Решение № 1821 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1821 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Г. СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Г. СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100501987 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 160361/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 72302/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, е уважен предявения от Г. С. В., ЕГН **********, срещу „Профи кредит“, ЕИК 175074752, установителен иск с правна квалификация чл. 26, л. 1, пр.

1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит „Стандарт“ № **********/31.08.2017 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 31.08.2017 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл по дължимостта на сторените съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 5116687/20.08.2020 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение в цялост. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците с който се излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди 1 доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Вземането произтича от договор за потребителски кредит потребителски кредит „Стандарт“ № **********/31.08.2017 г. и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 31.08.2017 г., отпуснат за сумата от 3 000 лева главница, със срок 24 месеца, при договорен лихвен процент от 41.17% и посочен ГПР от 49.89% с посочена обща дължима сума по кредита 4 451.04 лева, а отделно от това и включен допълнителен пакет услуги Фаст и Флекси, с което по договора общото задължение се увеличава със сумата от 3 601,44 лева.

В конкретния случай договорните отношения между страните се отнасят към потребителски договор по см. на чл.9, ал.1 ЗПК, поради което приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) така и от ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, намира,че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи от договора за кредит.

Съдът приема, че е налице вероятна недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.1 9 ЗПК, поради което дължима е единствено претендираната главница, арг. чл.23 ЗПК, защото настоящият състав приема, че е налице неравноправност, т.е. нищожност на допълнителните услуги, като задълженията по тях е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР като общ разход по кредита, съответно невключването им води до недействителност по чл. 22 ЗПК. В Решение от 21.03.2024г. по С-714/22 на СЕС в т. 2 се приема, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, то е допустимо този 2 договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата недействителност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница. Съгласно чл. 19 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения), като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора услуги заобикаля ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК (ГПК да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%). Съгласно С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски имат въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

Процесуалният представител на въззиваемата страна има право на разноски за адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като настоящият състав определя такова в размер на 500 лева.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160361/27.07.2020 г., постановено по гр.д. № 72302/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, „Профи кредит“, ЕИК 175074752, да заплати на адв. С.Л.Г., вписан в САК, сумата от 500 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена безвъзмездна адвокатска помощ в настоящето производство.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4