Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 38 от 21.02.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 645/2022
Вид
Решение № 38
Подписан
21.02.2023
В сила
21.02.2023
Състав
Мартин Данчев Данчев, Мая Петрова Величкова, Галина Христова Нейчева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Сливен, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600645 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. С. К. от АК - Сливен, като защитник на подсъдимия Н. А. Д., против присъда № 132/19.10.2022г. постановена по нохд № 1161/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.

С атакуваната присъда подсъдимият Н. А. Д. е признат за виновен в това, че на 09.10.2022г. в гр.Сливен, по бул. „Стефан Стамболов“ до бар „Холивуд“ е управлявал МПС - лек автомобил „Ауди“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,60 промила установено по надлежния ред с химическа експертиза № 182/10.10.2022г. на НТЛ при ОД на МВР - Сливен, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 343г от НК на подсъдимия Н. А. Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 64,50 лв., представляваща направени разноски по делото.

С въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, присъдата на СлРС се атакува единствено в частта й, с която на подсъдимия на основание 1 чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, като в тази връзка се заявява, че в тази си част съдебният акт е неправилен и необоснован, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че районният съд не е изложил мотиви относно размера на така наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС, а единствено като основание за така определения размер е посочил, че такъв размер на наказанието е съобразен с генералната и специална превенция. По този повод се обосновава извод, че присъдата страда от съществен порок, изразяващ се в процесуално нарушение на чл.305 ал. 3 от НПК, а именно - липса на мотиви точно от кои установени обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали съда е извел своите правни съображения при определяне на размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Навеждат се доводи, че подсъдимият е примерен дългогодишен водач на МПС; че има правоспособност да управлява всички видове леки и товарни МПС и машини; че с тази си професия си изкарва и прехраната, а именно, като управлява тежкотоварни и строителни машини. Сочи се и това, че по делото са налице единствено смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства и това е констатирано от самия съд. Настоява се за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде намален размера на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от една година на шест месеца.

В с.з. пред въззивния съд подс. Н. Д., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа твърденията в депозираната от него жалба за наличие на многобройни и единствено смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи извод за прекомерна тежест на едно от определените на подсъдимия наказания. Като се изразява съгласие с размера на наложеното наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от НК, основното оплакване в жалбата е за липса на мотиви в атакувания съдебен акт по отношение на размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС. В тази връзка се сочи, че съдът не е изложил съображения защо е определил точно този размер на това наказание, при положение, че другото наказание е било определено в минималния предвиден в закона размер. С оглед на това се настоява за изменение на присъдата и за намаляване на размера на наказанието лишаване от право да се управлява МПС от една година на шест месеца.

Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Намира, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложените наказания – справедливи, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери въззинната жалба на защитника на подсъдимия 2 за основателна респ. искането за намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. А. Д. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС в категории А, В, С, DE, СЕ, DE, АМ, ТкТ и съответно притежава валидно СУМПС № ***. Същият не е осъждан, но е наказван неколкократно по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП, като последното му наказание е през 2019 г.

Свидетелите Я.З., К.В. и С.Ж. са полицейски служители в РУ на МВР - Сливен.

За времето от 19.00 часа на 08.10.2022г. до 07.00 часа на 09.10.2022г. свид. Я.З. бил дежурен.

По същото време дежурни в районното управление като автоекип били свидетелите К.В. и С.Ж.. В изпълнение на своите служебни задължения на 09.10.2022г. около 01.55 часа свидетелите В. и Ж. се намирали в гр. Сливен на бул. „Стефан Стамболов“.

Подсъдимият Н. Д. въпреки, че е бил употребил алкохол управлявал лек автомобил марка „Ауди“ с peг. № *** на 09.10.2022г. около 01.55 часа. Движел се по бул. „Стефан Стамболов“ в посока кв. „Сини камъни“.

Управляваният от подсъдимия автомобил бил забелязан от свидетелите В. и Ж. и те го спрели за проверка в близост до бар „Холивуд“. При проверката двамата служители на реда установили, че автомобилът е управляван от подсъдимия и тъй като той им лъхнал на алкохол го попитали дали не е употребил такъв. Подсъдимият Д. обяснил, че е бил на сватбено тържество и е изпил две бири.

Свидетелите В. и Ж. поискали съдействие от свои колеги и на място дошъл свид.

Я.З.. Той изпробвал подс. Н. Д. за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с ф. № ARNJ 0096, което отчело концентрация на алкохол в размер на 1,29 промила. На подсъдимия Д. бил издаден талон за медицинско изследване № 098251, който му бил връчен от свид. Я.З.. Подсъдимият бил отведен от свидетелите Ж. и В. до ЦСМПСливен, където дал кръвна проба.

По делото е изготвена съдебно-химическа експертиза № 182 от 10.10.2022г., от заключението на която се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н. Д. възлиза на 1,60 промила.

На подсъдимия Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл. № 445862/09.10.2022г.

От приобщената по делото справка за нарушител/водач се установява, че подсъдимият има неголям брой предходни нарушения на правилата за движение по ЗДвП, 3 като последно е наказван по административен ред за това през 2019 г.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.

Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите т.е. до идентични с изложените по-горе фактически констатации..

Следователно присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и проверен по делото съвкупен доказателствен материал.

Впрочем, такива конкретни оплаквания липсват както в самата писмена въззивна жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, а и в с.з. пред въззивния съд не се навеждат възражения за необоснованост на атакувания съдебен акт.

Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.

В мотивите към присъдата си районният съд е посочил, че приема за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото: показанията на свидетелите; писмените доказателствени материали; заключението на вещото лице.

Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че следва да се кредитират показанията на свидетелите Я.З., К.В. и С.Ж., дадени в хода на досъдебното производство, тъй като същите са наистина са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно допълващи се и кореспондират изцяло с всички останали събрани по делото доказателства.

С основание е дадена вяра на заключението на вещото лице по изготвената съдебно-химическа експертиза, тъй като същото не само не е било оспорено от страните, но е направена и констатацията, че няма основание съдът да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Съдът правилно е дал вяра и на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Установената фактическа обстановка и преценката на доказателствения материал не се оспорват от подсъдимия и защитата му, още повече, че производството е протекло по реда на 27 от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част 4 на обвинителния акт.

Въз основа на така прието за установено от фактическа страна и съответно изложено в мотивите към присъдата, първоинстанционният съд е направил законосъобразния извод, че с извършеното от подсъдимия Н. А. Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 09.10.2022г. в гр. Сливен по бул. „Стефан Стамболов“ до бар „Холивуд“ е управлявал МПС лек автомобил „Ауди“ с peг. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,60 промила установено по надлежния ред с химическа експертиза №182/10.10.2022г. на НТЛ при ОД на МВР - Сливен.

Настоящата инстанция споделя констатациите на районния съд, че безспорно е установено както авторството на деянието, така и виновното поведение на подс. Н. Д..

Действително от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че подсъдимият Д. на 09.10.2022г. е употребил алкохол, както и че около 01.55 часа на същата дата той се е движел по бул. „Стефан Стамболов“ в гр. Сливен, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“ с peг. № ***. По несъмнен начин е установено и това, че при проверката на подс. Н. Д., извършена от служителите на реда с техническо средство „Дрегер Алкотест“ концентрацията на алкохол е била в размер на 1,29 промила, а впоследствие съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-химическа експертиза се установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия възлиза на 1,60 промила.