Решение № 705 от 29.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 272/2022
- Вид
- Решение № 705
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 01.02.2024
- Състав
- Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 , ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.108 , ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.387, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.395, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал.1, т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- параграф 1, т.4 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 705 гр. Велико Търново, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100272 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявени са главен осъдителен иск, имащ за предмет претендирано вземане за застрахователно обезщетение с правна квалификация, изведена от нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ и вторичен иск, имащ за предмет претендирано вземане с определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва с правна квалификация, изведена от нормите на чл.409 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „А. Т.“ ООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление : гр.В.Т. , ул.“Н. Г.“ № ...., с управител Ю. П. П. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Д.“, с БУЛСТАТ ........, действащо чрез адвокат Н. М. и П. Д. от САК, твърди, че е сключил с ответника „Д. О. з.“ ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.С., район С., ул.“Г. Б.“ № 3, с ЕИК ....... имуществен застрахователен договор , оформен със застрахователна полица №
110121191000025/15.02.2021 г. „Индустриален пожар“, със срок на действие до 14.02.2022 г.
На 11.09.2021 г. около 02,55 часа в гр.Т. , кв.“И.“, Община Т., област С., в текстилен цех „К.“- собственост на „А.“ АД, заведен в инвентарната му книга под № 2482, идентификационен № .......... е възникнал пожар/ при изключена версия за палеж/, причинен от електрическо късо съединение, появило се непосредствено до тялото на аспиратора / вентилатор с двигател – овлажнител на въздух / , обхванал товарен асансьор , склад с готова продукция и част от покривната конструкция на цеха, преди да бъде потушен от служители на РСПБЗН- Т..
Вследствие на унищожителното действие на пожара е изгоряла стока/ готова продукция/ и материали на дружеството на обща стойност 223 777,78 лева, намирала се в склада и са поразени до негодност за употреба и поправка / тотална щета / собствените му машини/ оборудване/: каландровъчна термопреса / принтер/ за печат върху текстил PD-1700 D на стойност 37 567,70 лева, заведена под номер 310 и вентилатор с двигател / овлажнител на въздух/ на стойност 1409,69 лева , заведен под номер 209 в инвентарната книга.
Уведомил е веднага застрахователя за застрахователното събитие, след което е образувана преписка „Щета“ и е извършен оглед и опис на погиналото имущество. Въпреки че са събрани всички необходими доказателства за вредите , чийто произход попада в приложното поле на застрахователното покритие/ т.4 , клауза „Д15“ от Приложение „Клаузи“ на Общите условия за застраховане на имущества на „Д. О. з.“ ЕАД/ и са разменени съобщения по електронна поща , 1 ответникът с писмо № 0-92-4198/28.03.2022 г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Моли съда да постанови решение , с което да осъди застрахователя – ответник да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от 25 000 лева , представляваща част от общата им стойност , възлизаща на 280 000 лева, сумата от 106,25 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 29.03.2022 г. / датата следваща тази на отказа на застрахователя да изплати обезщетението / до 12.04.2022 г. / датата на исковата молба / , заедно със законната лихва върху главницата считано от 13.04.2022 г. до окончателното й изплащане , както и направените по производството разноски .
По реда на чл.214, ал.1 , изр. 3-то от ГПК е допуснато изменение на исковете , както следва: а/ главен - до размер на сумата от 264 955,28 лева, включваща стойността на погиналата готова продукция / стока/ и материали – 223 777,78 лева, пазарните стойности на каландър машината – 40 063 лева и на вентилатора – 1539 лева / общо 41 602 лева /; б/ вторичен - до размер на сумата от 1104,07 лева.
В с.з. ищецът поддържа исковете с доводи изложени в писмена защита.
Ответникът чрез пълномощника си адвокат П. А. от АК П. оспорва исковете по основание , а евентуално – по размер, с възражения, направени в срока по чл.131, ал.1 от ГПК и с доводи, изложени в писмена защита, както следва:
Налице са правоизключващи обстоятелства по смисъла на т.7.9 от раздел III „Общи изключения“ на Общите условия за застраховане на имущества „Индустриален пожар „ и т. 39.3, вр. с т.38.2, т.38.3 от същите , запълващи хипотезата на чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ и пораждащи правото му по т.39.3 да откаже плащане на обезщетение: а/ пожарът е двуогнищен и е възникнал не от късо съединение , а вследствие на прегряване на текстилен материал в щамповъчната машина или от друго нагряване на машината , оставена без контрол , при положение , че е била под напрежение / включена в електрическата мрежа/, което важи и за смукателния вентилатор, за който не е доказано , че е оборудване с непрекъснат режим на работа ; б/ допуснати са нарушения на изискванията за пожарна безопасност , изразяващи се в неизключване на захранването на работните машини след края на работния ден- чл.36 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите/ в писмената защита извън срока по чл.131, ал.1 от ГПК се позовава на обстоятелство, сочещо неспазване на чл.58, ал.1 от тази наредба – не имало изградена буферна ограда/ зона/ в помещението на каландровъчната машина между нея и лесно запалимите материали /, неспазване на технологичните изисквания за последователността на изключване на каландър машините от електрическото захранване- всичко това разкрива непредприемане на необходимите мерки за предотвратяване на вредите; в/ търсените по отделните пера части от цялата сума на обезщетението не са съобразени с действителната стойност на вредите към датата на събитието съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, т.51.2 и т. 52 от ОУ и размерът им е завишен над договорената застрахователна сума за всяко от имуществата / за каландър машината е 32 806,57 лева, а за вентилатора с двигател – 1113 лева / в разрез с правилото на чл.386, ал.1 от КЗ.
Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани с присъждане на направените по производството разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи :
Изложените в исковата молба твърдения: сключен между страните договор за имуществена застраховка и съдържанието му , настъпилото по време , място и вид събитие с характер на пожар , поразил и унищожил конкретното индустриално имущество , уведомяването на застрахователя за събитието от застрахования, извършените оглед и опис и направения отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение, са признати и надлежно установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК факти /обстоятелства с представените множество писмени документи/ включително и материалите по ДП № 512/2021 г. по описа на РУ на МВР -Т. / и показанията на свидетеляочевидец П. П., по Р. което е ненужно тяхното повторно изложение в констативната част на мотивите на решението.
Главният въпрос, който страните поставят в основата на материалноправния спор е дали причината за възникването на пожара е явлението „късо съединение“ , т.е. налице ли е осъществен покрит риск по смисъла на т.4 , клауза „Д15“ от Приложение „Клаузи“ на Общите 2 условия за застраховане на имущества на „Д. О. з.“ ЕАД /неразделна част от застрахователния договор /или е някаква друга причина/ например тази , която ответникът твърди , че е /?
Доказателственият отговор е положителен.
В сключения между страните договор за имуществена застраховка пожарът е основен покрит застрахователен риск / обективно съществуваща, но несигурна вероятност/ опасност от възникването му като източник на преки вреди върху конкретното застраховано имущество, неизвестно за тях и независимо от волята им – пар.1, т.3 от ДР на КЗ/- вж. т.4 , т.4.1 на Общите условия за застраховане на имущества „Индустриален пожар, връзка с клауза „А“ от Приложение „Клаузи“ към тях , във връзка с табличната информация на полицата , показваща покритите рискове за видовете застраховано имущество.
Погиването му, изразяващо се в изгаряне до степен/ състояние / на пълна функционална и потребителна негодност по предназначение / загуба / е под прякото и единствено унищожително въздействие на разразилия се пожар/ огън с поява на пламък , възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и е в състояние да се разпространява със собствена енергия- вж. характеристиката му, описана в клауза“А“: Пожар- Основно покритие на Приложение „Клаузи“ към Общите условия/ е фактически състав на настъпило застрахователно събитие по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на КЗ.
Тъй-като не съществуват обстоятелства, съвместяващи хипотезите, при които правото на застрахования да получи обезщетение за вредите съгласно разглежданата основна клауза е изключено / б.“а“, б.“б“, б.“в“, „г“ и „д“ на приложението / и късото съединение като причина за възникването на пожара не е изрично уредено с функцията на препятстващо обстоятелство за прилагането й , т.е. без значение е дали той има или не каузална връзка / произход с / това електрическо явление / случайно събитие , което е в резултат на процес, започнал от повреди в изолацията на токовите проводници от стареене , влага, опъване, прегъване, вибрации, овлажняване, загуба на изолационни свойства или от природни явления , определено като случайно създадена връзка в електрическата верига с различен потенциал , в частност между изводите на захранващ проводник , при което силата на електрическия ток е със стойност , за която веригата не е била проектирана/, в тежест на застрахователя ответник е задължението да заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди във вид на пълна загуба, покриващо действителната/ пазарно оценената / стойност на погиналото / унищоженото имущество / тази срещу която вместо него , може да се купи друго със същото качество, вид и състояние – чл. 400, ал.1 от КЗ, т. 20, ал.2 от ОУ/, но не повече от договорената застрахователна сума/ посочена от застрахования в полицата / като ограничител на отговорността му – чл.386, ал.1, ал.2 , чл.387, ал.1 , чл.400, ал.1 от КЗ, т.21 от ОУ.
Приложното поле на специалната клауза „Д 15“ : Късо съединение и/или токов удар е по ограничено от това на основната клауза „Пожар“, тъй-като в резултат на настъпването на този покрит риск вредите се изразяват в запалване, механични деформации и разрушения, обгаряния и повреди и изменения на техническите характеристики на застрахованото имущество / т.е. предимно се има предвид не пълната му загуба/ унищожение от изгаряне , а частичното му увреждане / , без да е необходимо непременно да се е разразил пожар според описаната му по- горе характеристика, дори и да има някакво запалване и/или обгаряне/ съвпадащи поражения с част от тези при пожара / .
Изводът е , че вредоносният процес от пожар може да протече както поР. / с участието на / първична / причинила го / или вторична/ причинена от него / проява на късо съединение/ осъществени рискове в комбинация /, така, разбира се и на липса на такава/ по честите случаи /, но всъщност идеята, заложена в клаузата „Д 15“ е вредите да не са настъпили от типичен пожар, а когато е възникнал и такъв - обезщетяването им да се извърши на основание клауза „А“ или евентуално в съчетанието й с първата- аргумент от т.4.1 от ОУ.
При клауза „Д 15“ самото късо съединение и/или токов удар пряко причинява вредите, а при основната клауза „А“- пожарът.
В разглеждания случай е имало поява на късо съединение до включения в него момент в електрическото захранване вентилатор / там са открити следи от горене на електрическа инсталация: част от захранващия му кабел в близост до двигателя е със стопена изолация/ за охлаждане на каландровъчната термопреса, причинило на посоченото място пожара, а тойсъответно вредите- факт, установен с достатъчна категоричност, водеща до убеждение, надхвърлящо обхвата на едно предположение , с помощта на заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно- пожаротехническа експертиза на вещото лице д-р инженер Р. Х.