Решение № 651 от 22.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. П., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220104331 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод искова молба от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” 52-54, чрез юрисконсулт Д.

И., против З. А. Х., ЕГН **********, с адрес: с. П., ул. „С. А.“ № 87, ет.6, ап.17, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ****** от 22.01.2024 г. дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор в размер на 2040,97 евро /3991,80 лева/ главница, договорна лихва в размер на 231,84 евро /453,44 лева/ за периода от 05.12.2024 г. до 20.05.2025 г,. обезщетение за забава в размер на 29,71 евро /58,10 лева/ за периода от 05.12.2024 г. до 12.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК /25.06.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. 2585/2025 г. по описа на РС П.. Претендира разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: BG 27 ТВIВ 9310 10 00000109 в „Т. Б. А. Б.“ ЕАД

В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 21.01.2024 г. между страните е възникнало правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № ******. На основание така сключения договор, ищецът е предоставил сума в размер на 4338,20 лева, като от тази сума 2600 лева са предоставени за общо ползване на потребителя, 1738,20 лева са предоставени за заплащане на премиите по избрана от потребителя застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ.

1

Посочва, че съгласно чл.7.2.2 от Договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора.

Твърди, че общата дължима от потребителя сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 от които в размер на 119,07 лева и последната в размер на 118,95 лева.

Първата погасителна вноска е дължима на 05.03.2024 г., а последната - на 05.02.2029. Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. ГЛП е в размер на 21,70 %, а ГПР, съгласно чл.10 от договора е 23,49 %, а общата дължима сума по договора е в размер на 7144,08 лева.

Посочено е, че длъжникът е просрочи изплащането на три поредни вноски с падеж 05.12.2024 г.; 05.01.2025 г.; 05.02.2025 г., поради което кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост, което е получено лично от ответника на 20.05.2025 г., считано от която дата е настъпила изискуемост на цялото задължение по договора.

Твърди се, че е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 2585/2025 по описа на Районен съд П., е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Със свое разпореждане, съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането си, във връзка с депозирано възражение.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов или процесуален представител. Постъпила е молба, с която се иска от съда да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат С. М. от АК П., в който излага доводи за допустимост и неоснователност на претенцията.

Не оспорва, че на 21.01.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № ****** с банката за отпускане на кредит в размер на 2600 лева.

Твърди, че съгласно чл.7.1 от договора е предвидена застрахователна премия в размер на 1738,20 лева, за застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ. Счита, че застрахователната премия неправилно е включена в общия размер на кредита, посочен след това в размер на 4338,20 лева.

Смята, че с оглед клаузите на договор за потребителски кредит № ******, не са спазени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по 2 заема и годишния процент на разходите.

Счита, че в процесния договор е записан годишен процент на разходите от 23,49 %, който се явява неточен и неверен, тъй като действителният размер на кредита е от 2600 лева, която парична сума е отпусната именно на ответника, а не и с включените застрахователни премии. В такъв случай размерът на ГПР се получава 63,63 %, т.е. по-висок от посочения в договора.

Във връзка с горното счита, че посочването в договора на стойност на ГПР, която не отговаря на действителната, а е по-ниска, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, тъй като подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на договора.

Твърди, че застрахователната премия неправилно е включена към размера на главницата, тъй като представлява разход по кредита и е следвало да бъде съобразена при изчисляването на ГПР, което ще доведе и до много по-висок размер от посочения в договора.

Смята, че сключването на застраховките е бил задължително условия за отпускане на процесния кредит.

Претендира разноски.

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

В проведеното последно съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат С. М. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от представените и приети по делото писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ******, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „Т. Б. А. Б.“, заявление – декларация за установяване на договорни отношения се установява, че между „Т. Б. А. Б.“ ЕАД от една страна и З. А. Х. от друга, на 21.01.2024 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който ответното дружеството се задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в общ размер на 4338,20 лева, от които кредит в размер на 2600 лева, застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ в размер на 1738,20 лева. Крайното задължение възлиза в размер на 7144,08 лева, която сума е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски- 59 вноски всяка в размер на 119,07 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 118,95 лева. ГЛП е уговорен в размер на 21,70 %, а ГПР в размер на 23,49 %. Срокът на договора е уговорен до 05.02.2029 г. Съгласно т.7.2. от договора, ако потребителят е пожелал да сключи някоя от 3 предвидените застраховки /в чл.19 е посочено, че не е задължително сключване на застраховка/ сумата от кредита, предназначена за застрахователна премия се превежда от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, съответно на застрахователния посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Не е спорно, а и от представените по делото декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 1******2024 от 21.01.2024 г. се установява сключването на застраховка „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ от ищеца със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България. Приложени са и Общите условия за застраховките.

Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката – ищец е изпратила до ответницата уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор на адреса й, посочен в договора. Установява се от приложената обратна разписка, че уведомлението е получено лично от ответницата на 20.05.2025 г..

От заключението на приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът кредитира с пълно доверие като обективно, изчерпателно и компетентно изготвено, се установява, че на 22.01.2024 г. по партида на ответницата е отразено усвояването на сумата в размер на 4338,20 лева. Установява се, че ищцата е заплатила сумата в размер на 954,33 лева, с който са погасени главница в размер на 346,42 лева и договорна лихва в размер на 606,14 лева и 1,77 лева наказателни лихви. Вещото лице посочва какви суми са останали непогасени към 25.06.2025 г., а именно: дължима лихва – 3991,78 лева, дължима договорна лихва – 486,86 лева и дължими наказателни лихви – 58,10 лева. Посочено е, че застрахователната сума в размер на 1738,20 лева е преведена изцяло на 21.02.2024 г. на застрахователите „Кардиф-Животозастраховане“ и „Кардиф – Общо застраховане.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва същото, като посочва, че при размер на кредита 2600 лева и вноска в размер на 119,07 лева, с включена застрахователна премия, то размерът на ГПР ще е 63,63 %.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл.9 от ЗПК, във вр. чл. 430, ал.1, чл.430, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

На 24.06.2025 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2585/2025 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед № 1391 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 27.06.2025 г. и изпълнителен лист № 1334 от 27.06.2025 г. за следните суми: 3991,80 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 453,44 лева, представляваща договорна 4 лихва за период от 05.12.2024 г. до 20.05.2025 г., сумата 58,10 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 05.12.2024 г. до 12.06.2025 г., както и държавна такса в размер на 90,07 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните книги към 12.06.2025 г. по партида Договор за потребителски кредит № ******/22.01.2024 г.. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е предявило настоящата искова претенция.

Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното: