Решение № 154 от 26.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500136 по описа за 2025 година

С Решение № 485/28.08.2024 г. по гр. д. № 363/2023 г., поправено с Решение № 12/06.01.2025 г., Великотърновският окръжен съд осъдил „Застрахователна компания Лев Инс“ АД - гр. София, да заплати на В. А. Д. сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, в следствие смъртта на М. Й. Д.а, настъпилата на 19.10.2022 г., поради причинена тежка телесна повреда като пострадала при ПТП на 21.11.2019 г., за което е виновен Н. Г. Г., управлявал л. а. „Шкода Фабия“ с рег. № ЕН 73****, ведно със законната лихва от 04.05.2023г. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част - до пълния предявен размер от 150 000 лв. - за разликата от 50 000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 14.02.2023 г. – 04.05.2023 г.

Осъдил „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Г. Байков 6 840 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1 140 лв.

Осъдил В. А. Д. да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД 236.67 лв. разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.

Въззивна жалба против решението в частта, с която искът по чл. 432 от КЗ е отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху нея и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение от 100 000 лв. за периода 14.02.2023 г. - 04.05.2023 г., е подадена от ищеца 1

В. А. Д. чрез пълномощника адв. Г. Х.. Счита, че съдът неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и е определил обезщетение, което не отразява действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответства на търпените от ищеца неимуществени вреди вследствие от смъртта на майка му. Обезщетението не е съобразено с икономическата обстановка към датата на вредоносното събитие и с константно присъжданите нива на обезщетения при сходни казуси. Законната лихва е присъдена в противоречие с чл. 429 от КЗ. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на още 50 000 лв., ведно със съответната законна лихва и законна лихва върху присъденото обезщетение за периода 14.02.2023 г. – 04.05.2023 г.

Въззивна жалба против решението, постановено по реда на чл. 247 от ГПК, е подадена от ищеца В. А. Д. чрез адв. Г. Х.. Счита го за неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Началото на периода на забава се поставя с уведомяването на застрахователя от застрахования или от увреденото лице за настъпилото застрахователно събитие. В чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ изрично е предвидено, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от КЗ. Моли съда да отмени решението и да присъди законна лихва върху обезщетението за периода 14.02.2023 г. - 04.05.2023 г.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмено становище адв. Х. заявява, че поддържа въззивните жалби и оспорва въззивната жалба на ответника. Прави искане за присъждане на възнаграждение по чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА, с начислен ДДС.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен до размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, е подадена от ответника „ЗК Лев Инс“ АД чрез юрисконсулт К. И.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и с относимата към правния спор тълкувателна практика, и като необосновано, тъй като мотивите не кореспондират с доказаните по делото релевантни факти. Неправилен е изводът на съда, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи на ищеца, независимо че такова е изплатено на пострадалата. Правото на обезвреда на вредите, настъпили от деликта, е реализирано, то е погасено и не може да възникне в патримониума на трети лица, които черпят права за обезвреда от същия юридически факт. Позовава се на съдебна практика. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли исковата претенция, ведно с акцесорния иск, като присъди разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмено становище юрисконсулт К. И. прави искане за уважаване на въззивната жалба и за отхвърляне на въззивната жалба на 2 насрещната страна, както и за присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя-ищец.

В писмения си отговор ищецът В. А. Д. чрез адв. Г. Х. заема становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение. Претенцията е за обезщетяване вредите на ищеца – лично, вследствие от смъртта на неговата майка, а полученото от нея обезщетение е за вредите, която тя е претърпяла.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Въззивните жалби на ищеца са частично основателни, а въззивната жалба на ответника - неоснователна.

Ищецът В. А. Д. е предявил против „ЗК Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата от 150 000 лв. – частично от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат от смъртта на М.

Й. Д.а – негова майка, настъпила на 19.10.2022 г. вследствие тежка телесна повреда, получена при ПТП на 21.11.2019 г., причинено виновно от водач на л. а. „Шкода Фабия“ с рег. № ЕН 73****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от „ЗК Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва от 14.02.2023г. – датата на подаване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

В исковата си молба ищецът твърди, че е син на М. Й. Д.а, пострадала в ПТП на 21.11.2019 г., причинено от водач на застрахован от ответника автомобил. В резултат на получените тежки травми починала на 19.10.2022 г. Ищецът изгубил най-голямата си подкрепа в живота, тъй като в ранна възраст останал без баща. Между тях съществувала специална духовна връзка, приключила с нелепата й смърт. Тежко преживява загубата на майка си, изпаднал в шок, в депресия, продължила месеци наред.

Ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е оспорил иска като недопустим и неоснователен, тъй като на 19.11.2020 г. въз основа на сключено споразумение е изплатил на М. Й. Д.а обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер на 309 536.42 лв. Вредите са репарирани в пълен размер и това е изрично предвидено в споразумението. Въвел е възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване на вредата поради това, че е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан. Оспорил е наличието на причинна връзка между получените при ПТП травми и смъртта на пострадалата, настъпила след 1 г., 11 м. и 29 дни. Преди леталния изход тя е страдала от остър бронхит и пневмония, както и от придружаващи заболявания. Оспорил и твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди, 3 както и размера на претендираното обезщетение като прекомерно.

Установено е следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е, че М. Й. Д.а е пострадала при ПТП, настъпило на 21.11.2019 г. на път І-3 Бяла - Ботевград, при км.74+700 в близост до Авиоотряд - с.

Гривица, обл. Плевен, по вина на Н. Г. Г. при управление на л. а. „Шкода Фабия“, с рег.

№ ЕН73****. Зодачът на автомобила е признат за виновен с присъда по НОХД № 2323/2020 г. по описа на ПлРС, влязла в сила на 29.12.2020 г., задължителна за гражданския съд относно деянието, неговата противоправност и вината на дееца, съгласно чл. 300 от ГПК.

От медицинските документи и от заключението на допуснатата пред първата инстанция съдебномедицинска експертиза се установява, че при ПТП пострадалата е получила тежка телесна повреда - закрита черепно-мозъчна травма, тежка закрита шийна травма с притискане на гръбначния мозък и отпадна неврологична симптоматика за горни и долни крайници - квадрипареза. Вследствие на уврежданията е била в невъзможност да движи горните, долните крайници и снагата си, което е довело до продължително залежаване и измършавяване на тялото. Като последица от това е настъпила тежка и необратима промяна в кръвообращението, предимно в долните крайници и промяна в свойствата на кръвта, довело до масивна белодробна тромбоемболия и смърт. Пряка причина за смъртта на пострадалата, настъпила на 19.10.2022 г., е масивната белодробна тромбоемболия, причинила остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Заключението на вещото лице е категорично: причината за смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с получените на 21.11.2019 г. травми и настъпилите с времето усложнения.

Предвид състоянието на пострадалата не е било възможно извършване на рехабилитация и такава би била без ефект.

Експертът е категоричен, че при пострадалата не е установен остър бронхит.

При аутопсията е установена огнищна бронхопневмония, настъпила в терминалния стадий в резултат от продължителното залежаване и относително пълната неподвижност на тялото. Тези белодробни промени не са причинили белодробната тромбемболия.

Ищецът В. А. Д. е син на пострадалата и към датата на смъртта й е бил на 36 г.

От показанията на разпитания свидетел П. Й. П. – брат на пострадалата и вуйчо на ищеца, се установява, че отношенията между ищеца и неговата майка били близки.

Ищецът бил дълго чакано дете и много обгрижван. Семейството живяло в гр.

Костинброд, но след смъртта на бащата през 2000 г. (тогава ищецът бил на 14 г.), се преместили в гр. Свищов. Майката полагала много грижи за образованието му и В. бил отличник, после завършил висше образование. Опитали се да правят общ бизнес с 4 майка си и вуйчо си – имали магазин за дрехи, но по съвет на пострадалата ищецът заминал за САЩ – 8-9 години преди катастрофата. Първо работел като шофьор на ТИР, после като Юбер такси. Продължили да поддържат отношения, чували се всеки ден, виждали се чрез месинджър. Там се оженил, родило му се дете, но се разделил със съпругата си. Основно той се грижи и отглежда детето. Прибирал се всяка година преди катастрофата, а след нея се прибрал веднъж – около два месеца преди майка му да почине. Допускали близкия край, затова дошъл заедно с детето за около 20 дена.

През останалото време след инцидента комуникирали постоянно по телефона – слагали телефона в леглото й и по този начин говорели, понякога по час – час и половина. Имал желание да си дойде, но близките му го убеждавали да остане, защото имало нужда от пари. Работата му там не вървяла, имал да плаща големи задължения – над 5 000 долара. Отделно изпращал пари за майка си – за рехабилитация и пр.

Страхували се да му кажат, когато починала. Избрали подходящ момент – да не шофира, и му казали. Разплакал се, преживял тежко смъртта на майка си. Сега се разстройва, когато се говори за майка му.

Не се спори факта, че към датата на ПТП за управлявания от виновния водач автомобил е имало сключена с ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На 19.11.2020 г. между „ЗК Лев инс“ АД и М. Й. Д.а е сключено споразумение за плащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 309 536.42 лв., която сума е изплатена по нейна сметка в периода 27.11.2020 г. – 02.04.2021 г., видно от представените по делото преводни нареждания.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по своето основание. Ищецът е син на М. Й. Д.а, пострадала при ПТП, настъпило на 21.11.2019 г. в резултат на противоправното поведение на водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от ответното застрахователно дружество, признат за виновен с влязла в сила присъда.