Определение № 2430 от 09.08.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2430 гр. София, 09.08.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Борислава М. Борисова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603392 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от частния тъжител И. Ц. Л. срещу разпореждане №5855 от 10.05.2024 г. по НЧХД № 14265/2022г. по описа на СРС, 17-ти състав, с което на основание чл.250 ал.1 т.2 вр. чл.24 ал.1 т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по частната тъжба.

В жалбата, подадена от тъжителя, се твърди, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и дори тенденциозно. Сочи се, че доколко инкриминираното деяние е съставомерно от обективна и субективна страна е обект на преценка от решаващия съд с крайния му съдебен акт – присъда.

Счита също, че в процеса на разпоредителното заседание е недопустимо да се обсъжда съставомерността на деянието. Намира, че са налице потресаващо тенденциозни изводи и преценки и че е нарушено правото му на справедлив процес в разумен срок, а с това са нарушени и негови конституционни права.

Иска се отмяна на горепосоченото разпореждане и връщане на делото на друг състав от СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правна легитимност и в законоустановения срок, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалваното разпореждане, и материалите поделото, намира за установено следното:

1

По тъжба от 09.11.2022г. на частния тъжител И. Ц. Л. срещу Регионален мениджър „И.А.М.“ АД – офис София е образувано първоинстанционното производство по НЧХД №14265/2022г. по описа на СРС, 17-ти състав.

С разпореждане от 30.11.2023 г. съдията-докладчик е дал изрични и задължителни указания на частния тъжител за привеждане за частната тъжба в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.

С разпореждане от 10.05.2024 г. предмет на настоящото производство, съдията-докладчик е прекратил производството по НЧХД №14265/2022 г. по описа на СРС, на основание чл.250, ал.1, т.2 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че в тъжбата не е описано деяние, което да осъществява престъпен състав.

Обосновано съставът на Софийски районен съд е приел, че по обвинението в клевета, описаното в тъжбата „деяние” не покрива признаците на състава на престъплението „клевета”, визирани в НК, както по основния, така и по квалифицираните му състави, както и че в тъжбата липсва един от основните елементи на престъплението от обективна страна - разгласяването, което по своята същност е довеждане до знанието на трето лице на приписваните на тъжителя неистински позорни обстоятелства /приписано престъпление.

Правилно и с необходимото внимание първостепенния съд е приел и подложил на внимателна преценка, че в случая това твърдение не е разгласено от дееца и не може да се говори изобщо за осъществен състав на престъпление. Посочил е, че за да го разгласи пред конкретно трето лице следва позорното обстоятелство да е достигнало до конкретно физическо лице. В конкретния случай в тъжбата се твърди, че в централния офис на фирмата, в която жалбоподателя и частен тъжител работи “П.**” ЕООД му било връчено уведомително писмо, подписано от Регионален мениджър офис София на „И.А.М.” АД. С оглед на това му били дадени допълнителни указания от съда да конкретизира обстоятелствата по извършване на твърдените противоправни посегателства - конкретните действия, с които се твърди лице да е извършило престъпленията от частен характер спрямо личността на частния тъжител. В тази връзка били депозирани няколко молби от тъжителя, в които не посочвал пред кого конкретно като физическо лице е 2 станало твърдяното разгласяване с изпращането на уведомителното писмо, а единствено се посочвало абстрактното понятие “работодателя ми” - “П.**” ЕООД. В уточнителните молби също не било посочено, дали това писмо е достигнало до конкретно физическо лице, което го е прочело, или уведомителното писмо ведно с плика е стигнало запечатано до И. Л.. Не се навеждат и твърдения дали дори да е бил отворен конкретния плик дадено лице да го е отворило, да се е запознало със съдържанието му и тогава да е било връчено на тъжителя. Липсват наведени твърдения от частния тъжител за разгласяване на позорни обстоятелства.

След като СРС е дал указания за изправяне на нередовностите на тъжбата, в това число и посочване на трите имена и адрес на лицето срещу което се подава тъжбата, е постъпила молба от тъжителя от 19.12.2023г. и последваща такава от 05.02.2024г., с които уточнил имената на М.П.М.-П., като този път посочил, че същата е лице с друго качество - мениджър Развитие в Дружеството.

Съставът на клеветата е свързан с разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които са неистински и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото). В тази връзка обосновано и правилно първия съд е отбелязал, че няма нищо позорно в това тъжителят да е теглил кредит и да има просрочени вноски. Изпращането на уведомително писмо до самия длъжник, било то и чрез работодател, е често срещана практика.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, от твърденията, посочени в тъжбата, не може да се изведе наличието на разгласено за частния тъжител позорно обстоятелство или да му е приписано престъпление. Като правилно се явява и отбелязаното, че липсва конкретна дата, на която се твърди да е извършено престъплението от частен характер, а единствено в тъжбата е посочено “около 15-то число на м. октомври”.

Не са наведени и твърдения от жалбоподателя, че плика, в който се е намирало уведомителното писмо е било адресирано до самия работодател, а не до частния тъжител в лично качество, а отделно от това самото уведомително писмо е отправено към самия частен тъжител, а не към неговия работодател, за да може именно първият да узнае за възможността да се 3 ангажира доброволно плащане, което по никакъв начин не касае работодателя.

Въззивната инстанция споделя заключението на първия съд, че от изявленията на тъжителя не може да се изведат твърдения за това, че спрямо личността му е извършено престъпление, още по-малко от частен характер.

Съставът на СГС изцяло се солидаризира с изложеното от първостепенния съд, че не може да се образува наказателно производство за извършено производство от частен характер, тъй като тъжбата не съдържа данни за извършено престъпление от частен характер и описаните факти в нея не съставляват престъпление.

Във връзка с наведените възражения във въззивната жалба, които СГС намира за неоснователни, следва да се посочи, че съдията-докладчик е овластен, в зависимост от резултатите от проверката на редовността на тъжбата в частта относно данните на престъплението, да й даде ход или да прекрати наказателното производство по реда на чл.250 ал.1 т.2 от НПК.

В наказателните производства от частен характер частната тъжба е процесуалният документ, който, освен че поставя началото на съдебното наказателно производство, е предназначен да определи предмета на делото, а оттам насочеността и обема на усилията, които подсъдимият е принуден да предприеме в своя защита. За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл.81 ал.1 от НПК, освен, че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението, тоест законодателят е поставил изисквания към формата и съдържанието на частната тъжба, за да бъде същата годна да инициира наказателно производство. Едно от тези императивно поставени изисквания към съдържанието на частната тъжба е същата да съдържа достатъчно данни за твърдяното престъпление, което се преследва по частен ред. За да се приеме, че това законово условие е налице, то частната тъжба следва да съдържа пълно, ясно, конкретно и непротиворечиво фактическо описание на всеки един и на всички съставомерни признаци на конкретното престъпление от частен характер, както от неговата обективна, така и от субективната му страна. Тези изисквания към съдържанието на частната тъжба не са самоцелни, а са породени от процесуалните цел, ефект и значение, които НПК й е придал, в частност на акт, с който се повдига съответно обвинение.

Законодателят изрично в чл.250 ал.1 т.2 /изм.-ДВ, бр.48 от 2023 г./ от 4

НПК е предвидил правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата не съставлява престъпление.

Настоящият въззивен състав намира, че депозираната тъжба действително не съдържа данни за извършено престъпление от частен характер и изнесеното описание не представлява престъпление.

Тази инстанция изцяло споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по посочената процесуална норма.

С оглед съображенията, изложени по-горе, настоящият въззивен съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното разпореждане съдията-докладчик законосъобразно е упражнил процесуалната си власт да прецени дали съдът е сезиран с годно обвинение, което може да инициира наказателно преследване, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема подробните доводи на първата инстанция, че тъжбата не съдържа данни за осъществен състав на престъпление преследвано по частен ред.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.

Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5855 от 10.05.2024 г. по НЧХД №14265/2022 г. по описа на СРС, НО, 17-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5