Определение № 52501 от 30.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 30414/2025
- Вид
- Определение № 52501
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 30.12.2025
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 52501 гр. София, 30.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110130414 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. А. С. срещу „..“ ЕООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № ../12.06.2024 г. поради противоречието му със закона.
Ищцата твърди, че на 12.06.2024 г. сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № .., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2500 лв., при уговорен ГЛП в размер на 23,33% и ГПР в размер на 49,66%. Според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, като едновременно със сключването на договора за заем ищцата сключила и договор за поръчителство, по силата на който се задължила да заплати възнаграждение на дружеството – гарант, в размер на 2650 лв., разсрочено за изплащане с вноските по кредита. Твърди, че дължимото възнаграждение в полза на Multitude Bank представлявало разход по кредита, който следвало да бъде съобразен при изчисляване на ГПР. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство било условие за отпускане на кредит от ответника. Сочи, че възнаграждението в полза на гаранта представлявало скрита възнаградителна лихва, усвоявана от ответното дружество – кредитодател. Отбелязва, че двете дружества били свързани лица, като твърди, че целта на уговореното възнаграждение в полза на гаранта била да бъдат заобиколени изискванията на ЗПК. Твърди, че били нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при формиране на ГПР не било включено дължимото възнаграждение на дружеството – гарант. В тази връзка, счита че процесният договор е недействителен, поради което моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността му. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба. Сочи, че дружеството – гарант е самостоятелно юридическо лице, като сключването на договор за гаранция не било задължително условие за отпускане на кредит. Твърди, че възнаграждението в полза на дружеството – гарант не представлява разход по кредита, който следва да бъде съобразен при формиране на ГПР. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва: в доказателствена тежест на ищцата е да 1 докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесния договор за паричен заем. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че помежду им бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ../12.06.2024 г., по силата на който ищцата усвоила предоставената в заем сума от 2500 лв., както и че уговореното възнаграждение в полза на дружеството – гарант не било взето предвид при формиране на ГПР по кредита.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.03.2026 г. от 9.30ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2