Определение № 13005 от 06.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13005 гр. София, 06.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110155264 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от К. В. Г. искова молба и уточняваща такава /л.157/ против „У.Е.У. ЦРТ“, чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Р. Б. чрез клон с фирма „У.Е.У. Црт. – клон Б.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции и един установителен иск както следва:

1. Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 22 149,14 лв., представляваща сбор от неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.09.2019 г. до 31.07.2022 г.;

2. Иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 7 369,09 лв., представляваща сбор от неплатени командировъчни пари за периода 01.09.2019 г. – 31.07.2022 г.;

3. Иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 6 927,77 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода 01.12.2019 г. – 31.07.2022 г.;

4. Иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 370,30 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд през официални празници за периода 01.09.2019 г. – 09.09.2022 г.

5. Иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 32 725,27 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;

6. Искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:

6.1. за сумата от 3 722,82 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни плащания“ за период от 10.10.2019 г. до 10.10.2022 г.;

6.2. за сумата от 889,89 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен 1 отпуск за периода от 10.01.2020 г. до 10.10.2022 г.;

6.3. за сумата от 54,01 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждения за положен труд през официални празници за периода от 10.01.2020 г. до 10.10.2022 г.

7. Иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата от трудовия договор от 19.10.2010 г., съгласно която „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието със законна, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.

140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.10.2010 г. между страните е сключен трудов договор, по силата на който считано от 07.11.2010 г. същата била назначена на длъжност „младши член на кабинния екипаж“, като след постъпването на работа започнала да изпълнява международни рейсове на посочената длъжност на оперирани от българското дружество въздухоплавателни средства.

Съгласно трудовия договор, ищцата имала право да получава брутна заплата в размер на 3 500 евро годишно, платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени при Работодателя. Страните се съгласили, че общата брутна заплата ще включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно: основна заплата бруто 2 204 евро годишно, т.е. 183,66 евро на месец; брутна еднократна сума в размер на 175 евро годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове на работа, или в почивен ден; брутна еднократна сума в размер на 350 евро годишно за часовете през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извиканa на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване в съответствие с чл. 8 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения; брутна еднократна сума в размер на 525 евро годишно 2 за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 246 евро годишно за прослужено време. Впоследствие съгласно договора служителят щял да има право на стандартна заплата, като след всеки планиран и приключен сектор Работодателят следвало да заплаща и „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран и приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания, допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 10 евро.

Страните се договорили още, че служителят ще има право на допълнителни командировъчни по смисъла на Раздел ** от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ в размери, допълнително установени в изрична заповед на работодателя. Работодателят следвало да удържа суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да бъде заплащано до десетия ден от месеца, следващ текущия месец. Ищецът твърди, че на 30.06.2015 г. към процесния трудов договор било сключено допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в размер на 12 615 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци при работодателя.

Било уговорено, че общата брутна заплата ще включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно: основна заплата бруто 7 945 лв. годишно или 662,08 лв. месечно; брутна еднократна сума 631 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в почивен ден; брутна еднократна сума в размер на 1 261 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване в съответствие с чл. 8 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения; брутна еднократна сума в размер на 1892 лв. годишно за часовете на работа по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума в размер на 886 лв. за прослужено време.

Работодателят следвало да заплаща и „секторно плащане“, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания, допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 40,09 лева. Останалите уговорки, вкл. и тези за командировъчните и падежа, останали непроменени. На 21.07.2015 г. страните сключили допълнително споразумение, което предвиждало считано от 22 юли 2015 г. ищцата да изпълнява длъжността „Инструктор на кабинен екипаж“, като останалите разпоредби на основния договор оставали в сила. На 09.09.2022 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Ищецът пояснява, че за процесната длъжност 3 работодателят е въвел смесена система на заплащане на труда, като наред с брутното възнаграждение по чл. 5, б. „а“ от трудовия договор, в съответствие с чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ следвало да се начислява и допълнително възнаграждение според изработеното от съответния служител – т. нар. „секторно плащане“. В периода 01.09.2019 г. – 31.07.2020 г. не били платени секторни плащания в общ размер от 22 149,14 лв., посочени в колона № 2 от Таблица 1 в исковата молба. Претендира върху сумата и лихва за забава в общ размер на 3 722,82 лева за периода от датата на съответния падеж /съгласно изложеното в таблица № 1/ до 10.10.2022 г. Според ищцата една от причините работодателя да не е начислявал, респ. заплащал „секторни плащания“ за първите два международни полета (сектора) в размер на възнаграждението за стандартен сектор, уговорено в трудовия договор, които ищцата е изпълнявала в съответните дни през периода от 01.09.2019 г. до 09.09.2022 г., е резултат от позоваването от страна на работодателя на клауза от трудовия договор, която гласяла следното: „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56 и Работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“ . Твърди че цитираната клауза е недействителна поради противоречието й със и при условията на евентуалност - поради заобикаляне на закона и по-специално на разпоредбите на чл.

242 от КТ и чл. 247 от КТ във връзка с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. На следващо място, се твърди, че не били изплащани и командировъчни съгласно Раздел ** от НСКСЧ, в размерите, предвидени в Приложение № 3А от НСКСЧ, макар ищцата да е участвала в международни рейсове. Сочи, че е останала дължима сума в размер на 7 369,09 лева за периода от 01.09.2019 г. – 31.07.2022 г. В исковата молба се посочва, че на ищцата е било заплащано и по-малко възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск. Тези дни за периода 01.12.2019 г. – 31.07.2022 г. са изброени в Таблица 4, като според ищеца са останали неплатени суми, визирани в Таблица 4 в общ размер на 6 927,77 лв. лв. за цитирания период. Претендира и лихва за забава в общ размер на 889,89 лева. Ищцата твърди, че в периода 01.09.2019 г. – 09.09.20222 г. е работила по време на официални празници, за което не й е бил заплащан удвоеният размер на дължимото й се трудово възнаграждение, поради което счита, че й се дължи и сума в общ размер от 370,30 лв. Претендира и лихва за забава в размер на 54,01 лева. Излага, че през периода на действие на трудовото правоотношение в съответствие с разпоредбите на чл. 30 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, е имала право на удължен платен годишен отпуск съобразно прелетените часове през съответната календарна година. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовия договор е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 193 дни, за което следвало да се изплати обезщетение по чл. 224, ал.

4

1 от КТ, но й било изплатено такова само за 37 дни, като размерът на обезщетението, бил определен без да се вземе предвид общият размер на „секторните плащания“, които ищцата е следвало да получи за „месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение“, поради което счита, че ответникът е длъжен да заплати разликата между платеното и реално дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед описаното претендира 32 725,27 лева обезщетение за неизползван отпуск. В заключение се претендира и законна лихва върху всички гореизброени главници от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба и в изпълнение указанията на съда, ищцата е конкретизирала началните и крайни периоди на претенциите за мораторна лихва.

В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се допустимостта на исковете с твърдения, че същите са предявени срещу „У.Е.У. ЦРТ“, а не срещу клона, който бил работодателят на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага подробни аргументи в тази насока. Твърди, че ответното дружеството не се е намирало в трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът на ответника в Р. Б.. Твърди се, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на недействителността на цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат след втория прелетян сектор за деня. По отношение на претендираните „секторни плащания“ ответникът твърди, че са налице неправилни изчисления от страна на ищеца, тъй като тези плащания били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори.