Решение № 1421 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20235300501998 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Детска градина „***”, с БУЛСТАТ: 000451918, с административен адрес: с. Ц., общ.

Р., обл. Пловдив, чрез адв. Г. Т., против Решение № 1988 от 05.05.2023 г. по гр.дело № 16510/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХI гр. състав. С обжалваното решение Детска градина „Пролет”, с БУЛСТАТ: 000451918, с административен адрес: с. Ц., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Х.“ № 2 А, представлявана от директора Д. М., е осъдена да заплати на Й. В. Д., с ЕГН:

**********, от с. Ц., общ. Родопи, обл. ***, ул. „Т., със съд. адрес: гр. П., ул.

„А.” № *, чрез адв. Г. М. – В., следните суми: сумата от 21 000 лева (двадесет и една хиляди лева), представляваща обезщетение на осн. чл. 200 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 29.04.2022 г., призната за трудова с разпореждане № 5104-15-81/13.05.2022г. на ТП на НОИ - Пловдив, при която на ищцата е причинено счупване на трите глезена на дясната подбедрица, довело до оперативно наместване и фиксация на голяма към малка пищялна кост на 30.04.2022г. и оперативно премахване на метална фиксация на голяма към малка пищялна кост на 30.07.2022г., което е довело до временната нетрудоспособност на Й. В. Д. за период от осем месеца, от 29.04.2022г. до 24.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането – 29.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимата сума, сумата от 1400, 50 лева (хиляда и четиристотин лева и петдесет стотинки) – обезщетение за претърпените от ищцата Й. В. Д. имуществени вреди вследствие на трудовата злополука, претърпяна на 29.04.2022г., в размер на направените разходи за имплант на стойност 1350 1 лева, фраксипарин на стойност 39, 50 лева и мелатонин на стойност 11 лева, за заплащането на които са съставени фактура и касов бон от 30.04.2022г., и касови бонове от 10.05.2022г. и 29.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата на завеждане на исковата молба – 25.10.2022 г. до окончателното плащане на дължимата сума, както и сумата от 800 лева (осемстотин лева) – платено адвокатско възнаграждение.

Недоволен от постановеното решение жалбоподателят го обжалва изцяло, като счита същото неправилно, доколкото съдът е приел за недоказани твърденията за допринасяне на ищцата за настъпване на трудовата злополука при условията на груба небрежност. Не се оспорва наличието на трудова злополука. Оспорват се изводите на съда, че не е доказано, злополуката да е настъпила поради наличие на придружаващи заболявания и прием на медикаменти от ищеца, доколкото не са отчетени фактите, визирани в медицинска документация, приета по делото. Подробно се мотивира становището, че е налице съпричиняване на злополуката от ищеца, тъй като в конкретния случай е налице неизпълнение на медицински предписания и препоръки, включително по отношение на противопоказните условия на труд, като знаейки, че работи с малки деца не е положила минимална грижа да се убеди, че няма препятствия около себе си преди да предприеме движение на заден ход, знаейки и съзнавайки, че работи в противопоказни условия на труд, е пренебрегнала медицинските предписания и е продължила на собствен риск за собственото си и на другите здраве да упражнява дейността си, знаейки и съзнавайки, че влиянието на приеманите медикаменти може да се отрази на когнитивните й функции и с това да застраши собственото си здраве и това на околните, не е положила необходимата грижа да предотврати настъпване на неблагоприятни последици. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове, както и за присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Й. В. Д., чрез адв. М.-В., с който се оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение и потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Навежда съображения, че не се доказва съпътстващите заболявания на ищеца да са способствали за настъпване на злополуката, доколкото повече от пет години е изпълнявала безпроблемно трудовите си задължения. Медицинската документация, на която основава възраженията си жалбоподателя, е за срок от три години, който е изтекъл към датата на злополуката и същата е неотносима. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски, на осн. чл. 38 от ЗА.

В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен, изпраща процесуален представител. Поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща процесуален представител. Оспорва въззивната жалба. Претендира разноски на осн. чл. 38 от ЗА и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове от Й. В. Д. против Детска градина „***”, представлявана от директора Д. М., с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на: обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 29.04.2022 г. и установена с Разпореждане № 5104-15-81/13.05.2022г. на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 55, ал. 1 КСО, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на увреждането – 29.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимата сума; обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходите за лечение на уврежданията на ищцата от трудовата злополука ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че ищцата се намира в трудовоправни отношения с ответника, възникнали на основание сключен трудов договор, съгл. който ищцата заема длъжност „***”. Твърди се на 29.04.2022г. по време на работа, при отсервиране и пренасяне в яслената група на чашите на децата, е отстъпила назад с десния крак, като зад нея е имало дете, след което е изгубила равновесие и е паднала на земята. Наранила десния си крак в областта на глезена, като след подаден сигнал на тел. 112 била отведена с екип на спешна медицинска помощ в УМБАЛ „Пловдив“ АД.

Там било установено, че при падането на ищцата е причинено множествено счупване на подбедрицата, като лечението било оперативно чрез открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. На ищцата били поставени планки и винтове. Впоследствие имплантите били оперативно отстранени. Ищцата престояла в гипс общо 90 дни след злополуката, като ползвала отпуск поради временна неработоспособност в периода 29.04.2022г.

– 06.10.2022г. Твърди да е изпитала силни болки и страдания при счупването, двете операции, по време на рехабилитационния режим, като твърди и към момента да не е възстановена, да са необходими още рехабилитационни процедури за възстановяване обем движения на дясна глезенна става. Твърди по време на гипсовата превръзка да е имала значителни неудобства при обслужването, като и до момента да не може да се придвижва и да стъпва с десния крак и се придвижва с помощни средства. Злополуката била призната за трудова с Разпореждане от 13.05.2022г. на ТП на НОИ - Пловдив. Ищцата оценя претърпените от нея неимуществени вреди на 21 000 лева, чието заплащане претендира със законната лихва от датата на злополуката. Твърди се от злополуката ищцата да е претърпяла и имуществени вреди на стойност 1 400, 50 лева, за заплащане на които й била издадена фактура от болницата от 30.04.2022г., както и касови бележки. Същите били, както следва: 1350 лева – стойност на имплантираните в крака на ищцата уреди по време на операция, извършена на 30.04.2022г., отстранени на 30.07.2022г., за заплащането на които е издадена фактура № 1000011867/30.04.22г., 39, 50 лева – за лекарството фраксипарин, 11 лева – за мелатонин, като за общата сума от 1400,50 лева се претендира законната лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В отговора по чл. 131 от ГПК Детска градина „***“ е оспорила исковите претенции както по основание, така и по размер, и се претендира тяхното отхвърляне. Исковете се считат за неоснователни, респ. прекомерни по размер. Не е оспорила, че между страните е налице трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и че към датата на злополуката между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „***”, като се признава на посочената дата – 29.04.2022г. ищцата действително да се е спънала и да е паднала, да е извикана спешна помощ, да е претърпяла посоченото увреждане, което е било лекувано в УМБАЛ „Пловдив“ АД, и злополуката да е призната за трудова. Релевирано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с довода, че ищцата е била с влошено здравословно състояние отпреди настъпването на 3 злополуката, с трайно намалена работоспособност и няколко сериозни заболявания. Наведено е твърдението за груба небрежност от страна на ищцата, тъй като е имала предходни заболявания, които към момента на злополуката са способствали за нейното настъпване: двустранен неврит на слуховите нерви до степен на практическа глухота, установено с Експертно решение от 07.06.2017г., издадено от Пети състав на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД, с което на ищцата са били определени 50 % трайно намалена работоспособност за период от три години и придружаващи заболявания – артериална хипертония втора степен, лека към умерена, хипертонично сърце, коксартроза, органично разстройство на настроението при соматични занимания, като противопоказани условия на труд са посочени тежка физическа работа, психоемоционално пренапрежение, оживени социални контакти. Ищцата имала и рецидивиращо депресивно разстройство, за лечението на което в периода 12.11.2020 г. – 11.12.2020 г. е ползвала отпуск за временна неработоспособност, приемала лекарства по време на работа, едно от които бил медикамента „***“.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

РС-Пловдив е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото няма спор по възприетата от районния съд фактическа обстановка, според която към момента на настъпване на трудовата злополука на 29.04.2022 г. ищцата е работила при ответника като „***“. Докато се е придвижвала на заден ход в детското заведение е паднала и е получила счупване на трите глезена на дясната подбедрица. С Разпореждане № 510415-81/13.05.2022г. на ТП на НОИ - Пловдив тази злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, като в разпореждането е посочено, че тя е изпълнявала служебните си задължения, като се е грижела за децата, отнасяла чаши с вода до плота на мивката, отстъпила назад, зад нея имало дете, внезапно загубила равновесие и паднала, като при падането е наранила десния си крак в областта на глезена, като е получила множествени счупвания на подбедрицата, закрито. Разпореждането не е обжалвано от страните и е влязло в сила.