Решение № 132 от 26.04.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Перник, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500100 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 224 от 15. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 457 / 2023г. по описа на Радомирския районен съд е :

Прогласен за нищожен договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54 и Р. Д. З., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

Осъдено „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54 да заплати на Р. Д. З., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 628,93 лева (шестстотин двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки), представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № ***

Осъдено „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54 да заплати на адв. М. К. М. от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА 1 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,20 лева (хиляда лева и двадесет стотинки).

Осъдено „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54 да заплати по сметка на РС - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 170,08 лева (сто и седемдесет лева и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса в производството пред настоящата инстанция и възнаграждение за вещо лице в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

Недоволно от решението е останало „Ти Би Ай Банк“ АД, което чрез юрисконсулт В.Ц., го е обжалвало изцяло. Моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон, като предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в двете съдебни инстанции. Моли откритото съдебно заседание да се гледа в тяхно отсъствие.

Насрещната страна Р. Д. З., чрез адвокат М. М., в срок е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Адвокат М. М. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно – същото е постановено от съдия от Радомирския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдебното решение се явява допустимо.

Налице е правен спор между дееспособни и правоспособни правни субекти, който е бил подведомствен на Трънския районен съд, а впоследствие 2 производството по делото е било изпратено по реда на чл. 23, ал.3 от ГПК, за разглеждане на Радомирския районен съд. Налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и не са налице отрицателни процесуални, водещи до неговото погасяване. Радомирският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

От представената заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 04.07.2019 г., подписана от Р. З. е видно, че тя е дала съгласие, в случай на дължимост на такса за оценка на риска, същата да бъде финансирана от банката, като впоследствие бъде възстановена от нея/т. 6/.

Съгласила се е също да сключи застраховка „Живот“/т. 7/. Видно от преддоговорна информация за програма „Защита живот/безработица/ хоспитализация“ и потвърждение за приемане на съгласие, подписани от въззиваемата, тя предварително е запозната с условията на предлаганите от кредитора застраховки и е дала съгласието си за сключването им.

Въз основа на договор за потребителски кредит № ***, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предоставил на Р. Д. З. кредит в размер от 2000,00 лева, при годишен лихвен процент - 23,54% и годишен процент на разходите - 46,83%. В чл. 7 от договора е предвидено и заплащане от страна на кредитополучателя на застрахователни премии в общ размер от 239,98 лева, от които 118,80 лева по пакет „BANK Комбо Живот“ и 121,18 лева по пакет „BANK Комбо Безработица“, както и заплащане на такса „Оценка на риска“ в размер на 268,80 лева, дължима разсрочено, заедно с погасителните вноски.

От заключението на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че по сключения договор за потребителски кредит кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 2628,93 лева, от които 237,43 лева главница с настъпил падеж, 2271,35 лева - предсрочно погасена главница, 96,13 лева - договорна лихва, 0,11 лева - обезщетение за забава, както и 23,91 лева - обезщетение за предсрочно погасяване на кредита за период по-малко от една година от сключването му.

3

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Предмет на делото са искове по чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване на нищожен на сключения между страните договор за кредит и по чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД, във вр. с чл. 23 от ЗПК за връщане на даденото без основание въз основа на нищожния договор.

Жалбоподателят – „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е банка по смисъла на чл. 2, ал.

1, т. 1 от ЗКИ, поради което може да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

Въззиваемата ответница – Р. З. е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

В чл. 11, ал. 1, т. 1 – т. 27 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит. Чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според § 1, т. 1 от ПЗР на ЗПК общи разходи по 4 кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. За да отговаря на императивното изискване на чл. 10, ал.

1 от ЗПК за формулиране по ясен и разбираем начин, клаузата, която предвижда размера на ГПР трябва да съдържа конкретно посочване на видовете разходи по кредита, които са включени при изчислението на ГПР. В процения договор е отразено само процентното изражение на ГПР, без да са посочени разходите, които са взети предвид при изчисляването му. Затова за потребителя не е налице необходимата яснота относно начина на формиране на ГПР и по-конкретно – взети ли са предвид при определянето му допълнително уговорените задължения за заплащане на застрахователна премия и за еднократна такса за оценка на риска. Отсъствието на яснота в договора за начина на формиране на годишния процент на разходите представлява неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което по силата на чл. 22 от ЗПК има за последица недействителност на целия договор за потребителски кредит. До същия краен извод е достигнал районният съд, поради което решението в тази част е правилно и следва да се потвърди.

С оглед изложеното, неоснователни са аргументите на въззивния жалбоподател за спазване на всички императивни изисквания на ЗПК и достатъчна яснота за потребителя за крайната дължима сума по договора.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В разглеждания случай чистата сума по кредита е 2000 лв. Потребителят е заплатил общо 2623 лв. Затова разликата от 2628,93 лв. е недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во от ЗЗД подлежи на връщане. Идентичен е изводът на районния съд, 5 поради което обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат М.

М., предоставил безплатна правна помощ на ответника, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 224 от 15. 11. 2023г., постановено по гр. д. № 457 / 2023г. по описа на Радомирския районен съд.

Осъжда на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗА, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-34, представлявано от изпълнителните директори, чрез юрисконсулт В.Ц. да заплати на адвокат М.

К. М. от САК сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищцата.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6