Решение № 893 от 14.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 893 гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.ова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Александрина Кр. Попецова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Аделина И.ова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603623 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 05.04.2023г., СРС 112-ти състав е постановил по НОХД № 13435/2022г. Присъда, с която е признал подс.А. К. Х. за виновен в извършвано престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 НК и му е наложил наказание ЛСВ за срок от 4 месеца, изпълнението на което наказание на осн. чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от 3 години, като горното наказание е определено в условията на чл.58а НК.

Първоинстанционният съд е уважил частично гражданската претенция по чл.45 ЗЗД и е осъдил подсъдимият да заплати на пострадалия В.Г. сумата от 5 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, като е отхвърлил гражданския иск в останалата му част до пълния претендиран размер от 20 000лв.

С горепосочената Присъда и на осн.чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подс.Х. да заплати и направените разноски по делото - в размер на 604,80лв. по сметка на СДВР и в размер общо на 420лв. по сметка на СРС, от които 220лв. направени разноски и 200лв., държавна такса върху уважения размер 1 на гражданския иск.

Против присъдата в частта й относно наложеното наказание и в отхвърлителната й част относно пълния претендиран размер на обезщетението е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от адв.А. П., повереник на ЧО и ГИ В.Г. с отправено искане за увеличение на наложеното наказание и за присъждане на гражданската претенция в пълния й размер. В подкрепа на горните искания са наведени съображения за неправилност и необоснованост на присъдата в атакуваните й части.Релевира се довод за липса на изложени от основния съд мотиви както досежно размера на наказанието, което по мнение на въззивния жалбоподател е занижено и несъответно на престъплението, така и досежно размера на присъденото обезщетение, като безмотивно е отхвърлена гражданската претенция до пълния й предявен размер от 20 000лв.

Депозираната въззивна жалба е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на надлежно конституирана страна в процеса, спазен е преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и изискванията на процесуалния закон както за формата и съдържанието на жалбата, така и за движението й съгл.чл.321 НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

В с.з. пред настоящата инстанция адв.Т., повереник на частния обвинител и граждански ищец, поддържа подадената жалба на отразените в същата основания.Отправя искане за изменение на атакуваната присъда в санкционната й част с увеличение размера на наложеното наказание, което по мнение на повереника е занижено и не съответства както на тежестта и характера на противоправните последици, така и на личността на подсъдимия.Отправя се и искане за изменение на присъдата в частта й относно присъдения гражданския иск и осъждане на подс.Х. да заплати в цялост пълния размер на претендираното парично обезщетение.

Назначеният за целите на въззивното производство служебен защитник на подсъдимия - адв.Б. по същество на процесния спор изразява становище за правилност и законосъобразност на постановената първоинстанционна присъда.Приема, че с наложеното на подсъдимия наказание биха се постигнали целите по чл.36 НК в аспект на генералната и индивидуална 2 превенция; приема, че наказанието кореспондира на доказаните факти за самооценката на дееца за собственото му поведение, изхождайки от направеното самопризнание, а така също, че наказанието съответства на чистото му съдебно минало и на общия принцип на чл.22 НПК за разумност на срока на наказателното производство.Досежно уважения размер на гражданската претенция защитата навежда довод за неговата съразмерност и адекватност, с оглед характера на телесното увреждане, като подчертава, че така присъденото парично обезщетение е съобразено и с МРЗ за страната.

Самият подсъдим Ал.Х. не се явява и не изразява становище в своя лична защита по същество на процесния спор.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна.Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.Участващият по делото прокурор изрази становище и относно гражданската претенция, като намира, че същата следва да бъде уважена в цялост, предвид дългосрочните последици от умишлено причинената средна телесна повреда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.3 НПК.

За да постанови обжалваната присъда, първоинстанционният съд е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.Фактическата обстановка е подробно изяснена и описана в мотивите към проверяваната присъда. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Тук е мястото да се отбележи, че въззивно съдебно следствие се провежда само в очертаните от чл.327 НПК хипотези, а именно при наличие на неизяснени в хода на първоинстанционното разглеждане на делото на елементи от фактическата обстановка от съществено значение за 3 разкрИ.ето на обективната истина.Щом не съществуват неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, няма и нужда от допускане и събиране на допълнителни доказателствени материали.Нещо повече - съгл. ТР № 1/2009г. на ВКС по т.д.№ 1/2008г., в процедурата по чл.372 ал.4 и чл.373 ал.3 НПК първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт.

Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимият А. К. Х. е български гражданин, роден на ****г. в гр.София, с ЕГН ****, със средно образование, неосъждан, неженен.

Пострадалият свидетел В.Г. е роден на ****г.

На 09.11.2020г., около 20.00ч. св.В.Г. посетил заведение Glory the house, находящо се в гр.София ул.****. На горната дата същото заведение било посетено и от подс.Х., който бил придружаван от своята приятелка св.М.Б., като двамата седнали на маса в края на заведението.Непосредствено след това св. Б. отишла за кратко до бара и непосредствено след като се върнала на масата при подс.Ал.Х., той започнал да й крещи и дори й ударил главата масата.Това му поведение провокирало намесата на св.В. Г., който се приближил до тях и се опитал да успокои подсъдимия.След последвалата вербална агресия от последния дори и собственикът на заведението св.М.Н. и управителят св.М.А. се намесили и успели да прекратят възникналия конфликт.Свидетелят Г. се върнал на бара, а подсъдимият хвърлил по него мобилния си телефон, приближил се, повалил го на земята и му нанесъл удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.Някои от ударите попаднали в дясната ръка на пострадалия.След успешното прекратяване на побоя пострадалият напуснал заведението и отишъл във ВМА, където му била оказана медицинска помощ с поставяне на имобилизационна шина.

Въпреки това обаче и тъй като в последствие той продължил да изпитва силни болки на 23.11.2020г. посетил и УМБАЛСМ Пирогов.При извършения в болничното заведение преглед било установено, че на св.В. Г. е причинено 4 счупване на проксималната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка.На 16.12.2020г. той бил опериран с поставени импланти, като самата оперативна интервенция преминала без усложнения и същият бил изписан на 18.12.20г. с предписани контролни прегледи на 21. и на 29.12.20г. и с последващи рехабилитационни процедури.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5 НПК. По делото от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното му решаване. Инкорпорираният доказателствен материал обхваща показанията на свидетелите В.Г., Г.К., М.Н., М.А., Ст.С. и Е.П., приобщените писмени доказателства и писмени доказателствени средства и способ за доказване – заключения по назначените и приети за доказателство експертизи.

СГС оценява за правилен и обоснован направения от контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като е обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на информация.В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана деятелност.Нужно е изрично да се подчертае, че доколкото съобразно иницииращия въззивното производство документ, се атакува постановената присъда само и единствено в санкционната й част досежно наложеното наказание и в частта й относно неуважения размер на гражданския иск, то се заключава за липсата на спор между процесните страни касателно релевантните по делото факти и поради това, доказателственият анализ в контекста на горното ще бъде изложен изключително лаконично.

На първо място в тази насока следва да се отбележи, че първоинстанционното производство е разгледано по реда на глава ХХVІІ 5

НПК в хипотезата на дадени от подсъдимия обяснения по см.на чл.371 т.2 НПК. Т.е. той изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява желание за несъбиране на доказателства досежно тези факти.Доколкото подсъдимият е включен в кръга от лица, притежаващи правомощието за иницииране на съкратено съдебно следствие, то СРС с основание е уважил това му желание, отчел е събраните на ДП доказателства и на осн.чл.372 ал.4 НПК е обявил на процесните страни, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направеното в с.з. самопризнание от подс.Х., без да събира доказателства в подкрепа на обвинението.

Правилно е посочено от първостепенния съд, че показанията на горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник, доколкото всеки един от тях на ДП в условията на устност и непосредственост излага определени фактически обстоятелства, като тези показания са приобщени към доказателствената съвкупност в хода на проведено съкратено съдебно следствие.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд и също кредитира показанията на свидетелите В. Г., М.Н. и М.А., които показания напълно кореспондират с направеното от подсъдимия признание на фактите по чл. 371 т.2 НПК.В съдържателен план всеки един от горните трима свидетели, които са очевидци на реализираните събития, навеждат с изискуемата категоричност както данни относно времето, мястото и реализираните от подсъдимия действия, така и относно нанесените на пострадалия телесни увреждания.Свидетелите внасят уточнение за местонахождението на подсъдимия и пострадалия в заведение Glory the house, находящо се в гр. София; уточняват поведението на подсъдимия, изразено в отправена вербална обида и в последващо нанасяне на редица удари в областта на тялото и главата на пострадалия; свидетелите описват и състоянието на пострадалия непосредствено след ударите, а именно „неестествено положение“ на пръстите на ръката (по данни от св.М. Н.) и изразено оплакване от св.Г. за изпитвана болка в пръста на ръката (по данни от св.М.А.); а видно от показанията на самия пострадал, му е причинена „болка в областта на четвърти пръст на дясна ръка“. Показанията на свидетелите се оценяват за пряк доказателствен източник, тъй като носят информация за лично възприети факти; показанията са напълно еднопосочни 6 и взаимоподдържащи се, като съответстват и на приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства, в частност на приложените по ДП медицински документи.Именно поради това, с основание първостепенният съд е дал вяра и е кредитирал с доверие същите.