Решение № 8 от 22.01.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20204000500208 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 13/ 30.01.2020 г., постановено по т.д. № 82/ 2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата Н. Ц. И., ЕГН **********, от с.

Обнова, Плевенска област, сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди вследствие на ПТП с дата 23.10.2018 г., причинено по вина на водача на лек автомобил „Ситроен”, модел „ЗХ”, с рег.

№ ЕН 17****, който е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с полица № BG/22/117003292108, валидна от 20.12.2017 г. до 19.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над 60 000 1 лева до претендираните 100 000 лева, е ОТХВЪРЛИЛ иска, като неоснователен; ОСЪДИЛ е ответника, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на „Адвокатско дружество /АД/ В. и Б.” адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата от адвокат Маринова безплатна правна помощ, съразмерно уважената част на иска, в размер на 2 796 лева, както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати в полза на Плевенския Окръжен съд сумата 2 400 лева държавна такса върху уважения размер на иска, а така също да заплати и съответната част от разноските за вещи лица, направени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част на иска, а имено: 601,80 лева и допълнителния депозит за автотехническата експертиза в размер на 205,60 лева; ОСЪДИЛ е, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 312 лева.

Недоволен от постановеното Решение в осъдителната му част, в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди над сумата 40 000 лева до присъдената сума 60 000 лева, или за сумата 20 000 лева, ответното застрахователно дружество е подало въззивна жалба. Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навежда се довод за противоречието му със събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и принципът за справедливост, визиран в нея. Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първата съдебна инстанция, в обжалваната част.

Претендират се направените разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, в който е взела становище за неоснователност на жалбата, като са изложени съображения в тази насока.

Претендират се разноски, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор ищцата Н. Ц. И., чрез адвокат В. от „АД В. и Б.”, е подала насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в неговата отхвърлителна част над 60 000 лева до претендирания окончателен размер от 100 000 лева. Твърди се, че решението, в обжалваната му част, противоречи на принципа за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, приложим при определяне 2 размера на обезщетението за неимуществени вреди, който размер е занижен.

Излагат се доводи в подкрепа на твърдението. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноските по делото.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 4279/ 11.04.2019 г., от ищцата Н. Ц. И., ЕГН **********, от с. Обнова, Плевенска област, чрез „АД В. и Б.”, ЕИК 177327300, представлявано от адвокат В., срещу ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр.

София, с цена на иска – 100 000 лева. В исковата молба се твърди, че на 23.10.2018 г. в село Обнова, община Левски, област Плевен, ищцата е претърпяла ПТП по вина на водача на лек автомобил„Ситроен”, модел „ЗХ”, с рег. № ЕН 17**** – А. И. П., който е бил застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В резултат на ПТП ищцата е получила множество телесни увреждания, изброени подробно и е била прита за лечение в клиниката за неврохирургия на Плевенската болница за периода от 23.10.2018 г. до 02.11.2018 г., когато е била изписана за домашно лечение.

При лечението на ищцата в болницата е била предприета оперативна интервенция, назначена е била медикаментозна терапия. В резултат на получените травми ежедневието на ищцата се променило коренно. Същата се нуждае от помощта на своите близки, движенията й са ограничени и болезнени. В продължение на месеци ищцата е приемала само течна храна, сънят й е затруднен, често се буди нощем от кошмари, затворила се е в себе 3 си, изпитва чувство за малоценност, проявява симптоми на депресивни състояния, затворила се е в себе си. В исковата молба се твърди, че към момента на подаването й, ищцата не е възстановена напълно, както и че в обозримо бъдеще същата ще търпи нови болки и страдания, с оглед възрастта й и характера на получените множество увреждания. Посочва се, че на 27.12.2018 г. пред ответното застрахователно дружество е подадена писмена претенция, но застрахователят не е изплатил в срока по КЗ застрахователно обезщетение. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на ПТП, в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски по делото, включително и адвокатски хонорар. Направено е и особено искане ищцата да бъде освободена, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 82/ 2019 г. по описа на съда, като съдът е освободил ищцата от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ищцата – адвокат Маринова е поискала от съда да уважи изцяло иска, като в представените писмени бележки е изложила доводи за основателността му.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на иска, възразявайки срещу описания в исковата молба механизъм на ПТП, вината на водача на лекия автомобил, като е въвел и довод за съпричиняване от страна на пострадалата ищца.

От фактическа страна се установява следното:

Съдът е изискал и приложил към делото образуваното ДП № ЗМ-222/ 2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Левски за извършено престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б” от НК, което е било прекратено с Постановление от 16.10.2019 г. на прокурор от РП – гр. Левски, на основание чл. 343, ал. 2 от НК – по искане на пострадалата.

С исковата молба са представени заверени преписи от писмени доказателства, допуснати и приети от съда.

4

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 18 е, че участник № 1 /водачът на лекия автомобил А. И. П./ предприема маневрата движение на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен и удря преминаващият през кръстовището зад него колоездач, участник № 2 /пострадалата ищца Н. Ц. И./.

Видно от представената молба с дата на изпращане-21.12.2018 г., писмо на ответното застрахователно дружество, с изх. № 533/ 16.01.2019 г. и молба с дата на изпращане 23.01.2019 г. е, че пред ответното застрахователно дружество е била отправена писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, въз основа на която е била образувана щета с № 0000-1000-0318-7983/ 27.12.2018 г., били са представени изисканите допълнително от застрахователното дружество документи, като последното не се е произнесло по искането за заплащане за застрахователно обезщетение и не е изплатило такова.

С доклада си по делото съдът е приел, че ответникът признава наличието на застрахователно правоотношение, като в първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ответното застрахователно дружество – юрисконсулт Александрова е заявил, че няма възражения срещу доклада.

С оглед причинените на ищцата увреждания и връзката им с процесното ПТП, съдът е допусна извършването на комплексна съдебно-медицинска експертиза /КСМЕ/ от три вещи лица – лицево-челюстен хирург, неврохирург и офталмолог, които да отговорят на поставени въпроси от ищцата. В открито съдебно заседание на 09.12.2019 г. д-р Е. К. К. – офталмолог и д-р П. С. П. – неврохирург са заявили, че подържат изготвените от тях заключения и са отговорили на въпроси на съда и на страните, като заключенията им не са били оспорени и са били приети от съда. В о.с.з. на 13.01.2020 г. д-р Ц. С. – лицево-челюстен хирург е заявил, че подържа изготвеното от него заключение и е отговорил на въпросите на съда и на страните, като заключението не е било оспорено и е било прието от съда.

Във връзка с установяване механизма на ПТП и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата ищца, съдът е допуснал 5 извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. В. Т. И. е отговорило на поставените от страните въпроси, изслушано е в о.с.з. на 09.12.2019 г., като заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

По делото са допуснати до разпит двама свидетели.

С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:

За да се уважи иск по чл. 432 от КЗ, следва да се установи наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както наличието на застрахователно правоотношение и отправена от пострадалата ищца писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ.

С подадената въззивна жалба, ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на посочените по-горе предпоставки от застрахователния деликт, а оспорва размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди.

С оглед това неоспорване и с оглед на събраните доказателства по делото, въззивният съд приема наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил – А. И. П., изразяващо се в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, причинявайки по непредпазливост увреждания на пострадалата ищца, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП на 23.10.2018 г. Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение и писмена застрахователна претенция, отправена от пострадалата ищца до ответното застрахователно дружество.

Спорен е въпросът за размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди, като и двете страни го оспорват, навеждайки довод че е нарушен принципа за справедливост при определянето му, визиран в чл. 52 от ЗЗД.

По отношение на този въпрос е налице Постановление № 4/ 23.12.1968 г.

6 на Пленума на ВС /ППВС/, в което се посочва, че съдът следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания, какъвто е настоящия случай са: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно.