Решение № 180 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело № 20254000500208 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 151/21.03.2025 год., постановено по гр. д. № 806/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 да заплати на С. А. В., ЕГН ********** сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 3 755.67 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконно обвинение, съгласно Присъда № 46 от 08.12.2023 г., постановена по НОХД № 577/2022 г. на Великотърновския районен съд, ведно със законната лихва върху същите суми, считано от 30.04.2024 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 5 169 лв. разноски по водене на делото пред първата инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 против Решение № 151/21.03.2025 год., постановено по гр. д. № 806/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Излага се, че не ставало ясно от кой начален момент съдът е приел, че ищцата е търпяла неимуществени вреди, като счита че това е датата на привличането й като обвиняема. На 1 следващо място се сочи, че медийните публикации не могат да се вменят във вина на прокуратурата. Не били доказани по безспорен, категоричен и несъмнен начин твърдените от ищцата неимуществени вреди. Отделно от това се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно, като е присъдено обезщетение над обичайния размер спрямо доказания интензитет на вредите. Съдът не бил отчел в достатъчна степен част от обективните обстоятелства, относими към размера на обезщетението, напр. взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение. Излага се също, че не била доказана причинната връзка между увреденото здравословно състояние и воденото производство. Твърди се, че част от доказателствата били ценени превратно, а други несъобразени с конкретната личност и на обществените представи за справедливост. От горното се прави извод, че по този начин, допускайки съществени процесуални правоотношения съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се също, че съдът не бил съобразил и актуалната съдебна практика.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде определено обезщетение в значително по-нисък размер, както по отношение на претендираните неимуществени вреди, така и по отношение на претендираните имуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от С. А. В., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ************, чрез адв. И. Н. и адв. Т. П. от АК – Велико Търново.

В същият се излага, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Изложени са подробни съображения.

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, общественият статус на ищцата, медийното отразяване на воденото наказателно производство, социалният й статус, поведението на пострадалата и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди е определил обезщетение в размер на 50 000 лв. Приел е, че ищцата е претърпяла и имуществени вреди, пряка последица от повдигнатото й обвинение - адвокатско възнаграждение за наказателното производство в размер на 300 лв.; разходи за транспорт (пътуване с влак, автобус и самолет от Федерална Република Германия, където живее от 2019 г. до Република България, за да се яви пред органите на досъдебното производство и пред съда) в размер на 2 701.63 лв. и пътуване с автомобил в размер на 754.04 лв., или общо в размер на 3 755.67 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

2

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правото на увредения за обезвреждане на имуществени/неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България, вследствие на повдигане на незаконно обвинение предпоставя да бъдат осъществени следните юридически факти: на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и причинените имуществени/неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причиненият вредоносен резултат, т.е. те да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.

Не е спорно по делото, че на 15.07.2016 г. е било образувано досъдебно производство № ЗМ 80/2016 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново, пр. пр. № 114/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново срещу виновните лица.

Преди това (14.12.2015 г.) в хода на предварителната проверка е снето обяснение на ищцата С. А. В..

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 11.01.2019 г. на ст. разследващ полицай от ОД на МВР - Велико Търново, С. А. В. е била привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. първо във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, лишаване на от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 от НК, както и възможно 3 постановяване на конфискация на част или на цялото имущество, като по отношение на същата е взета мярка за неотклонение „подписка“.

На 29.07.2020 г. бил изготвен обвинителен акт за извършено от ищцата С. А. В. престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. първо във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като въз основа на същия било образувано НОХД № 1156/2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С протоколно определение № 508/09.09.2020 г., влязло в сила на 20.10.2020 г., е конституиран като граждански ищец ДКЦ „Д-р Стефан Черкезов“ ЕООД, гр. Велико Търново, като производството по това дело е било прекратено и същото е върнато на прокурора за изготвяне на обвинителен акт съгласно дадени от съда указания.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 13.10.2021 г. на ст. разследващ полицай от ОД на МВР - Велико Търново, С. А. В. отново е била привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. първо във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

На 12.05.2022 г. бил внесен нов обвинителен акт за извършено от ищцата С. А. В. престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. първо във вр. ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като въз основа на същия било образувано НОХД № 577/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като с Присъда № 46/08.12.2023 г., постановена по горното дело ищцата била призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение. По делото са проведени девет съдебни заседания.

С Решение № 68/30.04.2024 г., постановено по ВНОХД № 160/2024 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, оправдателната присъда е потвърдена.

От представените по делото самолетни, влакови и автобусни билети, издадени на името на ищцата, се установява, че в период от няколко дни преди датите на посочените погоре съдебни заседания ищцата е пътувала до гр. Велико Търново от различни населени места във Федерална република Германия, като след датите на съдебните заседания е пътувала в обратна посока - към Федерална република Германия. Билетите били заплащани от Г. С. Г. – майка на ищцата (месечни извлечения по кредитни карти), а в последствие ищцата й възстановявала (разписки от 19.12.2021 г. , 07.12.2023 г., и 18.04.2024 г.) – суми в общ размер от 2 701.63 лв.

По делото е представен договор за наем на лек автомобил, който ищцата е наела на дата 21.12.2021 г. и свидетелство за регистрация на лек автомобил, от което е видно, че тя и съпругът й са придобили на 10.11.2022 г. лек автомобил БМВ, описан в свидетелството.

Към материалите по ДП № 80/2016 г. на ОД на МВР Велико Търново е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищцата е заплатила на упълномощен от нея адвокат възнаграждение в размер на 300 лв. за осъществена защита по досъдебното производство.

От представените по делото заверени копия на в-к „Борба“ от 29.01.2016 г., от 10.06.2016 г., от 19.08.2020 г. и разпечатки от интернет-страница на същия вестник от 28.01.2019 г., 18.08.2020 г., от 15.04.2024 г., както и разпечатки от интернет-страници на в-к 4

„24 часа“ от 29.01.2019 г., от здравен портал „Здраве.нет“ от 19.08.2020 г., и от интернетстраница „Банкер.бг“ от същата дата се установява, че са налице публикации относно предварителната проверка и наказателното производство, водено срещу ищцата в досъдебна и съдебна фаза. Публикациите съдържат данни, че ищцата „е разследвана“, „замесена в афера“, „присвоила суми от такси за лечение“, „клиент на съда“. Посочват се имената на ищцата и конкретни суми.

От показанията на събраните гласни доказателствени средства (показанията на св. Г.

Г. – майка на ищцата и св. П. Г. – съпруг на майката на ищцата) се установява, че ищцата е работила в ДКЦ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново до 2014 г., когато напуснала, защото я обвинили, че е присвоила голяма сума пари. В последствие ищцата не могла да си намери работа, защото никой не желаел да я наеме като счетоводител, понеже било известно какви са обвиненията срещу нея. През 2015-2016 г. работила като дистрибутор на медицински продукти. През повечето време била без работа и се налагало семейството на майка й и нейният съпруг да подпомагат семейство й (хранели децата в дома си, купували продукти и ги давали на ищцата). Децата на ищцата били малки, когато тя напуснала работа - на 2 и на 6 години. Двамата свидетелстват, че в следствие на обвиненията ищцата изпитвала огромен срам, стрес и безпокойство през цялото време докато траело разследването срещу нея и докато траело воденото наказателно дело. Била притеснена, че я обвиняват в присвояването на голяма сума пари, като само лихвите за периода на водене на делото възлизали на 100 000 лв. Най-близките хора я подкрепяли, но околните започнали да говорят. Публикациите в медиите по случая били многобройни и в смисъл, че тя е присвоила сумата, като направо я обявявали за виновна. Ищцата се притеснявала много от това, че децата й растат и че ще разберат за повдигнатото й обвинение. Успявали да прикрият информацията от тях за известно време, но ищцата взела решение да напусне страната със семейството си и от юли 2019 г. заминали да живеят в Германия, където са се установили и живеят и досега. Основната причина да заминат за Германия било обвинението на ищцата и страхът й децата й да не научат за него. Не желаела децата да изпитват срам заради обвиненията й. Криела от децата си причината за пътуванията си до България, когато се прибирала, за да се яви по делото срещу нея. Трудностите с намиране на работа по специалността били големи за ищцата както в България, така и в Германия, където се изисквало високо ниво на владеене на немски език, за да се заеме длъжността счетоводител.