Решение № 55 от 11.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221000501646 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 261239/ 07.04.2022г. на СГС, ГО, 29 състав, постановено по гр.д. № 14773/19г., с което е отхвърлен искът й по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ за главница в размер на 50000евро, предявен като частичен.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционното решение е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с процесуалния закон. По делото е доказано, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 10.11.2014г. и от тази дата е започнал да тече срокът за предявяване на иска пред съда, които изтича на 10.11.2019г. Това е неделя, неприсъствен ден.

Според чл.72, ал.2 от ЗЗД, когато последният ден от срока е неприсъствен, той свършва в първия следващ присъствен ден. Същото е установено и в чл.60, ал.2 от ГПК. Затова правото на иск е валидно упражнено на 11.11.2019г., който е последният възможен ден от петгодишният давностен срок. Срокът е спазен и погасителната давност не е настъпила. Счита, че по отношение на ответника Р. К. искът не е неоснователен поради проведено и приключило производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Р.- Р.

1

К.“. Длъжник по сключения договор за кредит е Р. К. като физическо лице, а не едноличният търговец. Въпреки това първоинстанционвният съд е приел, че при откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжникедноличен търговец в масата на несъстоятелността се включват и всички секвестируеми вещи на самото физическо лицеи. Подобно разширително тълкуване не намира опора в закона. Съгласно чл.614, ал.2 от ТЗ в имуществото на длъжника- едноличен търговец се включва една втора част от вещите, правата върху вещи и парични влогове- СИО. Нищо друго от личното имущество на физическото лице не се включва в масата на несъстоятелността на едноличния търговец. Неправилен е изводът на съда, че в случая намира приложение нормата на чл.739, ал.1 от ТЗ. След заличаване на едноличния търговец всички дългове на самото физическо лице се запазват и срещу тях може да бъде изпълнявано, като се отчете тяхната секвестируемост.

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Р. К. и Е. К. в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Считат, че не намират приложение чл.72, ал.2 от ЗЗД и чл.60, ал.2 от ГПК по отношение на института на погасителната давност. Тя няма за предмет извършването на материалноправни или процесуални действия. Тези разпоредби се отнасят до невъзможността на страната по съдебно дело да изпълни или извърши процесуално действие. Ищецът е пропуснал да прекъсне давността, която е изтекла на 10.11.2019г. Считат за неоснователни доводите, развити в жалбата по отношение на чл.614 и чл.739, ал.1 от ТЗ.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД твърди, че между „Българска пощенска банка“ АД с последващо наименование „Юробанк и Еф Джи България“ и „Юробанк България“АД, и ответниците е сключен договор за кредит № НL945/29.04.2005г.

Въз основа на него им е предоставен кредит от 95 118 евро предназначен за покупка на жилищен 2 имот на основание предварителен договор, представляващ ап.6, находящ се в гр. ***, ет.*, ул. „***“ със застроена площ от 153, 15 кв.м., заедно с избено помещение и гараж. Кредитополучателите са съпрузи и на основание чл.32, ал.2 от СК отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството. Кредитът е усвоен изцяло на 03.05.2005г. На 29.04.2005г. е вписана законна ипотека върху закупувания недвижим имот.

Крайният срок за погасяване на кредита е 03.05.2025г. Падежът на погасителната вноска е трето число на месеца. Към договора за кредит са сключени седем допълнителни споразумения, които са неразделна част от банковата сделка. В съгласие със сключените допълнителни споразумения кредитополучателите са дали съгласие за преоформяне от банката на непогасени към сключването им плащания чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница . С нотариален акт № 199/ 2009г. в полза на банката ответниците са учредили договорна ипотека върху друг недвижим имот. Поради необслужване на кредита Банката е обявила цялото задължение за изискуемо на основание чл.18 от договора за кредит. Това е станало с изпратена нотариална покана № 4311/ 24.10.2014г., връчена на ответниците на 10.11.2014г. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост незаплатените задължения са в размер на 21 555, 04 евро/ 21 просрочени вноски/, като падежът на първата просрочена вноска е 10.02.2013г. Към настоящия момент задълженията на ответниците са : 75 900, 75 евро – главница, 13 788, 31 евро- дължими просрочени лихви по договора и 1978, 39 евро- неплатени такси. Затова ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от 50 000 евро – главница, представляваща част от 75 900, 75 евро, в едно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В срока по чл.367 от ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба.

В тях правят възражение за нередовност на исковата молба и възражение за изтекла в тяхна полза погасителна давност, тъй като всички вноски, чиито падеж е настъпил на 11.11.2014г. са погасени по давност.

Считат, че предсрочната изискуемост е настъпила на 10.04.2013г. и към завеждане на делото е изтекъл петгодишният давностен срок. По отношение на Р. К. се навежда и друго основание за неоснователност на иска. Същият е бил регистриран като едноличен търговец. С решение № 186/29.11.2013 по 3 т.д. № 153/2013г. на СОкр.С е открито производство по несъстоятелност по отношение на него. Обявено е неплатежоспособност от 01.01.2011г. Тъй като ЕТ „Р.- Р. К.“ не е самостоятелен правен субект, различен от физическото лице Р. К., то и като физическо лице той е изпаднал в неплатежоспособност. Всички вземания са погасени на основание чл. 739, ал.1 от ТЗ. Банката е пропуснала сроковете за предявяване на вземанията си спрямо Р. К.. Неприложима е разпоредбата на чл.739, ал.2 от ТЗ.

Не се спори, а и от представения договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL945/29.04. 2005г. и допълнителни споразумения към него е видно, че между ищеца „Юробанк България“ АД/ „Българска пощенска банка“ АД/ и ответниците са възникнали договорни отношения за отпускане на кредит от 95 118 евро. за покупка на недвижим имот, подробно описан в договора. Неразделна част от тях са погасителни планове, от които се установява, че крайната дата за издължаване на кредита е 03.05.2025г.

Не се спори, че кредитът е усвоен изцяло.

По делото са представени седем броя допълнителни споразумения като по две от тях от 18.07.2011г. и 28.02.2012г. е извършена констатация по представен оригинал и копията, съдържащи се по делото, и е установена идентичност между тях. В отговора на исковата молба Е. К. е оспорила тези две споразумение по отношение на тяхната автентичност спрямо нея.

Твърди, че тя не ги е подписала. Във връзка с това оспорване е допусната графологична експертиза, която е установила, че подписите, положени в тях не са на Е. К.. По отношение на нея тези два частни диспозитивни документа не са истински.

Съдът възприема заключението на почерковата експертиза като обективна и безпристрастна.

На основание чл.183 от ГПК е изключено от доказателствата по делото допълнително споразумение от 02.04.2007г.

Не се спори, че ответниците са сключили предварителен договор за покупко- продажба на недвижимия имот, описан в договора за кредит. За обезпечаване на кредита е вписана законна ипотека. С нот. акт № 197/29.04.2005г. е сключен окончателен договор за покупко- продажба на 4 недвижимия имот, за покупката на който е отпуснат кредита.

Не се спори, че с нот. акт № 199/03.04.2009г. ответниците са учредили договорна ипотека в полза на банката върху друг техен имот.

По делото е представена нотариална покана от 24.10.2014г., адресирани до ответниците, с които кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката, връчена им на 10.11.2014г.

Във връзка с възражението си за неоснователност на иска поради проведено производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ „Р.- Р. К.“ са представени решение № 186/29.11.2013г. по т.д. № 153/13г., постановено по реда на чл.625 от ТЗ, решение № 67/10.06.2014г. постановено по същото дело на основание чл.710 от ТЗ, първа частна сметка, списък на приетите и неприетите вземания на кредитори на едноличния търговец.

В хода на съдебното дирене е допусната и приета счетоводна експертиза – основна и допълнителна, която е установила задълженията на ответниците по договора за кредит от 29.04.2005г., наличието на капитализация на лихви и такси към главницата. Общият размер на последната заедно с капитализацията. Експертът е установил, че кредитът е усвоен на 03.05.2005г.

, когато е заверена сметката на Р. К. със сумата от 95 118 евро. Последната вноска по кредита е направена на 21.01.2013г. в размер на 25.20 евро и с нея са погасени главница, лихви и такси. Последната изплатена месечна вноска е с падеж 10.01.2013г. и е погасена на 21.01.2013г. В заключението са посочени по размер капитализирани задължения. Вещото лице е посочило размера на непогасената главница. В съдебно заседание то е допълнило заключението си.

Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и обосновано.

В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

СГС е приел, че предявения иск е неоснователен поради изтекла погасителна давност, а по отношение на Р. К. е приложил и разпоредбата на чл.739, ал.1 от ТЗ.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът 5 приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно и субективно съединен иск по чл.430, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

Не се спори по делото, че облигационното правоотношение между страните произтича от договор за кредит за покупка на недвижим имот № НL945/29.04.2005г. , който има своята легална дефиниция в чл.430 от ТЗ.

Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска с опредЕ. цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята за сключен от момента на постигане на съгласието.

От това легално определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният договор за кредит е действителен когато е сключен в изискуемата от закона форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му елементи- размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му.

Ищецът извежда своето субективно материално право от договор за кредит, за който не е спорно, че е сключен с ответниците и по който той има качеството на кредитор. Той е активно материалноправно легитимиран да търси защита при накърняването му, което предпоставя и неговата процесуална легитимация като надлежна страна в процеса.