Решение № 1444 от 26.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1444 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20211110215368 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от М. АХМ. ЮС. /MOHAMAD AHMED YOUSEF/, с ЕГН ********** против наказателно остановление №237/29.12.2017 г. на директор на дирекция Миграция към МВР, с което на основание чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД му е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление с оглед изтекла давност и се моли за неговата отмяна. В с.з. адвокат Д. поддържа жалбата като излага доводи изтекла абсолютна погасителна давност и претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт Ч който излага доводи за доказаност на нарушението, тъй като при връчване на АУАН жалбоподателят не е възразил по описаното в него нарушение. Предлага на съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на това на жалбоподателя.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, 1 приема за установено следното:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На дата 18.12.2017 г., при явяване на гише в Дирекция ’’Миграция” в гр. АДРЕС била установена повреда на български личен документ разрешение за пребиваване №700746893.

Свидетелката Х.С. Тосунова заемаща на длъжността мл. пол. инспектор към Дирекция ’’Миграция” – МВР съставила и надлежно връчила АУАН № 237/ 18.12.2017 г.

Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от възможността, предоставена му по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл.59 ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН субсидиарното приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателното производство по отношение на изключващите отговорността обстоятелства.

Доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар.абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.

80 и сл. от НК. В този смисъл е и Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

2

В процесния случай, съгласно чл. 11 от ЗАНН , вр. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК, административнонаказателнтото производство следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или прекъсването й), ако е изтекъл срок повече от три години, считано от датата на извършване на нарушението, като абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателното производство е е 4 години и 6 месеца. В случая този срок не е изтекъл, тъй като от датата на извършване на нарушението – 18.12.2022 г. до днес са изтекли 4 години и 2 месеца.

С Постановление 1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение и изпълнителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция намират приложение и в административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН.

В конкретния случай абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца, считано от извършване на нарушението и отнесена към настоящия момент не е изтекла, както беше посочено по-горе.

Налице са обаче предпоставките за прекратяване на административно наказателното производство, посочени в чл.80 ал. 1 т. 5 НК. Това е така, тъй като от датата на издаване на наказателното постановление на 29.12.2017 г., от който момент давността последно е била прекъсната и е започнал да тече нов давностен срок, до датата на връчването на НП на санкционираното лице – 27.10.2021 г., е изтекъл срок по-голям от тригодишния, предвиден в чл. 80 ал. 1 т.5 НК вр. с чл. 11 ЗАНН. Не е налице прекъсване на давността и съдът 3 приема, че административнонаказателната отговорност на дееца е погасена по давност и НП следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.5 ЗАНН и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., видно от договор за правна защита и съдействие /л.50 от делото/, в пълен размер предвид липсата прекомерност, въпреки направеното възражение на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно остановление №237/29.12.2017 г. на директор на Дирекция Миграция към МВР, с което на М. АХМ. ЮС. /MOHAMAD AHMED YOUSEF/, с ЕГН **********, на основание чл.81 ал.2 т.2 ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.7 ал.1 ЗБЛД.

ОСЪЖДА Дирекция Миграция към МВР да заплати на М. АХМ. ЮС.

/MOHAMAD AHMED YOUSEF / , с ЕГН **********сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за една инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4