Решение № 355 от 19.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. Варна, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20233001000482 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение № 237 от 31.05.2023г. по търг.дело № 716/21г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на В. Т.

Д. и на В. Н. В., и двамата от с.Неофит Рилски, община Ветрино, обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, вследствие на ПТП, реализирано на 09.02.2021г. на главен път I – 2 между гр.Девня и с.Неофит Рилски, виновно причинено от Д Й С, който при управление на МПС марка „Пежо 307“ с прекратена регистрация № Х ХХХХ ХХ, застрахован по риска „ГО на автомобилистите“ в ответното дружество, при което е причинена смъртта на техния син Н В.в Т., пътник в същия автомобил, ведно със законна лихва, за разликата над 50 000лв. до присъдените на всеки от тях суми по 140 000лв., ведно с лихви и по насрещна въззивна жалба на В. Т. Д. и В. Н. В. срещу същото решение, но в частта му, с която са отхвърлени предявени от тях искове срещу застрахователя за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син за 1 разликата над 140 000лв. до претендираните 200 000лв., ведно със законна лихва, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите им за присъждане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от датата на уведомяване на застрахователя със завеждане на писмена претенция 09.04.2021г. до 01.05.2021г.

Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че решението в обжалваните от него осъдителни части е постановено в нарушение на материалния закон /чл.52 от ЗЗД, чл.51 ал.2 от ЗЗД, при допуснато съществени процесуални нарушения и при необоснованост на крайните изводи на съда.

Оспорва приетия от съда размер на причинените им неимуществени вреди в размер на 200 000лв., както и приетия от съда процент на съпричиняване – 30 %, като се твърди че приносът на пострадалия следва да бъде определен най-малко на 60 %.

Твърди че определеният от съда размер от 200 000лв. за всеки от родителите е завишен и несправедлив, определен е в нарушение на критерия за справедливост, същият не кореспондира на социално-икономическата обстановка в страната и на обективно установените данни по делото. Твърди че съдът е приложил избирателен подход при анализа на доказателствения материал, не е обсъдил определени доказателства, което е довело до формиране на необосновани и грешни правни изводи.

Намира за правилен извод на съда за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия поради знание, че водачът е бил под въздействието на алкохол, но оспорва определения от съда процент на съпричиняване. Твърди че реалният принос на пострадалия е поне 50 %, тъй като употребата на алкохол от водача, който е бил и неправоспособен е изключителен рисков фактор, който многократно завишава възможността да се реализира пътен инцидент. Приносът на Т. се изразява в съзнателно противоправно негово поведение, пренебрегващо очевиден и рационален факт, че водачът е с намалена способност да управлява адекватно и с нужното внимание и безопасност МПС, което обстоятелство, обективно е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в изключително висока степен.

Твърди че намаляването на обезщетението с 30% не отразява реалният принос на пострадалото лице в ПТП и във вредата. Позовава се на съдебна 2 практика, на която обжалваното от него решение противоречи.

По приетия размер на обезщетението, твърди че съдът неправилно е приложил принципа на справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. Твърди че съдът не е отчел в достатъчна степен социално-икономическите условия на живот в страната. Излага, че обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде средство за подобряване на материалния статус на ищците, защото това противоречи на компенсаторното предназначение и характер на репарацията. Твърди че приетият размер от 200 000лв. е необосновано завишен, не кореспондира на критериите за справедливост и на икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредата. Излага че претендираното обезщетение се равнява на над 150 средни брутни месечни заплати на всеки ищец, приход, който ищците не биха могли да придобият чрез доходи от трудова дейност, не само през една значителна част от живота си, но и през времето, в което са търпели неимуществените вреди от загубата на своя близък. Твърди, че в този размер присъденото обезщетение се превръща в самоцелен източник на материално благополучие за ищците, тъй като размерът на обезщетението не може да бъде икономически обоснован, нито болката и страданията имат цена.

Твърди че определеното обезщетение е завишено и спрямо обичайно присъжданите обезщетения в съдебната практика.

Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част за разликата над 50 000лв. за всеки от ищците и да постанови друго, с което исковите претенции над този размер да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от В. Т. Д. и В. Н. В., и двамата от с.Неофит Рилски, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба от застрахователя. Молят съда да потвърди решението в обжалваната от него осъдителна част.

В насрещната жалба на В. Т. Д. и В. Н. В. се твърди че решението, в обжалваните от тях осъдителни части е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон – чл.51 ал.2 от ЗЗД.

Оспорват извода на съда, че е пострадалият Т. обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради това че съзнателно и свободно 3 се е съгласил да бъде превозван от водач, за когото знае, че е под въздействието на алкохол. Твърдят че от показанията на св.Т Т. не се установяват правоограничаващите възражения на застрахователя, че Н Т. съзнателно е пренебрегнал очевиден и рационален факт, че водачът на автомобила е с намалена способност да управлява МПС адекватно и с нужното внимание и безопасност. Сочат че именно от тези гласни доказателства се установява, че от поведението на водача не е личало да е бил под въздействие на алкохол. Сочат че освен тях в автомобила е имало и други пътници, на които също не е направило впечатление водачът да е под въздействието на алкохол. Твърдят че приетият процент на съпричиняване е прекомерен, тъй като за никого от пътуващите не е било ясно, че водачът е под въздействието на алкохол.

Оспорват приетия от съд начален моментна дължимата законна лихва.

Твърдят че е приложима нормата на чл.429 ал.3 от КЗ като по делото са представени доказателства за уведомяване на застрахователното дружество за настъпването на събитие на 09.04.2021г., от която дата твърдят че се дължи законна лихва от застрахователя.

Молят съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част и да им присъди обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди още по 60 000лв. за всеки от тях, както и да присъди законна лихва върху дължимото от застрахователя обезщетение с начална дата датата на завеждане на застрахователната претенция – 09.04.2021г.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от застрахователното дружество, в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищците част.

Въззивниците В. Т. Д. и В. Н. В. чрез процесуален представител в съдебно заседание, поддържат своята жалба и молят съда да уважи исковете за обезщетение в предявения размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя. Претендират направените по делото разноски.

Въззивникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като намали размера на присъденото обезщетение. Изразява становище за неоснователност на жалбата на ищците и моли съда да я остави без 4 уважение. Претендира направените по делото разноски.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.423 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Н В.в Т. при пътно-транспортно произшествие на 08.02.2021г., причинено виновно от водача на лек автомобил „Пежо 307“ с прекратена регистрация № Х ХХХХ ХХ за сумите по 200 000лв. за всеки от родителите, ведно със законна лихва.

Решението на първоинстнационния съд в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 50 000лв. за всеки от двамата родители е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителната му част за разликата над 50 000лв. до 140 000лв. и в отхвърлителната му част над 140 000лв. до 200 000лв. за всеки от ищците, както и началната дата на присъдената законна лихва.

С оглед влязлата в сила осъдителна част на първоинстанционното решение и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 08.02.2021г., причинената смърт на Н В.в Т. в резултат на произшествието, починал на 23 години, вината на водача на водача на лек автомобил „Пежо 307“ с рег.№ Х ХХХХ ТД Д Й С и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие, е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача Славов вреди при управлението на автомобила. Не е спорно че ищците са наследници по закон – баща и майка на починалия при пътно-транспортното произшествие Н В.в Т..

Спорни пред въззивна инстанция са размерът на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия:

5

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите А В. Д.а, Д Т.а Д.а, П М П, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. Съдът констатира, че по отношение на факта, кое поред дете в семейството е Н, е налице противоречие между свидетелските показания на А Д.а и Д Д.а и твърденията на ищците в исковата молба, установени и от представени по делото писмени документи, а именно, че Н е първо дете в семейството, а починалата непосредствено след раждане Д, второ. Но независимо от това противоречие, тъй като става въпрос за събитие отдалечено много назад във времето, и тъй като двете свидетелки са роднини на бащата, познават семейството, съдът дава изцяло вяра на показанията им за връзките и отношенията в семейството, както и за отражението от смъртта на Н в живота на родителите му. От показанията на свидетелите въззивният съд приема за установено, че Н е бил отглеждан с много любов, бил е много обичан и подкрепян от родителите си, бил е гордост за тях. Той също е изпитвал към тях силни синовни чувства и привързаност. Семейството, заедно с двете деца – Н и по-малкият му брат е прекарвало много време заедно. Н е бил много добър син, с много мечти за бъдещето. Внезапната смърт на сина им е преобърнала живота им, имали са мисли за самоубийство, изпаднали са в депресивни състояния, престанали са да общуват с хората, не празнуват никакви празници. Запазили са непокътнат етажа и стаите, в които е живял Н, стаите са пълни с негови снимки, майката не дава да се пипат вещите му. Свидетелите сочат, че мъката по починалия си син се отразява и върху емоционалната им връзка с по-малкото им дете.