Решение № 443 от 31.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пазарджик, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20235220201045 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от К. А. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „С., против Електронен фиш Серия К № 5037978, издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.

В жалбата са релевирани възражения за процесуална неизправност на издадения ЕФ, поради което се иска неговата отмяна. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява в първото съдебно заседание, като поддържа жалбата и ангажира доказателства. В следващото съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител.

Не депозира писмено становище по същество.

АНО- ОД на МВР- Пазарджик не изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на 1

ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становището на процесуалния представител на АНО, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 13.07.2021 г. в 09,53 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „Георги Бенковски“ срещу № 153 до стадион „Георги Бенковски“, с посока на движение към кръстовище с ул.

„Стоян Ангелов“, е управлявал лек автомобил „Опел Астра Стейшън вагон“ с рег. № ****, като се е движил с 84 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 84 км/час, т.е. превишение на скоростта от 34 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 31 км/час.

Въз основа на това бил издаден ЕФ Серия К № 5037978 на собственика на МПС на осн. чл.188 ал.1 от ЗДвП- К. А. Ш., който му бил връчен лично на 23.06.2023 г., видно от разписка на л.38 от делото. Жалбата против ЕФ е депозирана лично от наказаното лице чрез АНО и регистрирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 07.07.2023 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС и снимка на разположението на АТСС към Протокол за използването му, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ 2 е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателката по чл.182 ал.1 т.4 във вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на К. Ш. е ангажирана като собственик на МПС- лек автомобил „Опел Астра Стейшън вагон“ с рег. № ****, движението на който е било засечено с процесното АТСС и то с превишение на разрешената скорост за движение в населено място. Това обстоятелство се установява и от приобщената по делото справка за собственост и регистрация на МПС (л.7), а и не се отрича от самия жалбоподател.

По-нататък в обжалвания електронен фиш изрично е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такива действия, от узнаването за издадения ЕФ, не са предприети от страна на жалбоподателя, а той директно е обжалвал фиша пред съда чрез АНО. Поради това, и правилно е била санкциониран в качеството му на управляващ МПС. В тази връзка съдът не приема за основателни възраженията в жалбата, че друго лице е управлявало МПС през времето, през което автомобилът е бил на ремонт. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят ангажира доказателства с представяне на справка за извършен ремонт. Видно от същата е, че е издадена на 12.05.2021 г., тоест два месеца преди инкриминираната дата. Ноторно известно е, че справки, респ. фактури и други документи се издават от сервизите в деня , в който ремонтът на ППС е приключил, а не при постъпване на автомобила за ремонт в сервиза. А затова, че автомобилът се е движил на процесната дата, а не е бил в сервиз, свидетелстват и снимките, създадени въз основана засеченото и заснето движение на автомобила от АТСС.

На следващо място, неприемливо е и възражението, че АНО не бил доказал кой в действителност е водачът на автомобила. Това обаче не е нужно, тъй като самият законодател е разписал процедурата по издаване на ЕФ в разпоредбата на чл.188 от ЗДвП- на собственика на МПС, когато е 3 физическо лице, респ. на законовия представител, когато МПС е собственост на ЮЛ. Затова е предвидена и горната възможност, собственикът сам да ангажира доказателства за това, че не е управлявал автомобила, чрез представянето на декларация с приложено СУМПС на лицето, на което е предоставило за управление МПС. Тоест доказателствената тежест е за собственика на МПС (жалбоподателя), а за АНО.

Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.189 ал.4 изр. първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Така е и в настоящия случай. Затова и съдът не споделя възраженията в жалбата, че в случая са приложими правилата, отнасящи се за НП и че следва да бъдат посочени доказателствата, въз основа на които е установено нарушението и същите да съпътстват връчването на ЕФ.

Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановения срок, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че ЕФ бил издаден след като била настъпила погасителната двугодишна давност. Това възражение е неоснователно, тъй като съдебната практика е категорична, че за дата на издаване на ЕФ се приема датата на нарушението, посочена във фиша.

Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите, както на АУАН, така и на НП- така ТР 1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Предвид, на което не може да се говори за процесуално нарушение свързано със срока на 4 издаване на ЕФ. Тук би имала значение единствено изтеклата относителна ( в случая- 3 години) и абсолютна (4 години и 6 месеца) давност за санкциониране на нарушителя, които безспорно в случая не са изтекли, предвид, че от датата на нарушението и към момента са изтекли 2 години 3 месеца и 18 дни. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция като за пример могат да се посочат Решение № 255/26.04.2023 г. по КАНД № 175/23 г. на Административен съд- Пазарджик, Решение №128/15.03.2023 г. по КАНД № 1193/22 г. на Административен съд Пазарджик и др.

По-нататък съдържанието на ЕФ, според настоящия съдебен състав, съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП , т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на 13.07.2021 г. в 09,53 часа, в гр.

Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“ срещу № 153, посока на движение към кръстовище с ул. „Стоян Ангелов“. Индивидуализирано в пълна степен е и управляваното МПС, чиято скорост е била засечена от техническото средство. Посочена е установената стойност на скоростта и превишението й при отчетен толеранс от минус 3 км/час. Посочена е и стойността на разрешената скорост- 50 км/час. По-нататък в ЕФ е посочено, че движението на автомобила е заснето с мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 11743bb. В ЕФ е дадена и правната квалификация на нарушението, която съответства на неговото словесно описание, посочен е размера на наложената глоба, както и възможността, реда и сроковете за обжалване на ЕФ, респ. заплащане на глобата.

Следва да се посочи и това, че въпреки че в описанието на нарушението не е посочено изрично, че е засечено движение на цитираното МПС, то отбелязаните факти, че е посочена посока на движение, че е измервана скорост на МПС и че със същото е извършено нарушение за скорост, както и посочените установени стойности на скоростта и на превишението на скоростта, водят до несъмнения извод, че посоченото МПС е било управлявано и че се е движело, след като е била засичана скорост на същото с АТСС.

Предвид изложеното за съдържанието на ЕФ, съдът не споделя 5 възражението в жалбата, че същия липсвало описание на нарушението, както и твърдението, че от така направеното описание не ставало ясно дали нарушението за скорост било в нарушение на чл.21 ал.1 или на чл.21 ал.2 от ЗДвП. При положение, че в ЕФ не е посочено, че ограничението на скоростта е регламентирано с пътен знак „В26“ и в самия ЕФ е посочено, че разрешената скорост е 50 км/ч, такава каквато е разписана в закона за населено място, то за наказаното лице липсва неяснота за какво точно нарушение е санкциониран, още повече че словесното описание на нарушението съответства на дадената правна квалификация.

Поради всичко това съдът не намери процесуална порочност в издадения ЕФ.

Следва да се отбележи, че р азминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите- 84 км/ч и възприетата като установена в ЕФ- 81 км/час се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 км/час при засичане на скорост под 100 км/ч, която е отчетена в полза на нарушителя.

На следващо място, работният режим на използваното АТСС е посочен в изготвения Протокол за използване на АТСС, съгласно чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г. на МВР (л.8), видно от който е че АТСС е работела в режим на измерване стационарен. Следва да се посочи, че и според самото методическо ръководство за работа с процесното АТСС е указано, че същото работи в стационарен режим- чрез статив и в автомобил, чрез стационарното му закрепване.

По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ, имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж цитираното ръководство). Визираните реквизити в долната част на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Засичани са били приближаващите се МПС (така както е отразено и в Протокол за използване на АТСС). Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по бул. „Георги 6