Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 392 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12582/2025
Вид
Решение № 392
Подписан
29.01.2026
В сила
29.01.2026
Състав
Свилена Стоянова Давчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 128 т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330112582 по описа за 2025 година

Ищецът Г. П. В., ЕГН **********, е предявила срещу „ТМТ Фарма Груп“ ЕООД, ЕИК 204898362, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на трудово възнаграждение за м. 03.2025 г., м. 04.2025 г., и м. 05.2025 г. в общ размер от 3500 лева – правно основание чл. 128 т. 2 КТ и 2) за заплащане на обезщетение за общо 9 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и за 2025 г. в размер от 812,25 лева – правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2025 г., до окончателното им погасяване.

В исковата молба се твърди, че между страните е действало валидно трудово правоотношение, въз основа на което ищцата заемала в ответното дружество длъжност „***“, с място на работа „***“. Със Заповед № *** трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, считано от 19.05.2025 г. Ищцата твърди, че ответникът не й е изплатил дължимото трудово възнаграждение за м. 03.2025 г. в размер на 1400 лева, за м. 04.2025 г. в размер на 1400 лева и за м. 05.2025 г. в размер на 700 лева. Останал й и неизползван платен годишен отпуск за 2024 1 г. в размер на 1 ден, за което се дължало обезщетение от 90,25 лева и за 2025 г. в размер на 8 дни, за което се дължало обезщетение от 722 лева.

Предвид изложеното, претендира се ответното дружество да бъде осъдено да заплати горепосочените суми. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответната страна.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който иска от съда да постанови неприсъствено решение спрямо ответната страна. Претендира деловодни разноски, като представя списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирало отговор, не е представило доказателства и не е поискало делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. със събщение с Разпореждане 20918/23.07.2025 год., както и с Определение № 16340/18.12.2025 год., връчено по реда на чл. 50, ал.3 ГПК. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, сторените по делото деловодни разноски. Представени са доказателства за направени такива в размер на 1000 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 97.15 евро /190 лева/, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съобразно чл.4, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България претендираните суми следва да се превалутират и в диспозитива на съдебното решение да бъдат присъдени в евро.

2

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ТМТ Фарма Груп“ ЕООД, ЕИК 204898362 да заплати на Г.

П. В., ЕГН ********** следните суми: на основание чл. 128, т.2 КТ трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2025 г., в общ размер от 1789.52 евро /3500 лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 9 дни през 2024 г и 2025 г.. в размер на 415.30 евро /812.25 лева/ , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ТМТ Фарма Груп“ ЕООД, ЕИК 204898362 да заплати на Г. П. В., ЕГН ********** сума в размер на 511.29 евро /1000 лева/, представляваща сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, „ТМТ Фарма Груп“ ЕООД, ЕИК 204898362 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пловдив, сумата от 97.15 евро /190 лева/, представляваща дължима държавна такса.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено - „ТМТ Фарма Груп“ ЕООД, ЕИК 204898362, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

4