Решение № 127 от 10.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н И Е № 127 гр. Пловдив, 10.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11651 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. *****, представлявана от ***** Х. В. С., с която са предявени срещу Н.С.Н. и П.П.Н. обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС.

В исковата молба се твърди, че ответниците са съсобственици в режим на СИО на СОС с идентификатор № *******, находящ се в гр. ******* и като такива са етажни собственици. Ищецът посочва, че на 16.06.2015 г. било проведено Общо събрание на ЕС, на което било взето решение за сключване на договор с „Марков НМ 8” ЕООД за предоставяне на услуга „Професионален *******”, какъвто договор бил сключен на 11.08.2015 г.

Предоставените с договора правомощия на професионалния управител били утвърдени с решение на ОС на ЕС, взето на проведено ОС на 19.08.2015 г., като с полза на професионалния ******* било дължимо възнаграждение в размер на 3,50 лв. на месец от всеки самостоятелен обект. На проведеното на 19.08.2015 г. ОС били взети и следните решения: по т.2 – всеки собственик да заплаща от 5-то до 25-то число на месеца сумата за покриване на текущите разходи по управление на общите части, разпределена според чл.51, ал.1 ЗУЕС; по т.3 – създаден е фонд „Ремонт и обновяване”, като е определена обща сума в размер на 120 лв. месечно, която следва да се разпредели съгласно чл.50 ЗУЕС. На проведено на 13.05.2016 г. съвместно ОС била приета оферта на „Марков НМ 8” ЕООД за извършване на услуга по управление, поддръжка и почистване на прилежащите части на съответните етажни собственици в размер на 12 лв./ месечно на самостоятелен обект и 8 лв. / месечно за паркомясто. На 07.06.2016 г. било проведено Общо събрание на ЕС, на което са взети следните решения: по т.1 – за извършване на ремонт на покрива на стойност 1750 лв., като дължимата сума се разпределя съгласно чл.48, ал.3 ЗУЕС съразмерно с притежаваните от етажните собственици идеални части и била платима в срок до 15.10.2016 г.; по т.2 – за поставяне на аварийно осветление и аварийно алармено устройство, на стойност 285 лв., която се разпределяла по реда на чл.48, ал.3 ЗУЕС и била начислена за плащане към дължимите суми за месец ноември 2016 г. Ищецът твърди, че описаните решения на ОС на ЕС били влезли в законна сила и като такива обвързали етажните собственици. Ответниците дължали солидарно на основание чл.36, ал.2 СК сумата от общо 908,10 лв., представляваща разходи за етажната собственост за периода от месец септември 2015 г. до месец януари 2019 г. За процесната сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4249 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав, срещу която длъжниците възразили, поради което ищецът обоснова правен интерес от предявяване на настоящите искове. Предвид изложените фактически твърдения моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищцовата етажна собственост сумата от общо 908,10 лв., представляваща неизплатени парични задължения за заплащане на ежемесечни такси /разходи и вноски, дължими за периода месец май 2016 г. – месец януари 2019 г. вкл., в качеството им на етажни собственици на СОС с идентификатор № *******, от които:

- 303,68 лв. – дължима сума за текущи разходи по управление и поддръжка на етажната собственост (електричество, такса асансьор и разходи за почистване);

- 99 лв. – такса за фонд „Ремонт и обновяване”, представляваща сбор от сумата от 3 лв. на месец за периода;

- 115,50 лв. – възнаграждение за услуга

„Професионален *******”, представляваща сбор от сумата от 3,50 лв. месечно за периода;

- 340,58 лв. – възнаграждение за управление, поддържане и почистване на прилежащите части, представляваща сбор от сумата от 12 лв. /месечно за периода месец юни 2016 г. – месец февруари 2018 г. вкл. и сумата от 8 лв. /месечно за периода месец април 2018 г. – месец януари 2019 г. вкл., като за месец май 2016 г. се претендира остатък от 8,58 лв.;

- 49,34 лв. – разходи за ремонти през периода, от които 41,89 лв. – за ремонт на покрива и 7,45 лв. – за монтаж на аварийно осветление и алармено разговорно устройство за асансьорната уредба, ведно със законната лихва върху процесните суми за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 15.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2636/ 29.03.2019 г. по ч.гр.д.

№ 4249 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав. Ищецът моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.С.Н., със становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не е бил уведомяван за процесните решение на ОС на ЕС, взети на 16.06.2015 г., 19.08.2015 г., 13.05.2016 г. и 07.09.2016 г.; намира същите за незаконосъобразни, поради неспазване на реда за свикване и провеждане на ОС на ЕС. В този смисъл излага подробни съображения за неспазване на процедурата по свикване и провеждане на ОС на ЕС. Оспорва дължимостта на сумата от 303,68 лв. за текущи разходи за управление и поддръжка на ЕС, както и на сумата от 99 лв. за фонд „Ремонт и обновяване” и сумата от 115,50 лв. за възнаграждение за услугата „Професионален *******”. Оспорва действителността на сключения на 11.08.2015 г. договор с „Марков НМ 8” ЕООД, тъй като в него не бил вписан представителя на дружеството, който го е подписал. Твърди, че *****т на етажната собственост не е имал право да сключи договора от 11.08.2015 г.

Оспорва дължимостта на сумата от 115 лв. и поради това, че сключеният договор от 11.08.2015 г. бил изтекъл на 11.09.2016 г., тъй като бил за срок от 1 година.

Оспорва дължимостта и на сумата от 340,58 лв. – възнаграждение за управление, поддържане и почистване на прилежащите части, както и сумата от 49,34 лв. за разходи за ремонти. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил и писмен отговор от ответника П.П.Н., със становище за неоснователност на предявените искове. Излагат се доводи, идентични с описаните по-горе от ответника Н.С.Н.. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4249 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, IХ гр.с., образувано по депозирано от Етажна собственост находяща се в гр. ***** заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2636/ 29.03.2019 г. В срока по чл. 414 ГПК на 15.04.2019 г. са депозирани възражения от двамата длъжници, поради което с разпореждане на съда, връчено на 13.06.2019 г. на основание чл.

415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок на 12.07.2019 г. са предявени настоящите искове. Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, поради което и производството е допустимо.

По отнователността на исковите претенции:

Ищцовата етажна собственост основава иска си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за покриване на текущи разходи във връзка етажната собственост, за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“, за заплащане на фирма, извършваща процесионално услуга по поддържане на общите части на сградата. Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:

В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание.

Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.

Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила.

Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност както за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.

Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.