Определение № 23753 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23753 гр. С., 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110152520 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗАД А.“ АД, чрез юрисконсулт Ц.Р /с пълномощно на л. 8/, срещу Застрахователна компания „Л.И“ АД.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Застрахователна компания „Л.И“ АД, чрез юрисконсулт В.Т /с пълномощно, приложено към ОИМ/.

Като взе предвид изтъкнатите в исковата молба обстоятелства и по аргумент от чл.

140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.

Като съобрази, че размяната на книжа е приключила и на основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 15:00 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявените парични претенции, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца съответно сумата в размер на 6 289,65 евро, с левова равностойност 12 301,49 лева – главница, представляваща неизплатен остатък от регресно вземане на ищеца за възстановяване на платено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за щети по МПС „ТТ.Л“, с рег. № **********, причинени при ПТП на 16.03.2021 г. на третокласен път 606, реализирано по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС „Р.“, с рег. № **********, с прикачено ремарке, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2025 г., до окончателното плащане, и сумата в размер на 2 439,59 евро, с левова равностойност 4 771,43 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 18.11.2022 г. – 19.11.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 16.03.2021 г., на третокласен път 606, е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Р.“, с ДК № **********, с прикачено ремарке, поради движение с несъобразена скорост и при несъобразяване с пътната настилка, реализира ПТП, като се удря в мантинелите, в резултат на което запречва изцяло и двете платна на движение по пътя. След така реализираното ПТП водачът на МПС с ДК № ********** не обезопасява и не сигнализира авариралата товарна композиция, вследствие на което МПС „ТТ.Л“, с ДК № **********, се удря в камиона и в странична предпазна ограда – мантинела от ляво.

Описаното събитие е било документирано с двустранен констативен Протокол за ПТП № 16.03.2021, съставен на мястото на произшествието от двамата участници в произшествието.

Мястото на ПТП е посетено от служители на „Пъна полиция“, за което е направено нарочно отбелязване в протокола. За увреденото МПС „ТТ.Л“, с ДК № **********, е била сключена имуществена 10.10.2020 г. до 09.10.2021 г., при ищцовото застрахователно дружество, валидна към датата на ПТП, по която застрахованият е предявил претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът излага, че след извършен оглед на автомобила са констатирани увреждания по предната част на автомобила. В хода на ликвидационния процес щетата е определена за ремонт в официален сервиз, спрямо годината на първоначална регистрация на увредения автомобил, по възлагане и за сметка на застрахователя ищец в производството. За извършения ремонт от автосервиз от страна на ищцовото дружество е било извършено плащане на 05.08.2021 г. в размер на сумата от 24 587,98 лева. Поддържа се, че за МПС „Р.“, с рег. № **********, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което на основание чл. 411 КЗ е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски за определянето му.

Ищецът твърди, че е предявил регресната си претенция спрямо ответника, получена от последния на 30.08.2021 г. На 04.03.2022 г. ответникът извършил частично плащане на сума в размер на 12 301,49 лева. За непогасената част от вземането за ищеца възникнал правен интерес от съдебно предявяване на вземането му. Посочва, че поради забавата на ответника, е придобил срещу него и вземане за мораторна лихва върху непогасената главница в размер на сумата от 4 771,43 лева за периода 18.11.2022 г. – 19.11.2025 г. Моли за постановяване на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва наведените в исковата молба фактически твърдения, че авариралият автомобил не е бил сигнализиран и обезопасен по установения начин. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на застрахования при ищеца автомобил, поддържайки допуснато от последния нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП, изразяващо се в движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия.

2

Конкретно се поддържа, че произшествието е настъпило при влошена метеорологична обстановка, снеговалеж, заледяване, което предполага повишено внимание и ограничаване на скоростта на движение, каквито не са били проявени от водача на МПС „ТТ.Л“, с ДК № **********. При тези твърдения, поддържа, че е налице съпричиняване в размер на 50 %, поради което със заплатената извънсъдебно сума от 12 301,49 лева отговаря на действителния размер на дължимото от дружеството застрахователно обезщетение.

Допълнително навежда възражения срещу размера на предявения главен иск, поддържайки, че твърдените от ищеца разходи за ремонт са завишени. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца по главния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) наличие на валиден и действащ към сочената дата на ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2) настъпване на описаното в исковата молба ПТП, съставляващо покрит съгласно договора застрахователен риск; 3) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 5) размер на причинените вреди; и 6) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга чрез плащане, за което не сочи доказателства.

По направеното възражение за съпричиняване ответникът дължи доказване на конкретно твърдените нарушения от страна на застрахования, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, а именно нарушение на изискванията на чл. 20, ал. 2 и чл. 21 ЗДвП.

УКАЗВА на ищеца по акцесорния иск, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: изпадането на ответника в забава по регресната претенция на ищеца в рамките на исковия период и дължим размер на обезщетението за забава съответен на претендирания такъв.

ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства: 1./ съществуването на валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на МПС „ТТ.Л“, с рег. № **********; 2./ съществуването на валидно застрахователно правоотношение по договор за Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на МПС „Р.“, с рег. № **********,, валидна към датата на процесното ПТП; 3./ извършено на 05.08.2021 г. от ищеца в полза на доверен сервиз плащане на стойност 24 587,98 лева – обезщетение за имуществени вреди във връзка с заведена при ищеца щета № ************.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване – А.С.С, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. С., ж. к. Н., бл. **************, с тел. ************, който да бъде призован след представяне на доказателство за внесен депозит в размер на 20,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

3

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да индивидуализира надлежно свидетеля Г.Р чрез посочване на пълни три имена, адрес и/или телефонен номер за призоваване, единен граждански номер, ако разполага с такъв, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в срок искането за допускане на този свидетел до разпит при режим на призоваване ще бъде оставено без уважение поради невъзможност да бъде призован. При необходимост съдът може да съдейства на страната за установяване на самоличността на свидетеля чрез издаване на СУ по представен проект.

ДОПУСКА съдебна автотехническа експертиза с поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, при депозит в размер от 350,00 евро, вносим поравно от страните – по 175,00 евро, в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й, със служебен адрес: гр. С., бул. „Д.Ц“ № 36, СТЦ „И.” – „И.” ЕООД, моб.тел.: **********, като УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение след представяне на доказателства за внесен депозит и след изслушване на допуснатите свидетели.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора.

Определението не подлежи на обжалване.