Решение № 410 от 20.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа М.а-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа М.а-Тонева Въззивно гражданско дело № 20231100513202 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20046496 от 06.07.2022 г., постановено по гр. д. № 43067 по описа за 2020 г. Софийски районен съд, 85 състав:

Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София, код по БУЛСТАТ 121292046, и М. Б. ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА Б.“ ЕАД,

ЕИК 121663601, да заплатят на Г. О. С., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Н.Д. С., настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв. – разноски по делото;

1

Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София, код по БУЛСТАТ 121292046, и М. Б. ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА Б.“ ЕАД,

ЕИК 121663601, да заплатят на О. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка Н.Д. С., настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 805 лв. – разноски по делото;

Осъдил ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - София, код по БУЛСТАТ 121292046, и М. Б. ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА Б.“ ЕАД,

ЕИК 121663601, да заплатят на Д. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Н.Д. С., настъпила на 11.02.2020 г. в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020 г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв. – разноски по делото.

Решението е постановено при участието на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, като трето лице помагач на ответника ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София, и на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, като трето лице помагач на ответника М. Б. ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА Б.“

ЕАД.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двамата ответници и 2 от третото лице помагач „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.

С въззивна жалба вх. № 25055653/26.07.2022 г. ответникът ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София (ЦСМП) обжалва решението в частите, с които предявените срещу него искове са уважени, с оплаквания за неправилност - постановено при неправилно приложение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Направените от районния съд изводи не съответствали на събраните доказателства, а последните били обсъдени избирателно с оглед тезата на съда, че поведението на диспечера при ЦСМП е виновно и в причинна връзка с настъпилия резултат. Неправилно съдът не кредитирал показанията на св. М. относно действието на фактора „време“, този свидетел заварил болната на другата сутрин, когато вече била в изключително тежко състояние и нямал причина да омаловажава собствен принос за настъпване на вредоносния резултат. Същият бил и изводът на свидетеля Ц., като районният съд неправилно не кредитирал частично показанията и на този свидетел.

Действията на служителите на ЦСМП не били в причинна връзка с настъпилия резултат. Нямало доказателства, че ако болната е хоспитализирана в 19.30 ч. на същия ден, резултатът щял да бъде друг. Неправилно съдът приел и че няма доказателства за движението на екипите в периода от 19.30 ч. до 20.30 ч. Доколкото трябвало да се докаже отрицателен факт, били налични доказателства, които потвърждавали тезата за липса на свободен екип. По делото били представени разпечатки от разговорите между ищците и оператора на ЦСМП, както и между операторите и на телефон 112. Нямало основания тези разпечатки да не бъдат обсъждани, както и неправилно районният съд игнорирал становищата на лекаря – член на екипа и на завеждащ смените – дневна и нощна – на процесната дата. Приоритетно се обслужвали пациентите с код „червено“, а в случая първоначалните сведения за състоянието на болната правилно били триажирани като код „жълто“. От липсата на свободен екип следвало, че ЦСМП обективно не бил в състояние да изпрати екип на адреса, а следователно и служителите му не били действали виновно. Отделно от това въззивникът счита, че размерите на обезщетенията, определени в мотивите на решението, били завишени с оглед обстоятелството, че било подценено действието на другите фактори – възраст на пострадалата, тежко здравословно състояние, антикоагулантно лечение, резултатите от което способствали за проявата и развитието на вредоносния 3 кръвоизлив. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу ЦСМП искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл.

80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 06.10.2025 г.

С въззивна жалба вх. № 25056386/01.08.2022 г. ответникът М. Б. ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА

КАРДИОЛОГИЧНА Б.“ ЕАД (МБАЛ „НКБ“ ЕАД) обжалва решението в частите, с които предявените срещу него искове са уважени, с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Съдът неправилно възприел фактите, установяващи се от компютърната томография, извършена на 06.02.2020 г. в 22.24 ч., която съдържала данни за множество сложни процеси, протичащи в мозъка на пациентката, като всеки един от тях бил от значение за правилното установяване на състоянието й, възможност същата да бъде транспортирана в друго лечебно заведение, както и дали състоянието й е позволявало извършване на сложна неврохирургична операция. При изслушване на комплексната СМЕ вещото лице С. дало мнение само по отношение на едно от констатираните нарушения в мозъчната дейност – мозъчен кръвоизлив над 3 см, но не били зададени въпроси относно останалите нарушения. Не била установена причинна връзка между проведеното лечение от лекарите в „НКБ“ ЕАД и настъпилата смърт на пациентката на 11.02.2020 г. Вещите лица били категорични, че провежданото лечение е било правилно. Изводът на съда, че на 06.02.2020 г. е следвало да бъде извършена спешна операция бил неправилен, тъй като по делото нямало данни дали констатираните нарушения в мозъка са позволявали транспортиране и извършване на операция в друго лечебно заведение. Съдът формирал изводите си въз основа на литературни източници, касаещи антикоагулантната терапия по принцип, без да събере по предвидения в закона ред доказателства за тези обстоятелства. От заключението на КСМЕ се установило, че е изпълнен алгоритмът на клинична пътека № 52 и са извършени необходимите медицински дейности, съответни на състоянието на пациентката, а дадените от вещото лице С. пояснения в съдебно заседание били принципни, но не давали отговор във връзка с конкретното състояние на пациентката. Съдът неправилно приел, че са налице предпоставките за 4 реализиране отговорността по чл. 49 ЗЗД. Нямало доказателства за извършено нарушение на чл. 81, ал. 2 ЗЗ. Нямало причинна връзка между поведението на служителите на болницата и настъпилата смърт на С.. Съдът неправилно приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗЗ. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу МБАЛ „НКБ“ ЕАД искове. Не претендира разноски. Съображения излага в писмени бележки от 20.10.2025 г.

С въззивна жалба вх. № 250058780/17.08.2022 г. третото лице помагач „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението в частите, с които предявените искове срещу подпомаганата от него страна ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ – София, са уважени.

Наведени са оплаквания за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Съдът неправилно приел, че от страна на диспечера на ЦСМП е забавено насочването на медицинския екип и за периода 19.35 ч. – 20.35 ч. липсва служебна ангажираност на медицинските екипи, което е в причинна връзка с настъпилата по-късно смърт на Н. С.. От друга страна този факт бил ирелевантен към настъпилата смърт.

От приетата комплексна СМЕ се установило, че не може да се установи с точност моментът на настъпване на паренхимния мозъчен кръвоизлив и не може да се отговори категорично дали ако екип беше дошъл по-рано е щяло да бъде различно. В тази насока били показанията на св. М., които неправилно не били кредитирани относно шанса за оцеляване на пациентката.

Отговорност за вреди за нарушение на основния хуманен принцип за неувреждане на пациента се носела само когато той е нарушен поради противоправно поведение на лекар и наличие на причинна връзка с увреждането. Вземане за обезщетение за вреди възниквало, когато вредоносният резултат е следствие на действия или бездействия на лекарите, но не и когато се установи, че обстоятелството, обусловило увреждането и причинната връзка между него и увреждането, са непредвидими и неизбежни.

Не се установило противоправно поведение на служители на ЦСМП, причината за смъртта на С. не била по причина виновно поведение на същите.

По делото не било доказано и ищците да са търпели неимуществени вреди.

Евентуално се поддържа, че обезщетенията били определени в завишен размер, в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Поради това моли съда да отмени 5 решението в обжалваните части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените срещу ЦСМП искове. Не претендира разноски.

С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите страни Г. О. С., О.

Г. С. и Д. Г. С. оспорват жалбите и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Изразяват несъгласие с мотивите на районния съд относно приетия триажен код „жълто“ вместо код „червено“, както и с редуцирането на приетите в мотивите цели размери на обезщетенията. Иска се от въззивния съд да присъди компенсаторна лихва върху главниците от увреждането до окончателното плащане. Въззиваемите Г. О. С. и Д. Г. С. претендират разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал.

5 ГПК на претендираното от въззивника ЦСМП адвокатско възнаграждение.

Съображения излагат в писмена защита от 06.10.2025 г.

Третото лице помагач

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

ДРУЖЕСТВО

ЕВРОИНС“ АД взема становище за основателност на жалбата на подпомаганата от него страна - М. Б. ЗА

АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „НАЦИОНАЛНА КАРДИОЛОГИЧНА Б.“

ЕАД, и моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от подпомаганата страна част.

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.