Определение № 1306 от 29.08.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. Шумен, 29.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20253600100276 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по депозирана искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., № 260, представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор П.Н.Д. чрез пълномощника си Адвокатско дружество „.....”, представлявано от адв. Х. И. от АК-София със съдебен адрес: гр. София, ул. „...., № 8, ет.4 срещу Р. И. В., ЕГН ********** и Т. В. В., ЕГН ********** и двете с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 15. Ищецът претендира съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи на Р. И. В. сумата в размер на 1 788.10 лв., а на Т. В. В. не дължи сумата в раземр на 68 907.58 лв., обективирани в изпълнителен лист от 27.02.2025 г. по г.д. № 2986/2021 г. по описа на РС-Шумен, издаден въз основа на Разпореждане № 858 от 27.02.2025 г., постановено по същото дело.

Ответниците са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който изразяват становище за недопустимост на иска, който се основава на факти, които са били предмет на предходно производство и произнасянето от съда по предявения от ищеца иск би довело до преодоляване на обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо.

Видно от приложените от страните писмени доказателства и служебно направената от съда справка в деловодството на Окръжен съд – Шумен се установява, че на 20.07.2020 г. между ищеца и В.А.В. и Р. И. В. е сключен договор за потребителски кредит HL 24918.

Поради неизпълнение от кредитополучателите на задължението им да връщат предоставената в кредит парична сума, съобразно уговореното, банката се е снабдила по реда на чл.417 от ГПК със Заповед № 171 от 26.01.2011 г. за изпълнение на парично задължение по ч.т.д. № 295/2011 г. на ШРС и изпълнителен лист от 26.01.2011 г., с който длъжниците са осъдени да заплатят на ищеца 83 190.25 лв. – главница; 29 560.95 лв. – договорна лихва от 27.12.2007 г. до 21.01. 2011 г.; 899.92 лв. такси от 25.11.2010 г. до 21.01.2011 г. и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.01.2011 г. до изплащане на вземането, както и платената държавна такса – 2 273.02 и адвокатско възнаграждение.

1

След издаването на изпълнителния лист, но преди да се образува изпълнително дело, на 25.11.2011 г. между банката и длъжниците е сключено споразумение, с което е уговорено доброволно погасяване на задълженията. На 16. 05.2014 г., е сключено второ споразумение, с което кредитополучателите са поели задължение да продължат изплащането на задължението. И двете споразумения са били сключени за кратък срок на действие.

Кредитополучателят В.А.В. е починал на 22.03.2019 г. Негови наследници по закон са Р. И.

В. – съпруга; А.В.В. – син; Т. В. В. и В.В.В.. – дъщери.

На 05.03.2021 г., въз основа на изпълнителния лист от 26.01.2011 г., е образувано изпълнително дело № 134/2021 г. по описа на ЧСИ .... рег. № 876, с район на действие ШОС.

По изпълнителното дело, видно Удостоверение изх. № 4457/18.02.2025 г.на ЧСИ .... е постъпила сума в общ размер на 74 351.74 лв., която е разпределена по следния начин: платени на банката – 65 410.82 лв.; платени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ – 4 172.93 лв.; възстановени суми съответно на Р. И. В. – 4 172.93 лв. и на Т. В. В. – 92.42 лв.

След получаване на поканите за доброволно изпълнение длъжниците са депозирали възражения срещу заповедта за изпълнение. В законоустановения срок, банката е предявила искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК срещу Р. И. В. лично и в качеството й на наследник на починалия В.А.В. и срещу останалите трима негови наследници за сумата в размер на 19 048.80 лв. – главница и за сумата в размер на 13 749.43 лв. – договорна лихва, като е образувано г.д. № 2986/2021 г. по описа на ШРС. С Определение от 28.10.2021 г., постановено по ч.г.д. № 1174/2021 г. по описа на ШРС е обезсилена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 26. 01.2011 г., издадени по ч.г.д. № 295/2011 г. по описа на ШРС за останалите вземания, за които не е предявен установителен иск.

С Решение № 801 от 02.11.2022 г., постановено по г.д. № 2986/2021 г. по описа на ШРС са отхвърлени предявените от банката установителни искове. Решението на ШРС е потвърдено с Решение № 286 от 24.11.2023 г., постановено по в.г.д. № 262 /2023 г. по описа на ШОС. Въззивният съд е обосновал решението си с обстоятелството, че молбата за образуване на изп. д. № 134/2021 г. на ЧСИ .... е подадена след изтичане на давностните срокове и главницата и лихвата са погасени по давност. От издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист са минали повече от десет години, поради което е налице бездействие от страна на кредитора по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Извършените от длъжниците плащания, след изтичането на давностния срок, не означава признание на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, поради липса на формирана от тях воля относно непогасената част от дълга.

Постъпилите по изп.д. № 134/2021 г. на ЧСИ .... плащания не са направени доброволно, а в резултат на проведеното принудително изпълнение. С Определение № 3101 от 25.11.2024 г., постановено по т.д. № 645/20 24 г. на ВКС, ІІ т.о., влязло в сила на 17.12.2024 г., не е допуснато касационно обжалване на Решение № 286 от 24.11.2023 г., постановено по в.г.д. № 262 /2023 г. по описа на ШОС, като ВКС напълно споделя изводите на въззивната инстанция.

2

По молба на Р. И. В. и Т. В. В., предвид установените в хода на производството факти, с Разпореждане по г.д. № 2986/2021 г., ШРС е издал обратен изпълнителен лист от 27.02.2025 г.. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на взискателите е образувано изп.д. № 20249240 401100 по описа на ЧСИ .... рег. № 924, район на действие СГС срещу длъжника „Юробанк България“ АД за събиране на паричното задължение. Впоследствие делото е изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ ..., рег. № 840, район на действие СГС и е преобразувано под № 20258400400518.

С оглед на така изложените в исковата молба обстоятелства и нейния петитум, съдът приема, че налице е правен спор относно недължимостта на сумите, обективирани в изпълнителен лист от 27.02.2025 г. Предявените срещу ответниците, субективно съединени искове са с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

В случая се оспорва вземането по издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение, поради което в случая не намира приложение чл.439, ал.2 от ГПК. В този смисъл Определение № 291 от 27. 07.2020 г. по ч. т. д. № 624/2020 г. на ВКС, II т. о. Но с предявения от банката отрицателен установителен иск по същество се цели преразглеждане на правния спор, разрешен с влязлото в сила Решение № 801 от 02.11.2022 г. по г.д. № 2986/2021 г. на ШРС. Фактите, въз основа на които в рамките на процеса, е установено недължимостта на претендираните от „Юробанк България“ АД суми същевременно са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността и размера на претендиранито от Р. И. В. и Т. В. В. вземане, обективирано в издадения по тяхна молба обратен изпълнителен лист от 27.02.2025 г. Съгласно чл.299, ал.1 от ГПК спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван. Забраната за пререшаемост по чл.299 от ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение обхванато от предмета на делото. Силата на присъдено нещо обхваща не само субективното материално право, откъснато от основанието на иска, а това са всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с характеризиращите му белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. Със сила на присъдено нещо се ползват и съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска.

Забраната за пререшаемост означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Ето защо, в последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. В горния смисъл и константната съдебна практика - Решение № 314/15.01.2018 г. по гр. д. № 4301/2014 г., на ВКС ІV г. о., Решение № 49/14.04. 2011 г. по т.д.

№ 561/2010 г. на ВКС, І т.о., Решение № 115/10.01.2012 г. по т. д. № 883/2010 г. на ВКС, I т. о., Решение № 137/28.07.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г.на ВКС, I т. о., Определение № 450/21.05.2019 г. по гр. д. № 2641/2018 г. на ВКС, IV г. о. Непререшаемостта е абсолютна 3 отрицателна процесуална предпоставка. Това води до непопустимост на предявените субективно съединени искове по чл.499, ал.1 от ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Относно разноските по делото.

На основание чл.78, ал.4 от ГПК и представените писмени доказателства на ответниците следва да се присъдят направените от тях по делото разноски, а именно на Р. И.

В. в размер на 470 лв., а на Т. В. В. в размер на 6 170 лв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява производството по г. д. № 276/2025 г. по описа на Шуменския окръжен съд, като недопустимо.

Осъжда „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., № 260, представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор П.Н.Д. да заплати на Р. И. В., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 15 сумата от 470 лв., представляваща направените от ответника разноски по делото.

Осъжда „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....., № 260, представлявано от прокуриста М.В. и изп. директор П.Н.Д. да заплати на Т. В. В., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „...., № 15 сумата от 6 170 лв., представляваща направените от ответника разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Варна.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните по делото.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4