Разпореждане № 4252 от 05.12.2025, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4252 гр. Благоевград, 05.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20251210102720 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес село Р., за заплащане на посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40027342361 от 06.08.2024г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С. З. С. и ОУ към него.

Заявителят е представил копие от цитирания договор, погасителен план към договора, както и ОУ към него.

С Разпореждане № 4139/28.11.2025 година съдът е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба с вх. № 29148/04.12.2025г, че длъжникът е извършил плащания по процесния договор за кредит в размер на 65,32 лева, с които са погасени първа вноска – главница и лихва в размер на 65,24 лева и по втора вноска 0,08 стотинки – лихва.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

При анализа на изложеното в заявлението и приложенията към същото и предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице, съдът намира, че в случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

По отношение сумата от 30 лева и сумата от 200 лева, претендирани на основание такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съдът намира следното:

Съдът намира, че клаузите, според които се дължи такси по Тарифа за извънсъдебно 1 събиране на вземането при забава, противоречат на принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави.

Съдът намира, че същите преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана, наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността. На последно място, следва да се отбележи и че не са изложени никакви твърдения какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват.

Предвид изложеното, горепосочените суми са недължими и не следва да се присъждат, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави. Като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договорите.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 80 лв. Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 16,49 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,09 лв.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес село Р., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на следните суми:

- сумата от 200 лв. /двеста лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 25.12.2024 година;

-сумата от 30,00 лв. /тридесет лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.10.2024 година.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя ‘“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на 2 управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет.7, чрез юрисконсулт срещу длъжника С. З. С., ЕГН **********, с настоящ адрес село Р., за заплащане на следните суми:

-сумата от 544,38 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ неплатена падежирала главница до края на срока на договора по Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40027342361 от 06.08.2024г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и С. З. С., ВЕДНО със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.11.2025 г. до изплащане на вземането;

-сумата от 107,07 лв. /сто и седем лева и седем стотинки/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора, за периода от 25.09.2024 г. до 25.06.2025 г., ВЕДНО със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.11.2025 г. до изплащане на вземането;

-сумата от 145,70 лв. /сто четиридесет и пет лева и седемдесет стотинки/ - мораторна лихва за забава, дължима от датата на изпадане на длъжника в забава – 26.08.2024 г. до 26.11.2025 г.

- сумата от 16,49 лева /шестнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/ - държавна такса;

-сумата от 62,09 лева /шестдесет и два лева и девет стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя по реда на чл.50, ал.5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

3