Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 604 от 27.07.2020, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 97/2020
Вид
Решение № 604
Подписан
27.07.2020
В сила
21.10.2020
Състав
ИВАЙЛО АСЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12б ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7, ал. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7а, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 7б ал. 1, изр. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96г, ал. 1, пр. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 152 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 152, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 7а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Русе,

27.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора ….............………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 97 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Ден Бравен България“ ЕООД, депозирана против наказателно постановление № 38-0001449/28.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че никъде в АУАН и НПН не е посочено по коя от трите наредби, визирани в чл. 7а, ал. 2 ЗАП, административнонаказващият орган, счита че са нарушени изискванията за психологическа годност, като по този начин дружеството е било в неизвестност, какво точно твърди административнонаказващия орган и съответно не може да организира адекватно своята защита, което според дружеството жалбоподател представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. На второ място се излагат доводи, че към мотивите на наказателното постановление е посочено, че водачът Георгиев не е притежавал удостоверение за психологическа годност в периода 17.09.2018г. – 04.01.2019г., като никъде в наказателното постановление не се сочи правна норма, от която следва, че притежаването на такова удостоверение е изискване за психологическа годност, което именно да установява, че водачът отговаря на изискванията за психологическа годност и непосочването на конкретна разпоредба, на основание на която удостоверението се издава, също води до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си, защото не може да разбере на кои правни норми се позовава административнонаказващия орган, за да достигне до извода, че липсата на удостоверение води автоматично до неотговаряне на изискванията за психологическа годност, още повече, че в чл. 5 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МП психологическата годност се установява с психологическо изследване, а не с удостоверение, а в преписката липсват данни водачът да се е явил на психологическо изследване и същото да е установило, че е психически негоден, като самите изисквания за психологическа годност са дефинирани и описани в чл.

2 и чл. 3 от наредбата и същите са повече от 32 и не е посочено, на кое конкретно не отговаря водачът. На следващо място се релевират доводи, че приетата за нарушена разпоредба на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП не сочи какви са изискванията за психологическа годност, нито как същите се установяват и от текста на наказателното постановление не се установява, към коя наредба се препраща.

Релевират се доводи, че удостоверението като документ, установява обстоятелства по отношение на дадено лице към определена дата или за даден период и изтичането на срока на действие на удостоверяването не означава, че лицето е спряло да отговаря на удостоверените със същото обстоятелства.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. Инвокират се съображения, че се касае за маловажен случай на административно нарушение, тъй като нарушението е отстранено от наказаното лице по негова инициатива, в първия момент, в който е установено, че водачите са с изтекли удостоверения за психологическа годност и става въпрос за чиста човешка грешка. На следващо място се релевират доводи, че по делото не са доказани предходните установени нарушения, както и че изискването за въвеждане на удостоверение за психологическа годност при превозите за собствена сметка е въведена със законодателни промени сравнително скоро преди да е допуснато нарушението.

Акцентира се, върху застъпените с жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на правото на защита на дружеството при описание на нарушението.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по същество.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН

№ 268699/26.09.2019г. от длъжностно лице при ОО „АА” град Русе, за това, че при извършена на 26.09.2019г., комплексна проверка на транспортното предприятие „Ден Бравен България” ЕООД, притежаващо Лиценз № 6989 за международен обществен превоз на товари, валиден до 17.07.2026г. е било установено, че транспортното предприятие е допуснало превоз за собствена сметка на товар, видно от Заповед № 251 от дата 19.12.2018г. и тахографски лист от дата 20.12.2018г. с товарен автомобил марка Мерцедес, модел Атего, категория N2, с рег. № Р 33 35 РС, с маршрут на движение Русе-Сливен-Ямбол-Айтос-Бургас-Каблешково-Варна-Русе, с водач Г.С.Г., ЕГН: **********, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, като същият не е притежавал Удостоверение за психологическа годност за периода от 17.09.2018г. до 04.01.2019г., които факти актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл.

7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвП, извършено от дружеството жалбоподател.

АУАН бил подписан с възражения от представляващия дружеството. В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирано възражение от представляващия дружеството жалбоподател, в което е посочено, че нарушението по чл. 7а, т. 2 ЗАП е допуснато неволно и засяга малка част в началото на периода, за който се извършва комплексната проверка и дружеството е установило пропуска, и е взело мерки за отстраняването му дълго преди датата на тази проверка, и към самата дата на проверката дружеството е изрядно. Моли се да бъде взет предвид факта, че цитираният в акта превоз за собствена сметка е извършен изцяло в съответствие с Наредба Н-8 от 27.06.2008г. и няма установени нарушения на тази наредба. Моли се да се има предвид, че при същата проверка са съставени още два акта на същото основание и би следвало да се приеме, че се касае само за едно нарушение, допуснато неволно от дружеството, а именно извършване на превоз на товари за собствена сметка, без водачите да отговарят изцяло на изискванията на този член, а самите превози да се считат за редовни.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на дружеството жалбоподател, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства – показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Д.С.Д. и Я.Н.Я., както и от прочетените и предявени на страните АУАН № 268699/26.09.2019г., справка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите, приложение към удостоверение за дейности, разпечатка за тахографски лист, възражение и фактура.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля. Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и напълно кореспондират и безспорно подкрепят приетата за установена, доказателствено обезпечена фактология. Отделно от това, приетите за осъществили се факти от обективната действителност не се и оспорват от дружеството жалбоподател.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на дружеството жалбоподател доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализиран на правото си на защита и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Както в

АУАН, така и в НП нарушението по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвПр, за което е ангажирана отговорността на дружеството е описано чрез посочване на всички обективни елементи на състава на това нарушение и в пълно съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, чрез излагане на всички факти, които е прието, че са се осъществили и субсумирането им под дадената от страна на наказващия орган правна квалификация.

Дружеството жалбоподател, в качеството му на лицензиран превозвач е санкционирано за неизпълнение на вмененото му задължение по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност. Изискванията за психологическа годност към водачите, както правилно се посочва в жалбата са нормативно определени, именно с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл. 7 от същата Всяко психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност, като при положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава „Удостоверение за психологическа годност“, каквото именно удостоверение за психологическа годност не е притежавал посочения в АУАН и НП водач, към датата на извършване на посочения в АУАН и НП превоз.