Определение № 4114 от 16.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4114 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605838 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е след подаден частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение № 3029 от 07.08.2024 г. по НЧД № 8217/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав. С първоинстанционния съдебен акт се отменя постановление от 21.05.2024 г. на прокурор при СРП по досъдебно производство № 15016/2021 г. по описа на 03 РУ -СДВР, пр.пр.№ 41788/2020 г. по описа на СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В подадения частен протест представителят на държавното обвинение прави искане за отмяна на определението на СРС като неправилно, за което излага конкретни доводи в протеста. Оспорват се основанията за отмяна на постановлението на СРП от първоинстанционния съдебен състав и се прави искане за отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на прокурорския акт.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в частния протест и прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Досъдебно производство е било образувано и водено за това, че в периода от месец юни до 04.09.2020 г. в гр. София, с цел да бъде набавена имотна облага, било възбудено заблуждение у В. А. Н., че на 30.09.2020 г. ще бъде сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който Н. ще придобие собствеността върху апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****, и с това била причинена имотна вреда на В. А. Н. в размер на 4000,00 лева –престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В хода на производството не е било привлечено обвиняемо лице.

И.Й.М. живеел в гр. София, ж.к. ****, като същият притежавал идеални части от посочения недвижим имот.

На неустановена дата през месец юни 2020 г. свидетелят П.П. се обадил по телефона на своя познат В. Н. и му казал, че И.М. търси купувач за свой имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Впоследствие тримата се срещнали.

1

Ha 06.07.2020 г. между В. Н. и И.М. бил изготвен и подписан предварителен договор зa покупко-продажба на ап. 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****, в който била вписана продажна цена на имота в размер на 40 000,00 лева. По силата на предварителния договор В. Н. превел по посочена му от И.М. банкова сметка cyмата от 4000,00 лева, а остатъкът от продажната цена в размер на 36 000,00 лева следвало да се плати на 30.09.2020г., при сключването на окончателният договор по повод на имота.

В хода на досъдебното производството били изготвени СППЕ и допълнителна СППЕ, видно от които И.М. страда от „органично мозъчно разстройство – големи припадъци и малки припадъци. Епилепсия – генерализирани тонично-клонични припадъци /терапевтично резистентни/. Органична промяна на личността.“ Експертното заключение е, че И.М. не е можел да разбира свойството и значението на извършеното към месец юли 2020 – 30.09.2020 г. и не е можел да ръководи постъпките си. М. не провеждал лечение във връзка със заболяването си, като близките му не полагали грижи за него.

По делото е назначена и съдебно графическа експертиза, съгласно заключението на която, подписите и ръкописния текст „И.Й.М.“ положени в документите – разписка за получена сума, предварителен договор, пълномощно и др., са поставени от лицето И.М..

На 26.08.2020 г. И.М. пoдписал нотариално заверено пълномощно, с което упълномощил свидетеля П. М., да го представлява при продажбата на ап. 5, находящ се в гр. София, ж.к. ****. На 04.09.2020г. свидетелят М. в качеството си на пълномощник на И.М. извършил замяна на 1/2 идеални части от горепосочения имот. Съгласно сключения нотариален акт в замяна на прехвърлените идеални части И.М. следвало да получи от купувача Т.Т. лек автомобил марка ,,Фолксваген“, модел „Поло“, рег. № СВ **** PT и парична сума в размер на 4000,00 лева. За получената сума от 4000,00 лева между свидетеля М. и И.М. била подписана разписка от 04.09.2020 г.

Свидетелят Н. не бил уведомен за продажбата на 1/2 идеални части от имота, по повод на която бил сключил предварителен договор за покупко-продажба и бил платил капаро, респективно не му била върната и паричната сума в размер на 4000,00 лева.

Узнавайки за сключената сделка, по силата на която свидетелят Т.Т. придобивал 1/2 части от недвижимия имот, В. Н. подал жалба в СРП, въз основа на която било образувано досъдебно производство.

С постановление от 21.05.2024 г., наблюдаващият прокурорът е приел, че са налице основания за прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, тъй като свидетелят И.М. страда от заболяване – „органично мозъчно разстройство – големи припадъци и малки припадъци. Епилепсия – генерализирани тонично – клонични припадъци. „Органична промяна на личността“, имаща характера на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК, което водело до изключване на наказателната отговорност по смисъла на чл. 33 от НК. Предвид изложеното категоричния извод в прекратителното постановление е, че липсва на наказателноотговорен субект, т.е. не е извършено престъпление от общ характер.

Срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, по реда на чл. 243, ал. 5 НПК в СРС, е постъпила жалба от В. А. Н., посочен като пострадало лице в постановлението за образуване на досъдебно производство. С определение № 3029 от 07.08.2024 г. по НЧД № 8217/2024 г. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 132-ри състав е отменил постановление 21.05.2024 г. на прокурор при СРП по досъдебно производство № 15016/2021 г. по описа на 03 РУ -СДВР, пр. пр. № 41788/2020 г. по описа на СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, с мотиви, че представителят на държавното обвинение се е позовал единствено на експертни заключения и не е извършил задълбочен анализ на свидетелските показания на свидетелите П. М., Т.Т. и 2

П.П., не е събрал допълнителни доказателства, релевантни към предмета на доказване, което води до неправилно формирани изводи, за прекратяване на производството. Поради тези празноти в обжалваното постановление, същото е отменено и върнато на СРП за продължаване на действията по разследването.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че протестът е процесуално допустим, тъй като произхожда от процесуално легитимирано лице – прокурор при СРП и е подаден в срока, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.

При разглеждане по същество на депозирания протест въззивният съд приема, че същият е неоснователен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 243 НПК определя правомощието на прокурора да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък, но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.

Съдът има правомощието да прецени законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, като установи дали разследването е било достатъчно пълно и изчерпателно; дали има възможности за събиране на нови доказателства; дали фактическите изводи, достигнати от прокурора, съответстват на събраните доказателства; дали са били допуснати съществени процесуални нарушения; дали правилно е приложен законът. И по-конкретно евентуалната порочност на постановлението, изразена включително и в неговата неправилност, е предмет на съдебна проверка. Макар и съдът да не може да дава указания какво обвинение против кое лице следва да се повдигне, може да посочи евентуално допуснати пороци, след отстраняването на които прокурорът следва сам да вземе решение по тези въпроси.

В конкретния случай въззивният съд възприема част от фактическите и правните доводи на първоинстанционния съд, поради което и обжалваното съдебно определение следва да се измени – доколкото въз основа на качествено различни мотиви се достига до същия краен резултат.

От фактическа страна въззивният съд възприема очертаната от СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производства фактическа обстановка, посочена в предходната част от настоящето изложение.

По делото са събрани доказателства в следния смисъл: гласни доказателствени средства: показания на свидетелите В. А. Н. /л.60, Том 1/; П. Т. М. /л.63, Том 1/; П.Л.П.

/л.74, Том 1,; Т.Л.Т. /л.79, Том 1/; С.И.М. /л. 83, Том 1/; И.Й.М. /л.84, Том 1/; М.Р.С. /л.87, Том 1/; Н.А.С. /л.88 и л. 89, Том 1/;П.П.П. /л.90, Том 1/ и др.; -писмени доказателства: заверени копия на пълномощно, копие от разписка, копие от нотариални актове, справки от банкови институции; Решение на СГС, ГО, 8-ми брачен с-в от 04.10.2023г. /л.153-154, Том 1/; справка от"Кей Би Си Банк Бъглария" ЕАД /л. 209, Том 1/; докладни записки, справки и др.; способи за доказване – заключения на графическа експертиза /л.96-101, Том 1/, СППЕ л. 109-123 том/, допълнителна СППЕ /129-144, Том 1/.

От заключенията на изготвените по делото СППЕ и допълнителна СППЕ се установява, че свидетелят И.М. страда от „органично мозъчно разстройство- големи припадъци и малки припадъци. Епилепсия- генерализирани тонично – клонични припадъци /терапевтично резистентни/. Органична промяна на личността, която представлява 3

„продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на чл. 33 от НК.“.

От заключението на изготвената по делото допълнителна СППЕ се установява, че „освидетелстваният И.Й.М., към момента на извършване на инкриминираното деяние, а именно от месец юли 2020г. до 30.09.2020г. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си поради наличието на изразен когнитивен дефицит и промяната на личността по епилептичен тип.“

По повод на изводите на първоинстанционния съд за наличието на необходимост от изготвяне на повторна СППЕ, настоящия въззивен състав, счита, че в хода на разследването са приобщени всички необходими писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на И.М., чиято невменяемост е от значение за настоящото производството. Видно от данните по делото М., въпреки обективно съществуващата необходимост от провеждане на лечение, във връзка с психичното му състояние и със заболяването му, същия е бил пълно неглижиран от близките си, не е диагностициран, както и няма данни да е търсена консултация с необходимите медицински специалисти (освен споменатото от дъщерята на И.М., че по нейна информация докато същия е работил в Испания е посетил специалист във връзка със състоянието си, за което няма писмени доказателства), което прави невъзможно изискването на писмени доказателства, касаещи неговото състояние към 2020 г. Във връзка с изложеното, установяването на обективното психично състояние на М. към инкриминирания период от време е възможно единствено след преценка на свидетелските показания на разпитаните в хода на разследването лица, общували с М. в този времеви диапазон и най-вече с след проведеното изследване на лицето, по назначените СППЕ и допълнителна СППЕ.

Настоящата инстанция се довери изцяло на заключенията на вещите лица по назначените и изготвени в хода на досъдебното производство СППЕ и допълнителна СППЕ, като прецени, че същите е еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и необорени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, поради което следва да се приеме, че съставлява сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по въпроса за невменяемостта на И.М., поради което съдът не счита за целесъобразно и необходимо да се назначаването на повторна СППЕ.