефон „Айфон" графитен цвят, с поставен черен калъф, ведно със СИМ карта, иззет с протокол за претърсване и изземване от 22.01.2021 г. е върнат на упълномощено от К. Т. Т. лице.

С фактура№ 1 от 25.10.2023г. „Заложна къща 5%“ ЕООД с ЕИК ** продава на „Д. Е. Д. М." ДЗЗД с Булстат **, седалище и адрес на управление **, представлявано от Г. К. мобилен телефон Appel iPhone 11 Pro 64G Sp Grey c IMEI 352835112144137 за сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ изплатена по банков път.

Задържането на гореописания мобилен телефон и съдържащата се в него информация /oт 22.01.20211. до 23.10.2023г./ е довело до ограничаване функционалността за значителен период от време на дейността на търговското дружество управлявано от управителя Тодоров, който не е присъствал по време на изземването.

На представителя на дружеството ищец не са предоставени копия от издаденото по ДП разрешение за претърсване и изземвани или от протокола за претърсване и изземване.

Съгласно чл.1 от Протокол I към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. За ищцовото дружество е налице правно основание да търси обезщетение за непозволено увреждане и обезщетение във връзка с прекомерно продължително задържане на движима вещ мобилен телефон. Претърпените вреди и пропуснатите ползи от задържането на веща по ДП, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е липсвала необходимост от изземване и задържане на вещ като веществено доказателство, подлежат на обезщетение по чл. 49 от ЗЗД. /Решение № 465 от 20.12.2010г. по гр.д. № 1794/2010г., ВКС, IV ГО/.

Прокуратурата не е имала право да задържа веща до завършване на 3 наказателното производство, тъй като от фактите по делото е видно, че по същото е изготвена справка за трафичните данни от мобилните оператори и са изискани извлечения за проведени входящи и изходящи разговори и интернет обаждания. Разпоредбата на чл.111, ал.2 от НПК изрично предвижда правомощие на прокуратурата да разрешава връщането на предмети, иззети като веществени доказателства, на собствениците им, преди да завърши НП, в случаите когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Основателен довод в молбата по чл.111, ал.2 от НПК, ищцовото дружество посочва, че в ДП не е имало спор за собствеността на мобилния телефон, което съгласно чл. 113 от НПК да бъде основание за задържането й.

/Решение № 465 от 20.12.2010г. по гр,д. № 1794/2010г., ВКС, IV ГО/.

Не на последно място действащия НПК предвижда изискване към прокуратурата и разследващите органи да осигурят провеждането на ДП в предвидените в кодекса срокове, за разследващите органи да вземат всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно завършване на разследването и в най-кратки срокове да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина. Сроковете за предварителното производство са двумесечни и могат да бъдат продължавани от прокуратурата с не повече от няколко месеца. Предварителното производство е продължило много по-дълго от предвидените срокове, което е налагало внимателно обсъждане дали са налице аргументите за задържането на телефона или за връщането му. /Решение№ 465 от 20.12.2010г. по гр.д. № 1794/2010г., ВКС, IV ГО/.

Не без значение е обстоятелството, че в резултат на задържането на мобилния телефон ищцовото дружество е пропуснало полза, която е в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможност да ползва подобен на отнетия телефон, обезщетение, което следва да съответства на обедняването. Отделно от това, без да ползва процесния телефон ищцовото дружество е продължило да заплаща месечните си вноски, имайки предвид, че телефонът е бил на изплащане, което допълнително е нанесло загуби.

И не на последно място, стойността на отнетия телефон за две години и десет месеца значително е намаляла, а с оглед инфлацията стойността на мобилен телефон от същия клас към настоящия момент е на двойна цена от тази през 2021 г.

Счита, че задържането на мобилния телефон след изтичане на шестмесечния срок от образуване на ДП до връщането му 23.10.2023г., поради липса на необходимост от изземването и задържането на мобилния телефон като веществено доказателство подлежи на обезщетение.

Обезщетението за претърпяното от ищцовото дружество обедняване следва да бъде в размер на плащаната сума като месечна такса за периода на претенцията.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор.

Намира исковите претенции за неоснователни, като ги оспорва по 4 основание и размер.

Съгласно трайно установената съдебна практика, за да се обоснове съществуването на деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо да се докаже наличието на всички елементи от нейния фактически състав, а именно: 1. деяние /действие или бездействие/; 2. противоправност на деянието; 3. вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; 4. наличие на причинна връзка между вредите и извършеното деяние; 5. тези вреди да са причинени от лице, на което отговорното по чл. 49 от ЗЗД лице е възложило работа; 6. лицето, на което е възложена съответната работа, да има вина за причинените вреди.

С протокол за претърсване и изземване от 22.01.2021 г. по досъдебно производство /ДП/ № 49/2021 г., по описа на ОД на МВР - гр. Варна, пр. пр. № 957/2021 г., по описа на Районна прокуратура - гр. Варна /РП-Варна/, за нуждите на наказателното производство е иззет мобилен телефон „Apple iPhone 11 Pro 64 GB SP GREY", c IMEI номер 352835112144137. Същият е приобщен по предвидения в НПК ред към веществените доказателства по досъдебното производство. Изземването е извършено след получено разрешение от съдия при Районен съд - гр. Варна /Определение № 260141/22.01.2021 г., по НЧД № 273/2021 г./ - видно от приложеното към исковата молба Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 11.07.2023 г., постановено от РП - Варна по преписка № 957/2021 г.

Мобилният телефон е иззет от К. Т. Т., който е привлечен в качеството на обвиняем по горното досъдебно производство.

По направено искане от страна на ищеца с молба от 10.03.2021 г. мобилния телефон да му бъде върнат преди наказателното производство да е приключило, наблюдаващия прокурор с Постановление от 15.03.2021 г. на РПВарна е постановил отказ предвид обстоятелството, че връщането на вещественото доказателство ще попречи за разкриване на обективната истина.