Решение № 68 от 24.04.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Оряхово, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460***611 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от ******, действаща чрез адв. М. В. М. от АК П. против „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ********, представлявано от управителя си З.С.Р., с искане за обявяване на нищожност на предвидената в Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него „такса бързо разглеждане“ в размер на ***** лв. като противоречаща на закона и добрите нрави, както и искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от ***** лв. на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, представляваща недължимо платена „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и предл. 3 от ЗЗД и чл. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

От името на ищцата се твърди, че между нея и „4финанс“ ЕООД е сключен Договор за кредит № ***** г. Посочва се също, че съгласно сключения договор, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя заем в размер на ****** лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията и срока на сключения договор – за срок от 30 дни, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,60 % и при фиксиран ГЛП от 40,99 %.

Предвидено е заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в размер на ****** лв. Впоследствие на 15.06.2021 г. е сключен Анекс към договора за кредит за отпускане на допълнителна сума от ****** лв. и заплащане на допълнителна такса за бързо разглеждане на документи в размер на ***** лв.

Сочи се, че ищцата е погасила изцяло задълженията си по сключения 1 договор за кредит и анекс към него – ***** лв. погасена главница, **** лв. погасена лихва и ***** лв. погасена такса за бързо разглеждане.

Твърди се нищожност на уговорената такса бързо разглеждане на документи по процесния договор за кредит и анекс към него, поради противоречието й с нормите на чл. 10а, ал. 1, чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 22 от ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави. Изложени са доводи, че атакуваната такса представлява такса и услуга, свързана както с усвояването, така и с управлението на кредита, тъй като дава възможност за улеснена процедура за получаване на кредита. Също така се твърди, че таксата е следвало да бъде включена в процента на ГПР по кредита, съгласно определението за „общ разход по кредита“ в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и че не е сторено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се нищожност на таксата за бързо разглеждане, поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Изложени са подробни доводи във връзка с твърденията за нищожност на таксата, поради нарушаване принципите на добросъвестност и справедливост, като се твърди и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Също така се сочат аргументи, че с тази такса се цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на ответното дружество, увеличаване стойността на договора и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също, че неравноправната клауза не е индивидуално уговорена и е нищожна съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. При тези доводи за установяване на нищожност на таксата за експресно разглеждане от процесния договор за кредит и анекс към него, се иска и осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата платената без основание обща сума за тази такса в размер на ***** лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество от „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ********, действащо чрез юрисконсулт Десислава Димитрова, с който се оспорват предявените искове като неоснователни.

Признава се факта, че с ищцата е сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., със съответното съдържание и уговорени условия, като съгласно анекса общо дължимата „такса бързо разглеждане“ е в размер на ***** лв.

Твърди се, че не са нарушени разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК, тъй като такса „бързо разглеждане“ напълно отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Тя представлява допълнителна незадължителна услуга, която е изрично заявена за ползване от ищцата съгласно описаните в т. 2 от общите условия варианти за одобряване на кредита. Услугата се съдържа в т. 2.2 от общите условия и дава възможност за експресно одобряване на кредита до 15 минути, като е описано, че същата се заплаща и след избирането й като опция при кандидатстването за кредит, а в изпратения на ищцата преди подписването на договора за кредит СЕФ, се съдържа информация за нейната стойност.

Сочи се, че общите условия по кредита са изпратени и съгласувани с КЗП, която следи за точното прилагане на разпоредбите на ЗЗП и таксата „експресно разглеждане“ не е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и не се 2 отнася до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита.

Изложени са и подробни доводи в подкрепа на твърдението, че оспорената такса не следва да се включва в ГПР по кредита и не е налице нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както по арг. от чл. 19, ал. 3, т. 2 от ЗПК, така и поради това, че таксата не представлява „общ разход по кредита“. Сочи се, че не са налице кумулативните изисквания за свързаност на таксата с договора за кредит (сключване, усвояване или параметри) и за задължителност за получаване на кредита, с подробна агрументация в посочения смисъл.

Оспорва се и твърдението на ищцата за нарушаване на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и императивните разпоредби на ЗЗП. С оглед принципа на свободно договаряне и фактът, че ищцата е изтеглила около 12 кредита от ответното дружество, същата е добре запозната с условията и още при заявяване на искането си за кредит, е отразила желанието си да ползва услугата „бързо разглеждане“. Тази услуга й е предоставена и кредитът й е одобрен в рамките на 15 минути, като възнаграждението се дължи за реално извършена услуга, в противен случай е следвало до 7 дни да получи отговор за одобрение на искането си за кредит. Също така е била наясно и със съответната такса за услугата, посочена в изпратения й СЕФ, общи условия и проект на договор.

При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С определение № 398/20.12.2022 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно ненуждаещо се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., със съответното съдържание и уговорени условия, като съгласно анекса общо дължимата „такса бързо разглеждане“ е в размер на ***** лв. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор за кредит № 9857332010 на 07.06.2021 г. „4финанс“ ЕООД (понастоящем „Вивус БГ“ ЕООД, ЕИК ********) е отпуснало кредит на ищцата в размер на ****** лв. за срок от 30 дни (с падеж на 07.07.2021 г.). Договорът е сключен при ГПР от 49,60 % и фиксиран ГЛП от 40,99 % (26,95 лв.). Предвидено е заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в размер на ****** лв. и общата дължима сума по кредита възлиза на ****** лв.

На 15.06.2021 г. е сключен Анекс към договора за кредит за отпускане на допълнителна сума от ****** лв. и заплащане на допълнителна такса за бързо разглеждане на документи в размер на ***** лв. След този анекс общият размер на кредита възлиза на ***** лв., при ГПР 49,80 %, фиксиран ГЛП от 40,94 % (****лв.) и общ размер на такса за бързо разглеждане – ***** лв. Общият размер на сумата по кредита, която следва да бъде върната на крайния падеж – 07.07.2021 г. е в размер на ******* лв.

Горните обстоятелства се установяват и от приетите като доказателства и представени от ответното дружество документи – договор за кредит, анекс 3 към него, СЕФ, разписки за отпускане на сумите по кредита.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по поставения въпрос, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област. Същата касае установяване на плащанията от страна на ищцата по такса „бързо разглеждане“.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в общ размер на ***** лв., съгласно сключения договор и анекс към него. Кредитът е следвало да бъде върнат на дата 07.07.2021 г. с обща дължима сума от ******* лв. – главница от ***** лв., договорна лихва от **** лв. и такса за бързо разглеждане – ***** лв.

Потвърждава се също, че кредитът е предсрочно погасен от ищцата на 06.07.2021 г., като чрез „Изи Пей“ ищцата е заплатила сумата от общо **** лв., отнесени за погасяване на главница от ***** лв., договорна лихва от ***** лв. и такса за експресно разглеждане от ***** лв.

Ответното дружество неправомерно е отказало съдействие на вещото лице във връзка с изготвяне на заключението по поставената задача, поради което чрез издаване на съдебно удостоверение за предоставяне на информация от „Изи Пей“ АД, са установени плащанията по процесния кредит и анекс към него. Те са извършени с разписка № 0**************** г. за превод на сумата от **** лв., с която са погасени задълженията по Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г., вкл. такса „бързо разглеждане“ в размер на ***** лв. Кредитът е погасен предсрочно – един ден преди настъпването на падежа му, като в чл. 12.2. от общите условия към договора за кредит е посочено, че „В случай на предсрочно погасяване, кредитополучателят има право на съответно намаление на лихвата за предоставяне на кредита. При предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи в пълен размер сумите за такси и комисионни за всички услуги, вкл. такса за бързо разглеждане, които са били изцяло предоставени“. Именно затова със сумата от **** лв. е погасена главницата от ***** лв., намалена договорна лихва в размер на ***** лв. и таксата бързо разглеждане в пълен размер от ***** лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за кредит № ***** г. и Анекс към него от 15.06.2021 г. за сумата от общо ***** лв. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.

Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл.

12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния 4 подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).