Решение № 19 от 13.01.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. гр. Димитровград, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Димитровград в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Теодора Г. Д.а като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Административно наказателно дело № 20235610200370 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Р. А. А. от гр.Димитровград е останала недоволна от наказателно постановление № 23-0254-000427/10.07.2023 г. на НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР Хасково, РУ-Димитровград, с което за нарушени на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл.150а, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 185 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лева. Счита постановлението за незаконосъобразно като издадено при допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и моли съдът да го отмени изцяло.

НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН - НАЧАЛНИК НА РУ в ОДМВР ХАСКОВО,

РУ Димитровград, не изпраща представител. Излага становище за неоснователност на жалбата. Моли съдът, в случай на претендирани адвокатски разноски в размер над минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани при прекомерност.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Хасково, ТО – Димитровград, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 21.06.2023 г. актосъставителят мл. автоконтрольор Н. К., в присъствието на свидетеля полицейския служител В. Д. е съставил АУАН № 495 бл. № 188532 против Р. А. А. от гр.Димитровград за това, че на 06.05.2023 г., около 16:12 часа, в гр. Димитровград по ул. „Панорамен път“ до № 40 в посока север-юг е управлявала л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.

№ ****, собственост на Р. А. А. със скорост 112 км/ч след приспаднат толеранс от – 3 км/ч, при максимално допустима скорост в населено място 50 км/ч. Скоростта е установена и заснета с TFR1-М № 596. АУАН е съставен във връзка с Декларация по чл. 188 от ЗДвП с вх. № 254000-4079/14.06.2023 г.

Водача А. е управлявала със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 01.08.2021 г.

От показанията на актосъставителя Н. К. се установява, че на посочената дата бил на работа на ул.“Панорамен път“ № 40 и работили с техническо средство ТFR1-M 596 за превишена скорост. Същият автомобил преминал и бил заснет. След справка се установило, че трябва да се състави АУН на водача.

Свидетелят В. Д. посочва, че е присъствал само на съставяне на АУАН.

На базата на съставения акт за установяване на административното нарушение Началник РУ в ОДМВР Хасково, РУ? Димитровград е издал атакуваното НП № 23-0254-000427, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.185 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ размер на 20 лева.

Постановлението е връчено на 28.08.2023 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена на 08.09.2023 г., а разгледана по същество е неоснователна.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост 112 км. ч. и също възприел реално измерена скорост на движение – 109 км/ч.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал крлип с № 33662 от 05.06.2023 г., заснет с техническо средство AТСС TFR1-M № 596. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено 2 доказателствено средство в административно-наказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

По искане на жалбоподателя беше разпитан свид. Е. К.а А. – свекърва на жалбоподателя. Същата посочва, че били в с.МА, общ. Димитровград. Попо повод Гергьовден свекъра й се развълнувал, бил на 94 години и му станало лошо. Понеже били пийнали, свъкърва й взела колата на дъщеря й и дошла в града, за да вземе личната лекарка, която да му постави инжекция. Предишния ден когато извикали бърза помощ, същата се забавила 50 минути, а селото било на 10 минути. Това била причината Р. да управлява автомобила по-бързо.

При връчване на постановлението узнала, че книжката й била изтекла.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата н а чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично.

Нарушителя не е възразил по никакъв начин срещу констатациите в АУАН и не се е възползвал от правото си на възражение.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити. При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени. Обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок п о чл. 34, ал. 3 от ЗАНН , от компетентен орган, а по съдържанието си то 3 формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити. Затова и съдът прие, че не са на лице съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП.

От материално-правна страна, фактическите констатации, изложени в акта за установяване на административно нарушение, проверени впоследствие и от съда с допустими доказателствени средства действително се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта, че е извършено деяние на посочените дата и място. По делото не е спорно, че нарушението е установено с АТСС. За налагане на наказанието, което се следва за това нарушение, не е използван редът, регламентиран в Закона за движение по пътищата, който урежда издаването на електронен фиш, тъй като установеното превишаване на скоростта е над 50 км/ч. и в тези случаи санкционната норма предвижда кумулативно наказание – глоба и лишаване от право на управление на МПС. Същевременно, законодателят допуска издаването на електронен фиш при определени предпоставки, една от които е с него да се налага само глоба. По тази причина в акта за установяване на административно нарушение е вписан свидетел, който не е свидетел на извършване на нарушението, тъй като то е установено от АТСС, която с констатиране на нарушението е генерирала и доказателства за неговото извършване, приобщени на основание чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като веществени доказателства, а именно клип/снимка/ № 33662/06.05.2023 г.

Освен това като доказателства в случая, приложен по административнонаказателната преписка и приет по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта и др. изисквания по наредбата. Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в АУАН и НП, като е посочено в цитирания протокол, основанието за ограничението на скоростта при движение в населено място. Видно от датата на клип № 33662 и неговият номер то същият попада в часовият диапазон отразен и в протокола по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, което още веднъж потвърждава мястото и времето на извършване на нарушението, а също и въведеното ограничение – общо такова от 50 км/ч.

По делото е представено и прието и удостоверение за одобрен тип средство за измерване по отношение на AТСС TFR1-M, както и протокол № 5-5322/12.05.2022 г. от проверка на мобилна системата за видеоконтрол, които доказателства свидетелства, че средството за измерване е от одобрен тип и е преминало последваща проверка, а от там самото измерване не е компрометирано.

Към доказателствата, водещи на извода за извършено от жалбоподателя нарушение следва да се има предвид и декларацията по чл. 188 от Закона за 4 движението по пътищата с дата 14.06.2023 г., попълнена от собственика на превозното средство – Р. А. А., която е посочила, че на 06.05.2023 г. около 16.00 ч. автомобилът е бил управляван от Р. А. А.. Самият жалбоподател Р. А.

А. е декларирала, че на същата дата и час - 06.05.2023 г. около 16.00 часа тя е управлявала лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****.

С оглед свидетелските показания, макар и същите да не са на очевидци на нарушението, както и с оглед обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се доказа по делото жалбоподателят да е осъществила състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . Правилно това деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, наказуемо, съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата с кумулативно предвидените наказания Глоба" в размер на 800 лева, отмерен законосъобразно с оглед конкретното превишаване и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, като не се констатира пропуск и в този аспект от дейността на наказващия орган при индивидуализация на следващите се санкции.

Безспорно и установено и нарушението на чл.150а, ал.1 ЗДвП – за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност.

Видно от приложеното СУМПС с № 281099072, издадено на 01.08.2011 г., същото е било със срок на валидност до 01.08.2021 г., която валидност към 06.05.2023 г. е изтекла.