Определение № 255 от 07.05.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Велико Търново, 07.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500204 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Т. Д., ЕГН **********, с адрес град Ловеч, кв.

Младост, *********, чрез пълномощник – адвокат Н. С., срещу Определение № 160/11.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 125/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, с което е върната подадената от страната въззивна жалба с вх. № 1271/01.02.2024г. срещу Решение № 563/14.12.2023г. по гр.д. № 805/2023г. на Районен съд-Ловеч, като просрочена и е прекратено въззивното производство по делото. Частният жалбоподател намира атакуваното определение за неправилно. Не оспорва, че районният съд е разгледал спора по реда на т.нар. „Бързо производство“ и че е присъствал в проведеното на 30.11.2023г. съдебно заседание по делото, когато съдът е обявил датата, на която ще постанови решението си, както и че в същия ден се е запознал със съдържанието на съдебния акт.

Излага съображения, че доколкото в него е бил посочен различен срок за обжалване от обявения, то по аргумент от чл.62 ал.3 от ГПК този срок започва да тече от найблагоприятния за страната момент, в случая от датата, на която е получил препис от решението. Позовава се на задължителните разяснения, дадени с ТР № 12/11.03.2013г.

Прави искане за отмяна на обжалваното определение и вместо него постановяване на друго, с което делото бъде върнато на въззивната инстанция за разглеждане на жалбата срещу първоинстанционното решение.

В законоустановения срок ответната страна „БОНИ МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ“ АД, ЕИК 110507889, със седалище и адрес на управление град Русе, ********, чрез 1 пълномощника си – адвокат С. Б., е заела становище за неоснователност на частната жалба.

Намира обжалваното определение за правилно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като съобрази изложените в частната жалба доводи, становището на ответната страна в депозирания отговор и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена о т надлежна страна, имаща интерес от обжалването, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството по гр.д. № 805/2023г. по описа на Районен съд-Ловеч е образувано по искова молба на С. Т. Д., с която са били предявени обективно кумулативно съединени искове срещу „БОНИ МЕСОКОМБИНАТ РУСЕ“ АД с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението.

С протоколно определение от 30.11.2023г. съдът е указал на страните, че ще се произнесе с решение по делото на 14.12.2023г., като им е разяснил, че от тази дата започва да тече срока за обжалването му пред Окръжен съд-Ловеч.

Съдът е постановил решението си на 14.12.2023г., в което е указал на страните, че то подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му. Решението е връчено на ищеца, чрез неговия пълномощник, на 22.01.2024г., а въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от него, е постъпила в Районен съд-Ловеч на 01.02.2024г. /видно от пощенското клеймо е подадена на 31.01.2024г./.

С обжалваното определение, при проверка на допустимостта на образуваното въззивно производство, Окръжен съд-Ловеч е счел подадената въззивна жалба за просрочена и я върнал на страната, от която изхожда, съответно е прекратил въззивното производство.

Определението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл.310 ал.1 т.1 от ГПК, искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението се разглеждат по реда на Глава Двадесет и пета, „Бързо Производство“. Според чл.315 ал.2 от ГПК след изслушване на устните състезания съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срока за неговото обжалване.

По въпроса – от кога тече срокът за обжалване на решение, обявено по реда на чл.315 ал.2 от ГПК на посочения от съда ден, когато в решението са дадени друга указания за обжалването му, към които съобщението за връчване на препис от решението по чл.7 ал.2 от ГПК изрично препраща, е постановено ТР № 12/11.03.2013г. по тълк.д. № 12/2012г. на ОСГК на ВКС. Със същото е прието, че срокът за обжалване на решение, обявено при 2 условията на чл.315 ал.2 от ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл.7 ал.2 от ГПК на преписи от решението променя началния срок за подаване на жалба, само ако на страната е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.315 ал.2 от ГПК. От изложеното следва единствено, че когато съдът е посочил в последното заседание по делото датата, на която ще обяви решението си и го е обявил на този ден, но в самото решение е указал нов срок за обжалване – двуседмичен от връчването му на страните, то на основание чл.62 ал.3 от ГПК е приложим този по-дълъг срок.

И в настоящия случай, съдът е посочил в последното съдебно заседание по делото деня, в който ще обяви решението – 14.12.2023г., от който ден тече срока за неговото обжалване. В самото решение обаче е указал друго – че решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните. В съобщението, с което е изпратен преписа, изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. В този случай, извършеното от страната действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено – чл.62 ал.3 от ГПК. Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение по настоящото дело е подадена в указания с решението двуседмичен срок, считано от деня на връчване на препис от същото – 22.01.2024г., и не се счита за просрочена.

По изложените съображения, обжалваното определение, с което е прието обратното, е неправилно, поради което то следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на въззивната жалба.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 160/11.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 125/2024г. по описа на Окръжен съд-Ловеч, с което върната въззивна жалба с вх. № 1271/01.02.2024г. срещу Решение № 563/14.12.2023г. по гр.д. № 805/2023г. на Районен съд-Ловеч, като просрочена и е прекратено въззивното производство по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивна жалба с вх. № 1271/01.02.2024г., подадена от С. Т. Д., срещу постановеното първонистанционно решение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4