Решение № 1041 от 09.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Бургас, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500641 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 9290/16.03.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България“ № 49, бл.53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева, против Решение № 285 от 16.02.2022г. постановено от РС Бургас по гр. д. № 7223/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение е прието за установено, по реда на чл. 422 ГПК, по отношение на С. А. В., ЕГН **********, адрес: ***, че същата дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 сумата от 2999,16 лева главница по договор за потребителски кредит № 30035063852 от 13.02.2019 г., 332,39 лева обезщетение за забава върху главницата за периода 11.07.2019 г. - 25.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението – 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.04.2021 г. по ч. гр. д. № 2986/2021 г. на БРС.

С решението са отхвърлени исковете за установяване дължимост на главница над сумата 2999,16 лева до пълния претендиран размер от 4359,68 лева, на сумата 1423,11 лева договорно възнаграждение за периода 10.07.2019 г. - 11.08.2020 г., както и за разликата над уважения размер от 332,39 лева обезщетение за забава до пълния претендиран размер от общо 1286,51 лева. Отхвърлен е и иска за осъждане на С. А. В., да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, сумата 4022,20 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва върху сумата до окончателното й плащане.

С. А. В. е осъдена да заплати на „Профи кредит България” ЕООД, сумата от 198,04 лева, представляващи направени в настоящото и заповедното производство съдебноделоводни разноски, а ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответника сумата от 1

603,78 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е насочена срещу тази част от решението, с която е отхвърлена исковата претенция за главница за сумата над 2999,16 лв. до 3551,92 лв., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията за договорно възнаграждение в размер на 1423,11 лв.

Изложени са оплаквания, че в обжалваната част решението на БРС е неправилно.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че длъжникът по потребителския кредит не дължи претендираното договорно възнаграждение, тъй като процесният договор е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 и 23 и чл.19, ал.4 от ЗПК. Според въззивника, договорът между страните отговаря на всички законови изисквания – отпуснат е в заявения от потребителя размер, предоставен е стандартен европейски формуляр, предоставена е преддоговорна информация, на ответника е договора за потребителски кредит, ведно с погасителен план. Страните уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент- 38,30 %, посочена е и методиката на формирания ГПР, като в случая е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че уговорения годишен лихвен процент не противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят се е съгласил с този процент, както и с ГПР в размер на 44,96 %, като при твърдение за нарушение на чл.9 от ЗЗД ответникът е следвало да посочи кои конкретни добри нрави са нарушени, като подобно позоваване липсва.

Излага подробни съображения относно нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и въведеното ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, както и че съдът не може да постави граница до 30 % на възнаградителната лихва тъй като по този начин неоснователно би се ограничил размера на ГПР, в противоречие със законовата норма.

Според него лихвен процент в размер на 38,30% и ГПР 44,96 % за потребителски кредити, отпуснати от небанкови финансови институции не противоречат на добрите нрави.

По отношение на възнаградителната лихва посочва, че няма пречка страните да уговорят нейния размер над размера на законната лихва и свободата на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД. В случая ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Счита за неправилно заключението на съда, че длъжникът не дължи договорното възнаграждение, тъй като в общия ГПР не е включено възнаграждението за пакет от допълнителни услуги. В тази връзка заявява, че предоставянето на допълнителни услуги е само възможност за кредитополучателя, а не е задължително условие за сключване на договора за кредит. В общите разходи по кредита попадат и разходите за допълнителни услуги, но само когато получаването на тези услуги е задължително за сключването на договора. В процесния договор обаче закупуването на тези допълнителни услуги не е задължително, поради което те не представляват част от общите разходи по кредита, т.е. същите се дължат отделно и не се включват в ГПР. Предвид горното, е добавен раздел „общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, в случай че такъв е избран, който раздел предоставя информация на потребителя относно общите параметри на предлаганите от кредитодателя услуги, без това да е нарушение на стандартния европейски формуляр съгласно Приложение 2 от ЗПК.

Счита за неправилно и извършеното прихващане по делото. Твърди, че на ищцовото дружество се дължи главница, от която, след приспадане на сумата от 640,32 лв. (платената главница) и сумата от 807,76 лв. (платеното възнаграждение за допълнителни услуги), дължимата сума възлиза на 3551,92 лв.

Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него се постанови ново, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи главница по договора за потребителски кредит и за сумата над присъдените 2999,16 лв. до размера от 3551,92 лв., както и че дължи сумата от 1423,11 лв. – неизплатено договорно възнаграждение, ведно със законната лихва. По отношение на разноските претендира същите да бъдат намалени съобразно уважената част от въззивната жалба.

При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.

Христина Късева – процесуален представител на С. А. В., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 92, ет.1.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Заявява, че с отговора на исковата молба исковите претенции са оспорени по размер, като ищецът не е ангажирал доказателства /експертиза/ за установяването им. Счита, че по отношение на процесния кредит не е настъпила предсрочна изискуемост, тъй като няма доказателства за получаване на уведомление за това от страна на С. В.. Сочи, че клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва в размер на 38,30 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Цитира съдебна практика в подкрепа на горното. Договорът и споразумението за допълнителни услуги намира също за нищожни, на основание чл.146 ЗЗП, тъй като същите не са индивидуално уговорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузите. Счита, че е налице и противоречие с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като целта на споразумението е уговаряне на допълнителна лихва. Когато договорът е признат за недействителен, съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита без да дължи лихви и други разходи, като в процесния случай размерът на заетата сума е в размер на 5000 лв., от който е върната сумата от 2048,84 лв.

Намира за правилни изводите на съда, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, както и че клаузата, с която се уговаря възнаградителна лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави , понеже е в размер на 38,30%.

Според въззиваемата, съдът правилно приел, че сумата от 4830 лв. е недължима, тъй като споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, невъзможен предмет, липса на основание, както и на основание чл.146 ЗПП. Такива услуги не са предоставяни, поради което не се дължи заплащането им.

Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Счита че на въззивното дружество не се дължи юрисконсултско възнаграждение, евентуално оспорва същото като прекомерно. Претендират се разноски.

Страните не са представили доказателства и нямат доказателствени искания.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПКза установяване съществуването на вземания на ищеца по договор за потребителски кредит срещу С. А. Колева както следва: 4359,68 лв.- главница, 1423,11 лв.- договорно възнаграждение, 747,27 лв.- лихви за забава, за които вземания по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение № 754/28.04.2021г. по ч.гр.д. № 2986/2021г. по описа на РСБургас.

Сезиран е бил и с иск по чл.415, ал.1, т.3 ГПК- за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 4022,24 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за които вземания по реда на чл.410 ГПК е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение /разпореждане № 1425 от 28.04.2021г. по цитираното дело на РСБургас.

Ответната страна е подала своевременно възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд е дал указания на ищеца 3 да предяви установителен иск за вземанията си в едномесечен срок от връчването на разпореждането. Видно от досието за заповедното производство, разпореждането е връчено на заявителя на 15.09.2021г. Исковата молба по чл.422 ГПК е постъпила в съда на 13.10.2021г., т.е. в едномесечния срок, като доказателствата за това са своевременно депозирани и по заповедното производство.

Следователно, за ищецът, който е предявил исковете в законния срок, е налице правен интерес от предявяване на исковете, т.е. исковете са допустими.

В исковата молба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди, че има качеството на кредитор по отношение на ответната страна, произтичащо по договор за потребителски кредит № 30035063852, сключен между страните по делото на 13.02.2019г.

Параметрите на договора били следните: сума на кредита- 5000 лв.; срок на кредита24 месеца; размер на вноската по кредита- 298,27 лв.; ГПР- 44,96 % ; ГЛП- 38,30 % ; лихвен процент на ден: 0,11% ; общо задължение по кредита- 7158,17 лв. Договорът бил сключен при общи условия, с които ответникът се съгласил.

Параметрите на договора по избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждението било 4830 лв., а размерът на вноската по закупения пакет услуги- 201,25 лв.

Общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги било 11988,17 лв., общият размер на вноската- 499,52 лв., а датата на погасяване: 10- о число на месеца.

Твърди се, че според отразеното в декларациите към договора, при подписването на ДПК на клиента били предадени общите условия към договора, с които клиентът се запознал внимателно преди подписването на договора и се съгласил да ги спазва. На клиента била предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, чрез който се дават разяснения на клиента, необходими за преценката доколко предлагания ДПК съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Още с попълването му длъжникът бил запознат с параметрите на предлагания от страна на дружеството договор. Дадени му били разяснения и относно закупения пакет от допълнителни услуги. При желание клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги.