Решение № 6124 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6124 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110148264 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от ЕС на адрес, /адрес/, представлявана от И.Л.Н. срещу Д. Р. Д., ЕГН ********** и Е. М. и двамата с адрес: /адрес/, с която е предявен иск с правно основание чл. 41, ал. 1 ЗС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, за заплащане на сумата размер на 1 237, 59 лева главница, представляваща неплатена парична вноска за извършен ремонт на покрив на сграда, находяща се в /адрес/, както и сумата в размер на 70, 13 лева представляваща законна лихва за забава за периода от 28.01.2021 г. – 19.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба / 20.08.2021 г. / до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците са обитатели на ап. ****, находящ се в /адрес/.

Посочва, че на основание решение на общото събрание, проведено на 22.01.2021г. при спазен дневен ред, ЕС е приела ответниците да заплатят в срок от пет дни парична сума в размер на 1 237, 59 лева, представляваща ¾ ид. части от 1 650, 12 лева, както и сумата от 70,13 лева законна лихва за забава в периода от 28.01.2021 г. до 19.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Предвид изложеното ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответниците да заплатят описаните суми. При условията на евентуалност моли на основание чл. 59 от ЗЗД Д. Р. Драгомиов и Е. М. да платят на ЕС парична сума в размер на 1 237,59 лева главница, представляваща стойност за извършен ремонт на покрив в сграда на процесната ЕС и сумата в размер на 70,13 лева мораторна лихва за забава за периода от 28.01.2021г. до 19.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021г. до окончателното плащане на сумите.

Претендира разноски.

Ответниците депозират отговор на исковата в молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който оспорват предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърдят, че на 09.10.2020г. било проведено общо събрание на собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата. Към момента на свикване на общото събрание управителният съвет от собствениците в ЕС е бил в състав председател - И.Н./ ап. 7/, и 1 членове - М.М. /ап. 2,3/, А.М. /ползвател ап. 3/. Считат, че незаконосъобразността на взетите решения по т.1 до 13, обуславяла незаконосъобразността и на решението по т. 7 от проведеното общо събрание. На следващо място посочват, че всички решения на ОС на ЕС обективирани в протокола от ОС от 22.01.2021 година били незаконосъобразни, поради противоречие с императивните правни норми относно процедурите, правилата за свикване и провеждане на ОС. От исковата молба не се доказвало, че имало извършени от ЕС плащания без да има правно основание за това и имущественото състояние на ЕС да е било намаляло с претендираната сума. Съответно това намаление да се изразявало в заплащане на припадащите се суми за собствениците от апартамент 12, ответници по делото. Навеждат твърдения, че не били представени доказателства и не бил доказан факта, че ответниците са се обогатили за сметка на ищеца със съответната сума, като обогатяването конкретно се изразявало в извършен ремонт на покрив на сграда в гр. София, като ответниците не били заплатили припадащите им се суми за ремонт на общите части на сградата. Оспорват посочената в исковата молба сума в размер на 1 237,59 лева с твърдението, че ищецът не е предоставил окончателно количествено- стойностна сметка за претендирания размер.

Липсвали доказателства за извършено плащане от страна на ищеца в полза на изпълнителя на ремонта. Също така липсвали доказателства за причинно – следствената връзка, обедняване от извършеното плащане от процесната ЕС и съответно размер на обогатяване на ответниците. Молят съда да отхвърли иска по чл. 59 от ЗЗД като неоснователен, необоснован и недоказан. Претендират разноски.

С определение от 02.06.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, производството е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на гр. д. № 55975/2020 на 143 състав и гр. д. № 12245/2021 на 124 състав, присъединено към гр.д.№ 48265/2021 г. на 150 състав. С определение № 2193/18.01.2026г. производството е възобновено, след отпадане на причината за спиране – постановяване на решение по гр. дело № 48265/2021 г. на 150 състав състав, което е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Отношенията между собствениците в ЕС относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „а“ общото събрание на съсобствениците е компетентно да приеме решение за извършване на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, както и за извършване на полезни разходи. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата.

По иска с правно основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответниците са били собственици на процесния самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, както и че е взето надлежно решение за извършване на ремонт на покрива, респ. за размера на припадащата се част на ответника.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са собственици на 3/4 от самостоятелен обект, представляващ апартамент 12, находящ се в процесната сграда в режим на ЕС.

Ищецът основава вземането си на решения на Общото събрание на ЕС от 09.10.2020 2 г. и 22.01.2021 г.

От представения по делото протокол от проведено ОС на ЕС от 09.10.2020 г. се установява, че по т. 2 от дневния ред е взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива, като средствата за ремонта бъдат разпределени между собствениците според притежаваните от тях ид. ч. от общите части на сградата. С Решение от 23.05.2023 г., постановено по гр. д. № 55975/2020 г. по описа на СРС, 143 състав, влязло в сила на 10.12.2024 г., се установява, че са отменени като незаконосъобразни решенията по т. 1, 2, 3 и 4 от проведеното на 09.10.2020 г. ОС на процесната ЕС.

Видно от протокол от 22.01.2021 г. на провелото се ОС на ЕС е етажните собственици са взели решения по 13 точки, от които касаят процесния случай – по т. 1 от дневния ред, с което е приет със забележки извършения ремонт на покрива на сградата от фирма /фирма/, по т. 2, б. „б“ от дневния ред за отправяне на покана до собствениците длъжници сем. Д.и (ответници в настоящото производство) за заплащане на съответните суми за ремонт в петдневен срок от датата на вземане на решението, по т. 5 от дневния ред за събиране на парична сума в размер на 1650, 12 лв. по съдебен ред, представляваща цялата неплатена вноска за ап. 12, в случай че сумата не бъде изплатена от съсобствениците на ап. 12 сем. Д.и.

С Решение № 6859 от 13.11.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 927/2025 г. , влязло в сила на 13.11.2025 г. са отменени по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решенията по т. 1, т.

2, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 и т. 13, взети от Общо събрание на собствениците в ЕС, проведено на 22.01.2021 г. и обективирани в протокол от същата дата.

Настоящият съдебен състав е длъжен да съобрази последиците на влезлите в сила решения на гражданските съдилища, с които решенията на общото събрание, на които ищецът основава претенцията си, са отменени като незаконосъобразни, респ. не следва да се прилагат, считано от отмяната им. Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за дължимостта на припадащата се част за ремонт на покрива се явява неоснователен, поради липсата на валидно взето решение от общото събрание на ЕС, находяща се в /адрес/, за извършване, респ. за заплащане от страна на всеки етажен собственик на суми за ремонт на покрива. При това положение безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки за уважаване на претенцията на ищеца и разглеждането на представените в тази връзка доказателства.

При липсата на главен дълг, неоснователен се явява и искът за заплащане на лихва за забава.

Предвид отхвърлянето на предявените главните искове с правно основание чл. 41 ЗС, вр.чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД, то съдът следва да разгледа предявените от етажните собственици от процесната сграда срещу Д. Р. Д. и Е. М. евентуални искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За уважаването на предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД ищецът е следвало да докаже, че за извършването на ремонт на покрива на сграда, находяща се в режим на ЕС, в която ответниците притежават самостоятелен обект на собственост, ищецът е заплатил припадащата се на ответниците сума в размер на 1237,59 лева, с която сума ответниците са се обогатили.

В конкретния страните не спорят, че е извършен ремонт на покрива, като в тази връзка са представени договор за ремонтни строителни-монтажни работи, предварителна количествено-стойностна сметка – приложение към договор, приемо-предавателен протокол от 01.12.2020 г., прецизиран окончателен протокол от 01.2021 г., Фактура № 0000001212 от 18.11.2020 г. и Фактура № 0000001212 (л. 28-31).

Както вече бе изяснено, страните не спорят, че ответниците са собственици на 3/4 от самостоятелен обект, представляващ апартамент 12, находящ се в процесната сграда в режим на ЕС.

Спорен по делото е въпросът дали е налице имуществено разместване между страните, изразяващо се в обедняване на ищеца и съответно обогатяване на ответниците.

Предявените в настоящото производство накърнени материални права, нуждаещи се 3 от защита, са основани на неоснователно обогатяване, поради това твърдяното процесно извъндоговорно правоотношение е извън регулацията на специалния закон /ЗУЕС/. Тъй като правоотношението, чиято защита е предявена в настоящото производство, стои извън обхвата на ЗУЕС, не е приложима и особената правосубектност на ЕС, установена в този закон по въпроси, свързани с управлението на общите части на сградата. Доколкото не се твърди и не се установява между етажните собственици да е учредено сдружение по смисъла на чл. 25 ЗУЕС, процесната ЕС няма собствен патримониум, който би могъл да се обогати за сметка на обедняването на ищеца. ЕС няма самостоятелни права, извън тези на етажните собственици и ползватели – в този смисъл е практиката на настоящия съдебен състав, обективирана в Решение № 1714/06.02.2023 г. по гр. дело № 44756/2021 г. Доколкото не е налице годен правен субект, в чийто патримониум да е настъпило твърдяното обедняване, то само на това основание предявеният иск се явява неоснователен.

Независимо от горното, по делото не са ангажирани и доказателства, че именно етажните собственици са заплатили припадащата се на ответниците част от разходите за ремонта. От представените платежни нареждания от 19.01.2021 г. (л. 136-137 от делото) се установява, че плащанията по фактура № 1212/18.11.2020 г. и фактура № 1218/01.12.2020 г. са извършени от /фирма/, като липсват данни относно правното основание за това и произхода на средствата. Дори да се приеме, че средствата са събрани от отделни етажни собственици, евентуалното вземане по чл. 59 ЗЗД би възникнало в полза на тези лица, а не в полза на ЕС като ищец в настоящото производство.