Решение № 5612 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5612 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110211589 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Н. М. срещу наказателно постановление № BG28022024/4000/Р8-132/01.07.2024г., издадено от директор на Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал.

3а от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че е допуснато съществено процесуално нарушение като не е посочено качеството, в което се наказва жалбоподателят – като собственик, ползвател или водач на ППС. Счита се, че е следвало да бъде ангажирана отговорност на собственика и едва ако той възрази с нарочна декларация, да бъде потърсена отговорност на водача на ППС. Счита се, че пряко приложение следва да намери чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, като се счита, че нормата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на европейското законодателство и на практиката на СЕС, тъй като липсва възможност за пропорционалност между степента и характера на извършеното нарушение и размера на санкцията. Счита се, че 1 деянието е малозначително и приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НК.

Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., която моли жалбата да бъде уважена. Освен съображенията в жалбата поддържа, че е допуснато нарушение при описание на мястото на нарушението.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г, която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че НП отговаря на изискванията на закона, като нарушението е установено от обективна и субективна страна.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.02.2024г. в 09:18:25 часа в направление излизане от територията на Република България на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост е пристигнало пътно превозно средство с рег. № , специален автомобил, марка и модел „Ивеко Дейли“ с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3.5 тона. Извършена е проверка от св. С М, инспектор в ТД на отдел ПТРР, ТД „Митница Русе“. Той установил самоличността на водача като Х. Н. М.. В хода на проверката контролните органи установили по генериран доказателствен запис/доклад/ от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер № 11F9145585C592EE063041F160ABA96, че на 15.02.2024г. в 15:14:30ч. ППС с рег. № се движи по път А-6, отсечка км 60+705, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като е преценено, че не е заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Св. С М съставил на Х. Н. М. АУАН № BG28222024/4000/Р8132/28.02.24г. АУАН е предявен на Х. М., който го подписал, като вписал, че има възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено процесното НП № BG28022024/4000/Р8-132/01.07.2024г., с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал.

2

3а ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и веществено доказателствено средство – електронен запис със снимков материал, както и въз основа на показанията на св. Светослав Матеев. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата от съда фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им доказателствен анализ.

При така установената фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното :

Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество жалбата е основателна по следните съображения.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от чл. 189е, ал. 12 ЗДвП и заповед № РД-11-518/21.05.24г. на председателя на АПИ, а актосъставителят Светослав Матеев е оправомощен да съставя АУАН видно от заповед ЗАМ-1434/32-263874/08.08.22г. на директора на Агенция “Митници”.

При служебната проверка за процесуалната законосъобразност на НП съдът счете, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. И в АУАН, и в НП се съдържат реквизитите, посочени в чл. 42 и чл 57. ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като не е засегнато правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно чл. 179, ал. 3а ЗдвП в одач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Писмените доказателства по делото установяват, че процесното ППС е 3 собственик на дружеството “Заубервалд” ЕООД, както и че процесното ППС е било отдадено под наем на “Пътна помощ Бари” ЕООД с договор за наем от 11.05.2023г.

Не се споделят възраженията в жалбата, че административнонаказателна отговорност не може да се вмени на физическото лице, а такава следва да се ангажира на собственика на ППС. Нормата на чл. 179, ал. 3а ЗдвП предвижда административнонаказателна отговорност за водача на ППС, поради което няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорност на физическото лице.

Отделно от това от АУАН и НП е видно, че административнонаказателна отговорност на жалбоподателя се ангажира като водач на ППС.

Не се доказа обаче, че именно жалбоподателят Х. Н. М. е управлявал ППС на процесната дата и място, регистрирани със запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП. Записът съдържа данни само за ППС, но не и за водача на същото. Жалбоподателят е спрян за проверка при излизане от територията на РБ на ГКПП Русе-Дунав мост на 28.02.2024г., когато при преглед на записите в електронната система е констатирано нарушение от 15.02.2024г. и е съставен АУАН на водача, управлявал ППС на датата на спирането му за проверка – 28.02.2024г. Не се доказа, че същият водач е управлявал процесното ППС на датата на вмененото нарушение. Не се доказва авторството на деянието и НП следва да се отмени на това основание.

На следващо място условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл.9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“, но и съобразени с общите принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най4 малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика ). От горното следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45).

В конкретния случай е налице предварително определен размер на имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела EuroTeam Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C ‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитираната практика изрично е посочено, че: „…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“

Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика).

Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля 5 значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Съобразно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Чл. 143, ал. 1 АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед на това настоящият съд следва да осъди АПИ да заплати на жалбоподателя Х. Н. М. 600 лева /съобразно приобщения по делото договор за правна защита и съдействие/, представляващи възнаграждение за един адвокат. Съдът счита, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

Минималното адвокатско възнаграждение е 480 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималното съгласно Наредбата, като съдът не счита, че следва да бъде намалявано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

BG28022024/4000/Р8132/01.07.2024г., издадено от директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Х. Н. М. е наложена глоба в размер на 1800 лв. на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

О С Ъ Ж Д А Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподателя Х. Н. М. 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.