Определение № 792 от 01.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 792 гр. София, 29.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладВ.ото от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901004 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

ОбразуВ.о е по касационна жалба на „Сокол бластинг“ ООД, гр. София и Х. М. К Д. срещу решение № 184 от 20.03.2023 г. по в. т. д. № 590/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 442 от 22.04.2022 г. по т. д. № 1071/2021 г. на Софийски градски съд, с което на осноВ.ие чл. 74 ТЗ по предявения от Ф. В. С., гражданин на Белгия, иск са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в „Сокол бластинг“ ООД, взети на 15.06.2021 г., за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Х. М. К Д. и за приемане на учредителен акт. Решението е постановено при участието на Х. М. К Д. като трето лице помагач на страната на ответника „Сокол бластинг“ ООД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалВ.ото решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноВ.ост. Касаторът излага подробни съображения за несъответствие на материалния закон на изводите на въззивния съд, че ищецът действително е извършил посочените в решението за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество 1 нарушения /неоснователен банков превод на 100 000 евро по лична банкова сметка на Ф. В. С., невръщане на получените при начална липса на осноВ.ие 100 000 евро и невръщане на падежа на получен заем от 100 000 евро/, но те са извършени в качеството му на управител или на „трето лице“ – длъжник на дружеството, поради което тези нарушения не съставляват осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник. Релевира доводи, че въззивният акт е необосноВ., доколкото изключва защитата на дружеството по чл. 126, ал. 3 ТЗ с оглед възможностите да бъде реализирана отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ или да бъде предявен облигационен иск срещу задълженото към дружеството лице. Касационният жалбоподател счита, че въззивният съд не е обсъдил ключови доводи от въззивната жалба. Моли обжалВ.ото решение да бъде отменено.

Касаторът твърди, че са налице осноВ.ията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалВ.е. В изложението по чл. 284, ал. 3, т.

1 ГПК поставя следните въпроси: „1. Приложима ли е санкцията на чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 1, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?; 2. Приложима ли е санкцията на чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 1, т. 1-3 ТЗ, но извършени от него не в качеството му на съдружник или на управител, а на „трето“ лице – страна по облигационно отношение с дружеството (процесния случай – по кондикционно правоотношение с правно осноВ.ие чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по договор за заем)?; 3. процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доводи от сезиралата го въззивна жалба“. В изложението на касатора се поддържа, че по първия и третия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, като се прави позоваВ.е: по въпроса по т. 1 – на решение № 5 от 5.02.2016 г. по т. д.

№ 3583/2014 г. на ВКС, II т. о., а по въпроса по т. 3 – на решения на ВКС по т. д. № 44/2017 г., I т. о., гр. д. № 540/2018 г., IV г. о., т. д. № 1895/2020 г., II т. о. и т. д. № 1369/2021 г., I т. о. При обосноваВ.е на допълнителното осноВ.ие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия материалноправен въпрос се изразява очакВ.е, че този въпрос, поставен за тълкуВ.е по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК, ще бъде разрешен от ВКС в унисон с поддържаната теза на касатора.

Същевременно, по този въпрос и по въпроса по т. 2 касаторът въвежда и 2 допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба Ф. В. С. е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице осноВ.ия за допускане на касационно обжалВ.е на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалВ.е съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалВ.ото решение, въззивният съд е приел, че ищецът Ф. В. С. и третото лице помагач Х. М. К Д. са съдружници в ответното дружество „Сокол бластинг“ ООД, както и негови управители, които го представляват поотделно. Решаващият състав е установил, че с покана на управителя Х. М. К Д., отправена до ищеца, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 15.06.2021 г. при следния дневен ред: 1. вземане на решение за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2. вземане на решение за поемане от съдружника Х. М. К Д. на всички дялове на изключения съдружник от капитала на дружеството и 3. вземане на решение за приемането на нов учредителен акт на дружеството като еднолично дружество с ограничена отговорност. Отразил е, че в поканата като осноВ.ия за изключВ.е на съдружника Ф. В. С. са посочени: 1. нареждане на 07.02.2014 г. от Ф. В. С. в качеството на управител на дружеството на превод на сума от 100 000 евро по негова лична банкова сметка в „ОББ“ АД, въпреки че в платежното като получател на плащането е изписан Х. М. К Д., както и нареждане на още един превод по личната му банкова сметка в размер на 100 000 евро с осноВ.ие подписан между Ф. В. С. и „Сокол бластинг“ ООД договор за заем от 07.02.2014 г., определени като действия против интересите на дружеството и представящи неизпълнение на задълженията му за оказВ.е на съдействие за дейността на дружеството и 2. неизпълнение на задълженията му за връщане както на сумата от 100 000 евро, получени без 3 осноВ.ие, така и на сумата от 100 000 евро в указания в договора за заем срок - 07.02.2021 г., с което е нарушено задължението му за оказВ.е съдействие за дейността на дружеството и последното е лишено от приход, на който има право и от който се нуждае, за да развива бизнеса си и 3. нареждане на 17.02.2014 г. чрез неправомерен достъп на сумата от 80 000 евро от личната банкова сметка на Х. М. К Д. по лична сметка на Ф. В. С.. В обжалВ.ото решение е установено, че на проведеното на 15.06.2021 г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество са взети решенията, включени в дневния ред, така както е определен при свикВ.е на събранието.

Решаващият състав на апелативния съд е приел, че на 07.02.2014 г. между ответното дружество като заемодател и Х. М. К Д. като заемател е сключен договор за заем, по силата на който на заемателя е предоставена сумата от 100 000 евро при уговорка за връщането й в срок от 7 години от датата на получаВ.е. Констатирал е, че на същата дата е сключен договор за заем и между „Сокол бластинг“ ООД и Ф. В. С. при същите условия.

Съдът е установил, че според представени вальори от 07.02.2014 г., от сметката на „Сокол бластинг“ ООД по сметка BG85BUIL 98881438315500 са извършени по нареждания преводи на две суми от 100 000 евро, като на единия от документите като бенифициент е посочен Х. М. К Д., а на другия Ф. В. С.. Въз основа на писмо от „ОББ“ АД е прието, че преводите са наредени чрез каналите на електронно банкиране на дружеството „Сокол бластинг“ ЕООД, като и двата са подписани от потребител Ф. В. С., както и че сумите са преведени от банковата сметка на дружеството по сметка, чийто титуляр е посоченото физическо лице.

Въззивният съд е формирал извод, че ищецът Ф. В. С. е извършил деянията, послужили като осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество, а именно наредил е превод от банковата сметка на дружеството и е получил по своя банкова сметка наредените суми от по 100 000 евро, както и не е върнал двете суми на дружеството, съответно първата сума - в указания в договора за заем срок и втората - като получена без осноВ.ие след получаВ.е на поканата за провеждане на общото събрание на съдружниците, а и към настоящия момент. В обжалВ.ото решение е направено съвпадащо с това в първоинстанционния акт заключение, че поведението на ищеца не може да обоснове налагане спрямо него на 4 санкционната мярка по чл. 126 ТЗ, тъй като към момента на извършВ.ето на двата превода е бил съдружник и управител на ответното дружество и ги е наредил именно в качеството си на управител на търговеца. Изложени са съображения, че съдружникът не може да бъде изключен на осноВ.ие чл. 126 ТЗ за действия, които е извършил в качеството си на управител, тъй като отговорността на управителя е договорна, произтича от мандатните правоотношения между него и дружеството и като такава се различава от отговорността на съдружника. Подчертано е, че отговорността на управителя винаги има имуществено изражение и се реализира единствено по чл. 145 ТЗ, дори когато действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическите състави на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ. По тези съображения съдът е счел, че извършеното от ищеца без осноВ.ие нареждане да се преведе сумата от 100 000 евро от сметката на „Сокол Бластинг“ ООД по собствена на ищеца сметка, което представлява неправомерно действие с увреждащ дружеството характер, не съставлява осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник.

На спорния въпрос дали неизпълнението на задълженията за връщане на получените от ищеца суми от по 100 000 евро на дружеството съставлява осноВ.ие по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето му като съдружник въззивния съд също е дал отрицателен отговор. Счел е, че се касае до задължения, които не са пряко свързани с членственото правоотношение на съдружника с ответното дружество, поради което неизпълнението им не може да обоснове изключВ.ето му като съдружник. Изтъкнал е, че визираното неизпълнение не може да се третира нито като неоказВ.е на съдействие за осъществяВ.е дейността на дружеството, нито като действие против интересите на дружеството.

По тези съображения въззивният съд е направил извод, че не са налице осноВ.ията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество, поради което взетото в този смисъл решение и обусловените от него останали решения на общото събрание на съдружниците като незаконосъобразни подлежат на отмяна по предявения иск с правно осноВ.ие чл. 74 ТЗ.

Допускането на касационно обжалВ.е съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по 5 отношение на който е налице някое от осноВ.ията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалВ.е се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Въпросът по т. 1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора отговаря на общото изискВ.е на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. Във въззивния акт е прието, че извършеното от ищеца Ф. В. С. без осноВ.ие нареждане на превод на сумата от 100 000 евро от банковата сметка на „Сокол бластинг“ ООД по собствена сметка на ищеца, представляващо неправомерно действие с увреждащ дружеството характер, не съставлява осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник, доколкото е осъществено от ищеца в качеството му на управител. Мотивирано е разбиране на съда, че в този случай отговорността на ищеца е имуществена и може да бъде реализирана по реда на чл. 145 ТЗ. Въпросът е въведен от касатора на осноВ.ие чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. С т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС се даде отговор на формулирания от касатора материалноправен въпрос, като се прие, че санкцията по чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. По тези съображения настоящият състав намира, че касационното обжалВ.е следва да бъде допуснато на осноВ.ие чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по значимия за изхода на спора въпрос „Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?“