Решение № 6557 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6557 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100500349 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. П., малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., срещу Решение № 14659/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 60878/2023 г. по описа на СРС, ГО, 92 състав, с което е изменен, на основание чл.150, пр.1 и 3 вр. чл.143, ал.2 СК и чл.146 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от М. Г. П., определена с влязло в законна сила на 29.07.2020 г. Решение № 534586/14.11.2018 г. по гр. дело № 13183/2018 г. на СРС, 149 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният против М. Г. П. иск по чл.150, пр. 1 и 3 вр. чл.143, ал.2 СК и чл.146 СК, за увеличаване на месечната издръжка на детето А. Д. П. за разликата над 250 /двеста и петдесет/ лева до размер от 350/триста и петдесет/ лева, както и в частта за разноските.

Моли се, да се отмени решението в обжалваната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се постанови друго, с което да се уважи искът за увеличение на месечната издръжка на детето А. Д. П. за сума в размер от 350 /триста и петдесет/ лв. Моли се и да бъдат присъдени сторените по делото разноските и пред двете съдебни инстанции, съобразно уважения размер на издръжката.

Въззиваемата страна М. Г. П. счита жалбата за неоснователна и моли 1 същата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба от А. Д. П., малолетен, действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., срещу Определение № 49179/03.12.2024г., постановено по гр. дело № 60878/2023 г. по описа на СРС, 92 състав, с което е отхвърлена молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. № 227454 от 30.07.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение № 14659 от 26.07.2024 г. в частта за разноските, като неоснователна. Излагат се съображения, че не следва да се присъждат разноски на М. П. за производството пред СРС за оказана безплатна адвокатска защита, тъй като по делото липсва декларация за гражданско, материално и имотно състояние на ответницата М. П. с оглед преценка от съда за това дали същата е материално затруднено лице, като се излагат и други съображения. Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното определение, като неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуални закон, и необосновано, и да се постанови друго, с което да се уважи молбата по чл. 248, обективирана във въззивната жалба.

Отговор на частната жалба не е депозиран, но в открито съдебно заседание, проведено на 20.10.2025 г. пред въззивната инстанция, процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва частната жалба и пледира за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

С Решение № 14659/26.07.2024 г., постановено по гр. дело № 60878/2023 год. по описа на СРС, ГО, 92 състав, е изменен, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, размерът на дължимата месечна издръжка от М. Г. П., определена по силата на Решение № 534586 от 14.11.2018 г., постановено по гр.д. № 13183/2018 г. по описа на СРС, 149 състав, влязло в сила в частта за издръжката на 29.07.2020 г., в полза на А. Д. П., действащ чрез неговия баща и законен представител Д. П. П., като е осъдена, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 146 СК, М. Г. П., да заплаща на А.

Д. П., чрез неговия баща и законен представител Д. П. П., месечна издръжка в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, считано от 07.11.2023 г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, платима по банкова сметка в банка „ОББ“ АД, титуляр Д. П. П., като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.

143, ал. 2 СК, за разликата над 250,00 лева до пълния предявен размер от 2

500,00 лева, като неоснователен. С решението е допуснато, на основание чл.

242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на А. Д. П., издръжка. С решението е осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Г. П. да заплати на А. Д. П., действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., сумата в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 72,00 (седемдесет и два) лева. Също така с решението е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗА, А. Д. П., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П. да заплати на адв. М. К. М., САК, сумата в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

С Определение № 49179/03.12.2024 г., постановено по гр. дело № 60878/2023 г., Софийският районен съд, 92-ри състав, е отхвърлил молбата на ищеца А. Д. П., действащ чрез своя баща и законен представител Д. П. П., по чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба с вх. № 227454 от 30.07.2024 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 14659 от 26.07.2024 г. в частта за разноските, като неоснователна.

Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваната част са основателни.

При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.

Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че е налице увеличение на нуждите на детето от средства за съществуване от времето, когато е определена месечната му издръжка. През изминалия период ищецът е пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и неговите потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния размер. Увеличеният размер на издръжката обаче, преценен от първоинстанционния съд в размер на 50 лв., настоящият съд намира за недостатъчен да покрие нарасналите нужди на порасналото вече дете. От събраните доказателства се установява, че от определяне на предходния 3 размер на издръжката са изминали над пет години. Съгласно социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ - Възраждане, представен пред въззивната инстанция, се установява, че А. е ученик в VII клас в 92-ро ОУ „Д. Талев“ – гр. София. В доклада се сочи, че детето и неговият баща споделят, че А. посещава извънкласни занимания по английски език, математика и български език. Самият А. е заявил пред социалния работник, че посещава уроци по математика, както и тренировки по тенис и плуване. Отразено е също, че детето кара ски, като разходите за екипировка и уроци по ски, както и за всички екскурзии и зелени училища, които посещава, се поемат изцяло от бащата, т.е. и от социалното проучване се установява, че по отношение на детето са налице нараснали обичайни разходи за храна, облекло, учебни помагала, транспорт, извънкласни занимания и участие в социалния живот. Това представлява трайно и съществено изменение на нуждите по смисъла на чл. 150 СК, респ. чл. 143, ал. 2 СК и т. 2 от ППВС № 5/1970 г.

По отношение възможностите на задължената майка: липсват данни за тР. нетрудоспособност, като видно от материалите по първоинстанционното дело, за ответницата не са налице данни за подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице и деклариран осигурителен доход (Писмо от НАП, ТД Пловдив, офис Пазарджик, от 24.04.2024 г., подредено на л. 57 от делото на СРС). Същевременно същата е в трудоспособна възраст и не са ангажирани доказателства за обективна невъзможност да реализира доходи поне около средните за страната. Фактът, че няма данни за декларирана заетост, не я освобождава от законовото задължение за участие в издръжката на детето и не елиминира критерия на чл. 142, ал. 1 СК.

При това положение майката следва да мобилизира своята трудова и житейска деятелност с оглед изпълнение на родителското си задължение за осигуряване на необходимите средства за издръжка на детето.

Родителството предполага не само морален, но и материален ангажимент за активно участие в задоволяване на ежедневните и образователни потребности на детето. Липсата на текуща трудова заетост не освобождава майката от дълга й да полага усилия за осигуряване на доходи, съразмерни с нейните възраст, здравословно състояние, образование и професионална квалификация. Съдът приема, че майката е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да й пречат да упражнява трудова дейност, и следователно има реална възможност да реализира доходи поне около средните за страната. От нея се очаква да предприеме активни действия по намиране на подходяща работа, да използва придобитите си знания и умения и да преодолее евентуалните временни затруднения, за да изпълнява последователно и добросъвестно своето родителско задължение за материално подпомагане на детето.

В съдебно заседание процесуалният представител на майката излага довод, че същата почти не вижда детето, което следвало да се отчете при 4 определяне на размера на издръжката. Този довод е несъстоятелен.

Законът не поставя дължимостта и размера на издръжката в зависимост от личните отношения между родителя и детето. Издръжката е дължима безусловно, по силата на чл. 143, ал. 2 СК, доколкото детето е ненавършило пълнолетие и има нужда от такава. Дори и да са налице затруднения във взаимоотношенията между родителите, това не освобождава никого от законовото задължение да участва равностойно в осигуряването на необходимите средства за нормалното развитие на детето, като такова участие е израз на отговорното упражняване на родителските права и задължения.

С оглед възрастта на детето, доказаните му нужди и изискването за справедливо разпределение на тежестта между двамата родители (включително издръжката в натура от страна на бащата, при когото детето живее), въззивният съд намира, че месечна издръжка в размер на 350 (триста и петдесет) лева е необходима и съразмерна на възможностите на майката.

Поради това въззивната жалба е основателна и следва да бъде уважена изцяло в рамките на обжалването – за разликата над 250 до 350 лв.

Частната жалба срещу Определение № 49179/03.12.2024 г., постановено по гр. дело № 60878/2023 г., е процесуално допустима, но е неоснователна.

Софийският районен съд правилно е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК, тъй като видно от молба, вх. № 174503/29.05.2024 г., процесуалният представител на ответницата е поискал присъждане на разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата, а видно от представен Договор за правна защита и съдействие № 238/10.01.2024 г., по същия е посочено нула лева договорено възнаграждение, като в договора изрично е записано оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице. Съдът намира за неоснователни доводите в частната жалба, че при оказване на безплатна правна помощ на материално затруднено лице, следва да бъде представена декларация (по арг. при освобождаване от заплащане на държавна такса по сметка на съдилищата и при назначаване на особен представител на материално затруднено лице), както и че по делото няма такава декларация.