Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2846 от 15.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3445/2023
Вид
Решение № 2846
Подписан
15.05.2024
Състав
Анелия Маркова, Василена Дранчовска, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.261, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.264, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.268 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.302 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2846 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100503445 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 14209 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 70327 по описа за 2021 г. на СРС, Първо ГО, 125-ти състав се: ОСЪЖДА Д. В. Г. да заплати на „Б. 8“, сумата 2820, 85 лева - остатък от дължимо възнаграждение за извършени СМР в апартамент адрес град София, улица „****, извършени въз основа писмен договор от 11.1.2021 г., заедно с допълнителни дейности включени в договора за изработка на 18.1.2021 г., която сума се следва ведно със законната лихва от предявяване на иска - 8.12.2021 г. до плащането, както и сторените разноски от 206, 89 лева; ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата, над уважения размер от 2820, 85 лева, до пълния предявен размер от 8997 лева.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Всеки един от въззивниците излага доводи за неправилност на

1 така постановеното решение като се сочи, че съдът не бил съобразил събраните по делото доказателства.

Във въззивната жалба, подадена от ответницата – Д. В. Г., се сочи че исковата молба била нередовна, правната квалификация –неправилна, защото се касаело до търговски спор. Същевременно се сочи, че съдът не бил проверил за наличие на неравноправни клаузи. Докладът по делото не отговарял на изискванията на ГПК. Съдът се бил произнесъл по непредявен иск относно това дали се касае до суми с ДДС или без; диспозитива на решението не съответствал на петитума на исковата молба. Действително, налице била допълнителна молба за уточнение на петитума, но в диспозитива не фигурирала общата сума от която съдът приел дължимата сума. Мотивите на решението не били съобразени с разпределената доказателствена тежест, както и не се бил произнесъл по всички възражения в отговора по исковата молба. Липсвали мотиви по чл.302 ТЗ. Счита, че по отношения на разпитания свидетел К.Х. бил налице конфликт на интереси, което не било оповестено на страните. Освен това показанията му били в разрез със събраните писмени доказателства. Сочи, че не било доказано, че ответницата е приела точно офертата, която е представена по делото. СРС не бил анализирал изпълнение на задълженията на ищеца по чл.53- чл.55 ТЗ. СРС не бил обсъдил дали престираните работи са с нужното качество и в договореното количество, за да бъдат годни за приемане. Позовава се на показанията на свидетелите М.Ц. и К.Х.. Същевременно твърди, че показанията на последния свидетел се оборвали от представените по делото чертежи.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

По възззивната жалба не е постъпил отговор от „Б. 8“ ЕООД, ищец пред СРС. В хода на производството се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение в частта, в която претенциите му са били уважени.

По допустимостта на въззивната жалба:

За първоинстанционното въззивницата година. е уведомена на 16.12.2022

Въззивната жалба е подадена на 29.12.2022 година ; следователно 2 възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като въззивницата е ответник в производството пред СРС и предявените искове по чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени частично, то налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба се явява допустима .

Във въззивната жалба, подадена от ищеца – „Б.-8“ ЕООД, се сочи че решението е „соломоновско“, но неправилно в частта в която претенциите му са били отхвърлени. Счита, че решението е постановено в разрез със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Сочи, че при зачитане на платената сума в размер на 13 949 лв., се получавал дължим остатък в размер на 8 997 лв., а не както е приел СРС- в размер на 2 820,85 лв. Сочи, че обема на СМР и тяхната стойност били описани в приложението към договора. По делото било безспорно установено, че се е наложило извършване на допълнителни СМР. От събраните по делото гласни доказателства се установило, че ответницата е уведомена за необходимостта от извършване на тези допълнителни работи, както и за тяхната стойност. От същите се установило и, че ответницата е сменила патрона на входната врата като по този начин ограничила достъпа до имота преди изпълнението на договора. Сочи, че преди договора да бъде прекратен от страна на ответницата, последната нямала забележки при и по повод извършените СМР; нито по отношение на количеството, нито по отношение на качеството.

Към момента на едностранното прекратяване на договора на 26.04.2021 г. бил съставен акт, обр.19 за извършените дейности, както и коректно описаните плащания и дължимия остатък. Тъй като ответницата отказала да подпише протокола, същият й бил представен с нот.покана, която била получена на 20.09.2021 г. Последната дата съвпадала с датата на която следвало да бъде връчен протокола. За датата на получаване на поканата управителят узнал на 23.09.2021 г. и затова нямало как да се яви пред Нотариуса на 20.09.2021 г.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта в която претенцията му е била отхвърлена и вместо това да се постанови друго, с което същата да бъде уважена в пълен размер. Не претендира разноски.

По възззивната жалба не е постъпил отговор от Д. В. Г., ответник пред СРС. В хода на производството се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение в 3 частта, в която претенциите са били отхвърлени.

По допустимостта на въззивната жалба:

За първоинстанционното въззивникът е уведомен на 12.01.2023 година.

Въззивната жалба е подадена на 26.01.2023 година ; следователно възивната жалба е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Тъй като въззивникът е ищец в производството пред СРС и предявенит е искове по чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са частично отхвърлени, то налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба се явява допустима .

По основателността на въззивните жалби:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес:

Противно на соченото от въззивницата, ответник, исковата молба е редовна. В нарочна молба в изпълнение указанията на СРС ищецът е посочил, че стойността на СМР е без ДДС, виж л.44 по делото пред СРС.

Правната квалификация не влияе на допустимостта на решението доколкото съдът се е произнесъл в рамките на сочените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба. Освен това въззивната инстанция намира, че правната квалификация е правилна.

Следва да отбележим, че още с определението си от 02.05.2023 г., четено по реда на чл.267 ГПК, настоящата инстанция изрично е посочила, че :

„Доколкото една от страните по договорната връзка е физическо лице, то в случая не се касае до търговски спор. Наред с това сочената от въззивницата правна квалификация не е в нейна полза, тъй като, ако се касае до търговски спор, то тя няма да се ползва от защитата по ЗЗП“. В този смисъл виж разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 23.02.2022 Г.

ПО ТЪЛК. Д. № 3/2019 Г., ОСГТК НА ВКС.

По съществото на спора:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че 4 страните не спорят, че са сключили договор за изработка, както и, че ответницата е заплащала възнаграждение на ищеца. Спорна била стойността на СМР, която е заплатена. В договора била посочена оферта- приложение, с което се конкретизирали СМР, което приложение ищеца не сочел да е подписано от ответницата. СРС бил указал на ответницата, че носи тежестта да докаже, че е налице друга оферта, с други СМР и на различна стойност от тези по представеното от ищеца приложение. Такова от ответницата не било представено. Като се имало предвид последиците от недоказването, както и свидетелските показания, СРС е приел, че обема и стойността на СМР е тази по представената от ищеца оферта-приложение. Приел е, че стойността по офертата е без ДДС или като се прибавел ДДС се получавала сумата в размер на 23 918, 38 лв. без възникналите допълнителни услуги. Прието е за неоснователно възражението на ответницата, че ищеца следвало да й представи фактури или отчет за свършената работа, за да се дължи плащане.

Такава уговорка липсвала в договора. В чл.3.1 от същия било посочено, че следващото аванса плащане от 30 % следва да се извърши от ответницата, първо, ако е свършена работа на стойност платения аванс, и подписване на двустранен протокол за изпълнени дейности. По възражението за количествено-стойностна сметка СРС се е позовал на чл.2.1 от договора, съгласно който цената на възложените работи се определяла на база приложение № 1, което съставлява количествено –стойностна сметка, както буквално пишело в договора. Страните се били споразумели преди заплащането на 40 % от стойността на СМР да бъде съставен двустранен протокол. Съгласно чл.3.1, б.“б от договора този протокол бил предвиден за остойностяване на извършените СМР на стойност, не по-малка от стойността на дадения аванс и съставлявало етапно приемане на свършената работа. За окончателното плащане от 30 %, съгласно чл.3.1, б.“в“ от договора следвало да се подпише акт, Образец 19, който следвало да служи за окончателно остойностяване на извършените работи, вкл. през призмата на чл.266, ал.2 ЗЗД. Изложеното следвало да се тълкува и на основание чл.20 ЗЗД във връзка с уговорения срок от 60 работни дни, считано от превеждането на аванса.

Страните не спорели, а и от превода на 12.01.2021 г. било видно, че ответницата платила сумата от 7174,20 лв., при 7175, 52 лв., 30 % от общо предвидената стойност по офертата, като в нея се включи ДДС. Въз основа на показанията на свидетеля Х. съдът е достигнал до извода, че стойността на 5 допълнително необходимите работи във връзка с укрепването, от 1 500 лв., както и, че офертата същите да бъдат извършени, била приета от ответницата.

Приемането на офертата се установявало и от показанията на свидетеля Ц..

При преценка на доказателствата СРС е достигнал до извода, че първоначалната работа е следвало да бъде извършена до м.03.2021 г. Тъй като липсвало доказване на продължаване срока на договора, то СРС е приел, че това е първоначално уговорения. От разпита на свидетеля Ц. и при съотнасяне на показанията с изготвените от същата приети и оферта се достигало до извода, че извършената работа от страна на ищеца била поне в рамките на аванса, платен от ответницата. При прилагане на уговореното в чл.3.1, б.“б“ от договора следвало страните да подпишат двустранен протокол за остойностяване на извършените СМР, за да следва следващия етап от плащане, на 40 %. За подписването на такъв протокол било необходимо съдействие и на двете страни. В случая такъв протокол липсвали данни да е подписан. Ищецът сочел, че е правен опит да се подпише протокол, обр.19.

Затова следвало да се цени последващото поведение на страните. Въз основа на извършени четири превода от страна на ответницата до 29.03.2021 г. на обща стойност от 22 592,53 лв. в полза на ищеца и посоченото основание в същите, СРС е достигнал до извода, че ответницата е одобрила чрез конклудентни действия извършените СМР по арг. от чл.264 ЗЗД. По делото не били събрани данни ответницата да е направила възражение относно недостатъци по извършената работа. Това означавало, че втория етап по договора бил достигнат, т.е. плащане било необходимо. Според свидетеля Х., който надзиравал работата по възлагане и от двете страни, ответницата не искала да плаща допълнителните работи. В този смисъл били и показанията на свидетеля Ц., които по арг. от чл.172 ГПК са ценени ведно с останалите събрани по делото доказателства. Прието е за доказано, че допълнителни работи по укрепване на стени, колони и греди са извършени от ищеца преди същият да напусне обекта. Така общата дължима сума с ДДС възлизала на 25 413, 38 лв. Последната се дължала при цялостно приключване на работата.