Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1189 от 21.09.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 10781/2020
Вид
Решение № 1189
Подписан
21.09.2021
В сила
15.10.2021
Състав
Добрина Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 38 · Закон за измерванията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Варна, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501650 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава двадесета от ГПК. Развива се по реда на чл. 294 от ГПК, след като с Решение № 116 от 23.06.2021 г. по гр. д. № 3457/2020 г., III г.о. на ВКС, е отменено въззивното Решение № 260221 от 28.07.2020 г. по в. гр. д. № 1239/2020 г. на ВОС и делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания.

С Решение № 1189 от 06.03.2020 г. по гр. д. № 17745/2019 г. по описа на ВРС, XLVII състав, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, вх. В, ет. 1, ап. 2, не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, „Варна Тауърс - Г”, сумата от 7186,46 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д., ***, вх. В, ет. 1, ап. 2, с кл. № 1200039213 и аб. № 0101020111, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която сума е издадена фактура № 0286227745 от 16.10.2019 г.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби” АД. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.

Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружествотодоставчик, а именно – цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа, че отмяната на процедурата по чл. 47 от ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) не означава, че дружеството доставчик не може да съставя частни свидетелстващи документи, в които да 1 вписва установените при проверка факти, доколкото действащи към момента на проверката са били и разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ. Сочи, че правото на оператора за едностранна корекция на сметки се основава и на констатациите на метрологичната проверка от БИМ за неточна работа на СТИ, а ред за обективиране на констатациите при проверка е предвиден в обвързващите страните ОУ. Счита, че изводът, че не е налице законово основание за прилагане на корекционна процедура противоречи на материалния закон. Изтъква, че начислената сума представлява стойност на реално доставена и потребена от ищеца електроенергия, дължима и на осн. чл. 183 ЗЗД. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби” АД, редовно призована, се представлява от адвокат Н.Б.. Поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият СТ. В. СТ. , редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Г.. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца СТ. В. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ***, вх. В, ет. 1, ап. 2, срещу ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ***, „Варна Тауърс - Г”, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 7186,46 лева, начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Д., ***, вх. В, ет. 1, ап. 2, с кл. № 1200039213 и аб. № 0101020111, за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г., за която сума е издадена фактура № 0286227745 от 16.10.2019 г.

В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество с клиентски № 1200039213. Твърди, че с писмо изх. № 55721_КП1202512_1/16.10.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД бил уведомен, че на 27.11.2018 г. служители на дружеството са извършили проверка на СТИ на обекта му, за което бил съставен Констативен протокол № 1202512, като в резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване на количеството потреебена ел. енергия, същото е преизчислено.

Заедно с писмото ищецът получил цитирания констативен протокол, както и КП № 2368/09.10.2019 г. – АУ – Е – 000029-68186/30.11.2018 г. на БИМ, РО - Варна. С последващо писмо от ответното дружество получил Становище за начисление на електрическа енергия за периода от 28.11.2017 г. до 27.11.2018 г ., както и фактура № 0286227745/16.10.2019 г. на стойност 7186,46 лева. Оспорва дължимостта на сумата. Оспорва констатациите в КП № 1202512/16.10.2019 г. от цитираната проверка, тъй като същият не е подписан от него или от негов упълномощен представител. Оспорва процесното количество електроенергия да е потребено, респективно доставено на абоната за посочения период. Излага подробни аргументи за липса на правно основание за извършване на корекционната процедура от страна на ответното дружество към датата на процесната проверка поради отмяна на приложимите ПИКЕЕ. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното дружество чрез адвокат М. Л., преупълномощена от Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“, в който се излагат подробни доводи, че искът е неоснователен. Излага, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като 2 ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно и точно. Сочи, че на 27.11.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север“ АД е извършена техническа проверка на СТИ в процесния обект, като в невизуализирания регистър 1.8.3 на същото е установено наличие на електроенергия в размер на 37661 кВтч, за което е съставен констативен протокол, подписан от член на домакинството на клиента – неговия син, и един независим свидетел. Излага, че след проверката процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в Български институт по метрология, Регионален отдел – Варна, за експертиза, при която е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 - 37661,8 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално доставено и потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал.

1, предл. 1-во от ЗЗД. Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за описания в исковата молба обект на потребление.

Видно от Констативен протокол № 12103616, на 6.02.2015 г. на обекта на ищеца от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с фабричен № 1115031400717089 с нулеви показания по нощна и дневна тарифа. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.

От приложен към делото Констативен протокол № 1202512 се установява, че на 27.11.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 2647 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа) – 7662 кВтч, по регистър 1.8.3 – 37661 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507289, за изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от двама свидетели, единият от които – син на титуляра на партидата.

Видно от Констативен протокол № 2368/09.10.2019 г. – АУ – Е – 00002968186/30.11.2018 г. на БИМ – Варна, от метрологичната експертиза на електромера, при извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електроенергия.

Посочено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромери Carat Digitron M02 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3 – 037661,8 кВтч. Уточнено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.

От Становище за начисление на електрическа енергия на „Електроразпределение Север“ АД е видно, че същото е издадено на 14.10.2019 г. въз основа на горецитирания протокол, като с него е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия общо в размер на 37661 кВтч, от които 22184 кВтч за периода 28.11.2017 г. – 30.06.2018 г. и 15477 кВтч за периода 01.07.2018 г. – 27.11.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена фактура *** от 16.10.2019 г. за сумата от 7186,46 лева с вкл. ДДС.

От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се установява, че 3 електромерът тип М 02 – Carat, с фабричен № 1115031400717089, монтиран на процесния обект, е произведен през 2014 г. и преминал първоначална метрологична проверка през същата година, като срокът му на метрологична годност е 6 години, т. е. към датата на проверката – 27.11.2018 г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото лице излага, че процесният електромер е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Изтъква, че натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса, чрез софтуерно проникване в паметта на електромера, като въздействието е осъществено през инфрачервения порт на уреда. Сочи, че неправомерното вмешателство в софтуера на процесното СТИ е доказано от независимото изследване на БИМ. Поддържа, че технически не е възможно показанията в скрития регистър 1.8.3 да са били различни от нулеви към датата на монтажа при положение, че уредът е бил нов, неупотребяван, което се доказва с приложения по делото Констативен протокол № 12103616/ 6.02.2015 г. на „Енерго-Про мрежи“ АД. Прави заключение, че електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3, е отчетена от процесното СТИ. В съдебно заседание на 28.02.2020 г. вещото лице изяснява, че тъй като процесният електромер не е от типа „смарт“, не е възможно да се установи от кой момент е започнало натрупването в регистър 1.8.3. Сочи, че в Становището за начисление на ел. енергия разпределението на количеството електроенергия от невизуализирания регистър в подпериоди на едногодишния период е заради промяната в цената; то не отразява реалното потребление за съответния подпериод, а е получено по аритметичен път.

В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната инстанция е допусната повторна СТЕ от вещо лице – софтуерен специалист. От заключението по същата, което настоящият състав кредитира като компетентно изготвено и обективно, се установява, че отчетеното в невизуализирания регистър 1.8.3 количество електроенергия в размер на 37661,8 кВтч реално е преминало през процесното СТИ и потребено. Наличието на показания в регистър 1.8.3 се дължи на неправомерна промяна в параметризацията, която за конкретното устройство се изразява в превключване на тарифите както следва: от понеделник до събота – от 00:00 ч. до 06:00 ч. и от 17:00 ч. до 00:00 ч. – 1.8.3, от 06:00 ч. до 08:00 ч. – 1.8.1, от 08:00 ч. до 17:00 ч. – 1.8.2; в неделя – само 1.8.3. Описаната промяна на параметризацията определено е човешко дело и не е възможно да се касае за софтуерна грешка. Към настоящия момент не е възможно да се определи кога точно е извършено неправомерното вмешателство, респективно кога е започнало натрупването на количеството електроенергия в невизуализирания регистър. В приложения към делото Констативен протокол № 12103616/ 6.02.2015 г. на „Енерго-Про мрежи“ АД за монтажа на електромер тип Carat Digitron M02 с фабричен № 1115031400717089 на процесния обект са отразени нулеви показания за нощна и дневна тарифа, съответно регистри 1.8.1 и 1.8.2, което показва, че електромерът е монтиран нов; при нулеви показания в регистри 1.8.1 и 1.8.2, показанията в регистри 1.8.3 и 1.8.4 не могат да бъдат различни от нулеви. При проверка на място в „Електроразпределение Север“ АД вещото лице е установило наличие на софтуер Digitron Read – ENP, версия 1.21.18, с който са възможни единствено прочит на данните и сверяване на часовника на СТИ, като данни за други софтуерни продукти не са предоставени.