Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 28.11.2022, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно гражданско дело 368/2022
Вид
Решение № 297
Подписан
28.11.2022
Състав
Росица Стоянова Стоева, Анита Христова Велева, Калина Георгиева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.50 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Ямбол, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20222300500368 по описа за 2022 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Т.К.Х. в качеството й на управител и едноличен собственик на „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, гр.Ямбол, ЕИК 201234645, подадена чрез пълномощника адв. С. В. от ЯАК против Решение №315/21.06.2022 г., постановено по гр.д. №2924/2021 г. по описа на Районен съд-Ямбол.

В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното: ОСЪЖДА, на основание чл.109 ЗС, „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК 201234645, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, п.к. 8600, ***, да преустанови по-нататъшно нарушаване на правото на собственост на „ДИМЕКС-2007" ЕООД, ЕИК 128626064, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ***, ап.7, Ц. Б. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, бул."****, „АДИКОМ" ЕООД, ЕИК 128617930, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ***, вх.А, ет.5, ап.12 и ЕТ „АГРОБАМЖЕЛЯЗКО ПЕТРОВ", ЕИК 838101029, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, *** и да възстанови за своя сметка състоянието на сграда с идентификатор *** по КК, находяща се на ***, гр.Ямбол, преди извършването на строително-монтажните работи на втори етаж на същата в несъответствие с одобрените екзекутивни чертежи към документацията в архива на Община Ямбол, послужила за издаване на УВЕ №45/13.04.2006 год. за втори етаж на сградата.; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК 201234645, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, п.к. 8600, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Димекс-2007" ЕООД, ЕИК 128626064, със седалище и адрес на управление: област Ямбол, община Ямбол, гр.Ямбол, п.к.8600, ул."Раковски" № 23, ап.7 сумата от 247,00 лева - разноски по делото.; ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ХЕВЪНЛИ ПЛЕЙС" ЕООД, ЕИК 201234645, със седалище и адрес на управление:

1 гр.Ямбол, п.к. 8600, *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Б. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*, бул."**** сумата от 1300,00 лева - разноски по делото.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения за неправилност, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че съдът не е разгледал в дълбочина всички обстоятелства и доказателства по делото, поради което е достигнал до необосновани и неправилни фактически и правни изводи. Изтъква се, че твърдението на ищците, че преди около година, собственикът на фирма „Кибела инвест" ЕООД е разбил прохода между двете сгради от към котелното на търговския дом и сграда с идентификатор №*** е неоснователно и несъстоятелно, като това твърдение не било доказано в производството пред ЯРС, а липсвали и мотиви на съда в тази насока. Въззивникът сочи, че допуснатата и изслушана на 02.03.2022 г. СТЕ не е дала пълен отговор на всички поставени въпроси и по-конкретно на втори въпрос - „Съответства ли настоящото техническо състояние на сградата на одобрената строителна документация?", а вещото лице е нямало реален достъп до първоначално одобрената строителна документация, което безспорно се явявало ключово при решаването на делото и изясняването на всички обстоятелства около него. В жалбата се твърди, че Ямболският районен съд е постановил решение, което е невъзможно да бъде изпълнено, тъй като ако въззивникът „освободи" тези помещения и ги „предаде" на ищците, той се лишава от единствения си достъп до имота, което е невъзможно. Направено е оплакване за постановен неправилен отказ от страна на ЯРС да бъде поставена допълнителна задача към вещото лице - да се изготви или да се намери площообразуване на пристройката, в която ищците са придобили имотите си, както и да се посочи дали са нарушени техните квоти, така както са описани в документите им за собственост, като с този отказ предрешил спора в полза на ищците, без да се стигне до установяване на пълната фактическа обстановка. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е незадълбочено и решено при липса на изложени мотиви, само позовавайки се на приетите заключения на вещото лице. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново от въззивния съд, с което да отхвърли предявения от „Димекс-2007" ЕООД, Ц. Б. Х., „Адиком" ЕООД, ЕТ „Агробам-Желязко Петров" иск, като неоснователен и недоказан. Заявена е претенция за присъждане на разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК „Димекс-2007" ЕООД, Ц. Б. Х., „Адиком" ЕООД и ЕТ „Агробам - Желязко Петров", чрез адв. Д. Д. са упражнили правото си на писмен отговор и са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба, като са поискали оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски. Посочено е, че от заключението на вещото лице е установено, че към момента на огледа, фактическото състояние на сградата не съответства на предвижданията по проект, тъй като по проект е предвиден санитарен възел с три тоалетни с общ коридор, а в действителност две от тоалетните, част от сграда с идентификатор *** и съставляващи общи части на етажа, са приобщени към обект с идентификатор ***, който е част от сграда с идентификатор ***, съседна на сграда с идентификатор ***. Заявено е още, че приобщаването на тоалетните от сграда с идентификатор *** към обект с идентификатор *** е станало с избиване на отвор на стената в коридора на втори етаж на сграда ***, разделяща коридора от тоалетните, където е монтирана входната врата на обект с идентификатор ***, както е и изградена нова преградна стена, която разделя едната тоалетна, оставаща като обща част за втори етаж от сграда *** и санитарното помещение на обект с идентификатор

***. По този начин на практика към самостоятелния обект, собственост на 2 ответното дружество, находящ се в сграда с идентификатор *** е направен вход през санитарните помещения, представляващи общи части в сграда с идентификатор ***. Посочено е още, че първоинстанционния съд подробно е обсъдил установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която е направил правилни изводи за основателност на предавения иск.

В о.с.з. въззивника се представлява от процесуалния си представител - адвокат, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В о.с.з. въззиваемите не се явяват и не се представляват. В предварително депозирана молба пълномощника на същите - адв.Д.Д. поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, заявено в писмения отговор, по съображенията, изложени в него. Иска потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно приложен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е правилно, а въззивната жалба е неоснователна. Съображенията са следните:

В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие с обема на правото му на собственост. Основание за защита чрез този иск се поражда и само при състояние на заплашване или опасност от вредно и смущаващо въздействие. Претендираната чрез негаторния иск защита включва както задължение за прекратяване на неоснователното въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед за премахване на последиците от нарушението на собствеността, чрез отстраняване на обективните дадености, които са причинили и ще продължат да причиняват вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е. съдът следва да се произнесе и досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за да се прекрати неоснователното въздействие.

В мотивите към т.3 на ТР №4/2015 г. на ОСГК е разяснено, че от самия текст на разпоредбата на чл.109 ЗС е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил 3 неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се събраха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи. Правилна е и определената от ЯРС правна квалификация на предявения иск.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №98, том IV, рег.

№5368, дело №521/13.06.2006 год. на нотариус М.Д. с рег.№453, с район на действие Районен съд Ямбол, ищцата Ц. Б. Х. е придобила в собственост заедно с И.С.Х. нежилищен обект, предназначен за здравни и социални услуги – зъботехническа лаборатория, с административен адрес: гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №35, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащите му 17.80% идеални части от общите части на сградата и 0.36% идеални части от правото на строеж.

Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №008, том III, рег.№3017, дело №299/17.05.2018 год. на нотариус Т.Д. с рег.№243, с район на действие Районен съд Ямбол, ищецът „Димекс 2007“ ЕООД е придобил в собственост самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда №5, в имот с идентификатор ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на стореж върху терена.