Решение № 2950 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2950 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100508510 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11698/14.06.2024 г. по гр.д. № 40953/2023 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Синергон енерджи“ ЕООД, ЕИК 202668908, е осъдено да заплати на В. А. В., ЕГН **********, сумата от 13125,87 лева (тринадесет хиляди сто двадесет и пет лева осемдесет и седем стотинки), представляваща надплатена цена за електрическа енергия за периода м.02.2022 г. до м.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лева, считано от предявяване на иска – на 21.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, а върху разликата над 5000 лева до 13125,87 лева – считано от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата над 770,62 лв. до пълния предявен размер от 13125,87 лв., е постъпила въззивна жалба от ответника „Синергон енерджи“ ЕООД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си, че ищцата е приела общите условия (ОУ) на ответното дружество с редакцията на чл. 10, ал. 1 от тях, цитирана в отговора на исковата молба и съдържаща се в представения по делото препис на ОУ, както и че не е разпределил доказателствената тежест ясно, точно и конкретно с оглед посоченото твърдение, с което са допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че представените с отговора на 1 исковата молба общи условия са приети на 09.01.2019 г. и изменени на 12.07.2021 г., но изменението не касае клаузата на чл. 10, ал. 1, приложима към определянето на цената на тока. Заявено е, че в заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) е налице разминаване в изчислените суми, предвид което жалбоподателят намира, че делото не е било изяснено.

Сочи се, че в самия отговор на исковата молба и в допълнителна молба от 21.11.2023 г. ответникът е представил препис от ОУ в частта с тази клауза, която е от значение за решаване на делото. Твърди се, че неправилно съдът е тълкувал чл. 10, ал. 6-9 от ОУ, защото в случая не е била изменена фиксираната договорна цена, а става въпрос за приложение на формулата по чл. 10, ал. 1 от ОУ при хипотеза на цена на закупената енергия за нуждите на клиента от пазар „Ден Напред“, която е по-висока от фиксираната договорна цена. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В. А. В. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа становището си, че месечните й задължения по договора следва да се изчисляват съгласно фиксираната цена от 160 лв. за МВтч. Счита, че цитираните от ответника клаузи от ОУ не следва да се прилагат в случая, тъй като влизат в противоречие с клаузите на процесния договор, които уреждат ценообразуването. Сочи, че клаузите на договора са индивидуално уговорени и поради това изключват приложението на съответните клаузи от ОУ. Счита, че доказателствената тежест е била разпределена правилно и че не е било необходимо съдът да указва на ответника, че не сочи доказателства за твърдяното от него основание за получаване на процесната сума. Заявява, че правилно заключението по допуснатата ССчЕ е изготвено в два варианта.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В частта, с която е уважен искът за сумата до 770,62 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано от заинтересованата страна и е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

С исковата молба се претендира от ответника заплащането на сума в 2 размер на 5000 лв., предявена като частичен иск от 10863,71 лв., представляваща надплатена от ищцата цена за електрическа енергия за периода м.02.2022 г. до м.06.2023 г., като се твърди, че между страните на 08.06.2021 г. е бил сключен комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група, по силата на който ответното дружество закупува от „Българска независима енергийна борса“ ЕАД електроенергия, която след това продава на ищцата на фиксирана цена от 160 лева на МВтч. В открито съдебно заседание, проведено на 30.01.2024 г., е допуснато изменение на иска по размер, като същият е увеличен на 13125,87 лв.

Ответното дружество признава наличието на договор между страните с твърдяното от ищцата съдържание, но сочи, че за неуредените с договора въпроси са приложими общите условия на дружеството, които ищцата е приела с подписване на договора. В отговора на исковата молба е посочено, че общите условия са били изменени, вкл. в относимата към предмета на спора клауза на чл. 10, ал. 1, за което ищцата е била уведомена посредством генериран линк, като в системата на дружеството е генерирано потвърждение от ищцата, дадено на 05.08.2021 г. в 17:22 часа. Ответникът твърди, че фактурираната цена на потребената електрическа енергия за процесния период е била определена именно съгласно формулата на чл. 10, ал. 1 от ОУ.

С оглед твърденията на страните въззивният съд намира, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предвид което правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ищцата, че следва да докаже факта на плащане на паричната сума, а на ответника – че има основание да получи плащането. Дадените указания са ясни, конкретни и напълно съответстват на предмета на доказване, с оглед което възражението на въззивника се явява неоснователно.

В подкрепа на твърдението си, че основанието за начисляване на процесната сума е клауза от общите условия на дружеството, ответникът е приложил препис от същите към отговора на исковата молба и е направил доказателствено искане за назначаване на съдебна компютърно-техническа експертиза, която да установи, че изменените общи условия са били приети от ищцата.

С определението по чл. 140 ГПК са допуснати представените от страните писмени доказателства, вкл. представените с отговора на исковата молба общи условия, допуснато е изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по въпроси на двете страни във връзка с установяване на начина на изчисляване на цената на потребената електрическа енергия, както и е допусната исканата от ответника съдебна компютърно-техническа експертиза.

С уточняваща молба с вх. № 333594/21.11.2023 г. ответникът е посочил, че оттегля твърдението си, че приложимите общи условия са били изменени, като е заявил, че поддържа твърдението, че между ищцата и ответника е бил сключен комбиниран договор за покупко-продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група от 08.06.2021 г. при общи условия, които са 3 били приети от ищцата с подписване на договора. В тази връзка ответникът е оттеглил искането си за допускане на СКТЕ и съдът на основание чл. 253 ГПК е отменил определението си за допускането й.

Доколкото ответникът заявява, че представените от него с отговора на исковата молба общи условия са в приложимата към процесния спор редакция и че ищцата ги е приела с подписване на договора, въззивният съд счита, че не е било налице основание да се дават указания на ответника, че не сочи доказателства за твърдените от него факти. Въпросът дали действително това е приложимата редакция на общите условия е такъв по съществото на спора.

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен комбиниран договор за покупкопродажба на електрическа енергия и членство в балансираща група от 08.06.2021 г., съгласно който „Синергон енерджи“ ЕООД продава на В. А. В. електрическа енергия на фиксирана цена от 160 лв./МВтч за два обекта с кл.№ **********, находящи се в с. Скрино, общ. Бобошево.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора, купувачът се съгласява с общите условия на продавача, които са приложими към договора по отношение на всички въпроси, които не са изрично уредени в него.

По делото са представени Общи условия за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги на „Синергон енерджи“ ЕООД, които, видно от заключителния текст, са приети на 09.01.2019 г. и са изменени на 12.07.2021 г., като влизат в сила за всички клиенти от 1-во число на месеца, през който е получено потвърждаването им. От съдържанието на общите условия не може да се установи коя част от тях е била предмет на изменение, тъй като не се съдържа изрично обозначение за извършена промяна в отделните клаузи на документа.

От заключението по приетата ССчЕ, се установява, че за процесния период от 01.02.2022 г. до 30.06.2023 г. ответното дружество е издало фактури с получател В. В. на обща стойност 21216,75 лв., която сума не се спори да е била получена от ответното дружество. Вещото лице посочва, че размерът на надплатената от ищцата сума, представляваща разлика между стойността на нетното потребление при фиксираната цена – 8090,88 лв., и стойността на нетното потребление при реалната фактурна цена - 21216,75 лв., е 13125,87 лв.

Прието е и допълнително заключение на ССчЕ, с което е представен втори вариант на изчисление на единичната месечна цена на нетната активна електрическа енергия през процесния период при прилагане във формулата на надбавка в размер на 12,80 лв./МВтч. При този вариант стойността на потребената електрическа енергия за процесния период възлиза на 20446,13 лв.

Съдът не констатира твърдяното от въззивника разминаване в изчисленията на вещото лице. Същото е отговорило ясно, обективно и пълно на поставените му задачи, поради което съдът изцяло възприема дадените с първоначалното и допълнителното заключение отговори.

При така установените факти съдът достигна до следните изводи от 4 правна страна:

Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД, когато предложението включва общи условия, приемането е действително, ако съдържа писмено потвърждение на общите условия. Аналогично разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ТЗ предвижда, че търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема.

Съгласно чл. 1, ал. 4 от процесния договор, купувачът изрично се съгласява с общите условия на продавача, които са приложими към договора и се прилагат по отношение на всички въпроси, които не са изрично уредени от него. В чл. 5 от договора е предвидено, че купувачът е запознат с общите условия на продавача и ги приема с подписването на договора.

С оглед това съдът приема, че с подписването на договора ищцата е приела приложимите към него общи условия, които са действали към 08.06.2021 г. (датата на сключване на договора).

Представените по делото общи условия са в изменен вариант от 12.07.2021 г., като липсват доказателства в какво се състои приетата промяна и кои клаузи засяга. Както бе посочено, представените общи условия съставляват консолидиран текст, в който липсват обозначения кои негови части са претърпели изменение, въпреки че такова очевидно е прието, съгласно заключителната част на документа. Предвид това не може да се установи какво е било съдържанието на клаузата на чл. 10 от ОУ, на която се позовава ответникът, към 08.06.2021 г., когато ищцата е приела общите условия. Същевременно не се доказа по делото ищцата да е била уведомена за приетото изменение от 12.07.2021 г., нито същата да е изразила съгласие с него, с оглед което дори да бе установено неговото съдържание, то не би било приложимо към договора. С оглед изложеното, съдът намира, че между страните приложение намират единствено клаузите от договора.