Решение № 31 от 19.02.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20241880100435 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: **** чрез пълномощник, против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П.

Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 496609 от 16.02.2021 г., по силата на който на К. е предоставен кредит в размер на 1 000 лева. По силата на чл. 6 от договора ищецът е поел задължение да предостави обезпечение на ответника – банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, като поръчителите следва да отговарят на множество условия, а именно: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера минималната работна заплата за страната, а в случаи на двама поръчители – на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната всеки от тях; да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с рейтинг, различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 688,32 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. В исковата молба 1 се излага, че договорът за потребителски кредит в цялост е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Иска се съдът да прогласи твърдяната недействителност на договора за потребителски кредит. Освен това, съгласно уточненията, направени от ищеца с молби от 06.12.2024 г. и от 13.01.2025 г., се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3,57 лева – получена без основание по силата на договора за кредит, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Предявен е отрицателен установителен иск за цялостна нищожност на Договор за потребителски кредит № 496609 от 16.02.2021 г., сключен между страните. Според ищеца, договорът за потребителски кредит в цялост е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 и на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Предявен е и осъдителен иск, който е с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – начална липса на основание за получаване на сумата. Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Когато са предявени искове за недействителност на един договор или на клауза от него, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна клауза.

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Прави се възражение за недопустимост на исковете, доколкото ищецът е имал възможност да предяви и настоящите искове в съдебното производство по гр.д. № 109/2023 г. по описа на Районен съд Своге, приключило с влязло в сила Решение № 102 от 27.06.2024 г., с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 28,98 лева, представляваща платена от него без основание неустойка по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит. Поради това се излага, че възможността на ищеца за предявяване на исковете, предмет на настоящото производство е преклудирана към настоящия момент, а и е налице злоупотреба с право. Във връзка с последното се сочи още, че по процесния договор ищецът е заплатил сумите, както следва: 1 000 лева – главница, 28,98 2 лева – неустойка и 3,57 лева – лихва, както и че от страна на ищеца са подадени други четири идентични искови молби, но по отношение на договори, различни от процесния. Това възражение съдът с определението по чл. 140 от ГПК съдът е намерил за неоснователно, тъй като в съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор. В писмения отговор евентуално се оспорват фактическите твърдения и правните съждения, изложени в исковата молба и се твърди, че договорът за потребителски кредит не е нищожен, защото е съобразен с правилата на ЗПК и за защита на потребителите. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание страните не се представляват, а с писмени становища пълномощниците им подробно аргументират тезите си.

По делото са приети писмени доказателства, представени от ищеца и от ответника, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни. Приложено е към делото гр.д. № 109/2023 г. по описа на Районен съд Своге, като съдът е уведомил страните, че ще се ползва от представените по него доказателства.

Свогенският районен съд, втори състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по безспорен начин от писмените доказателства, събрани по делото, че на 16.02.2021 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 496609. Договорът е за сумата от 1 000 лева, която е следвало да бъде върната на 6 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 40,05 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,14 %. Според чл. 6 от договора, ищецът е поел задължение, да предостави обезпечение на ответника – банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, като поръчителите следва да отговарят на множество условия, а именно: да имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера минималната работна заплата за страната, а в случаи на двама поръчители – на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната всеки от тях; да не са кредитополучатели или поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да нямат кредити към банки или финансови институции с рейтинг, различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 23 от Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 688,32 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 1 към договора за кредит. С влязло в сила Решение № 102 от 27.06.2024 г., постановено по гр.д. № 109/2023 г. по описа на Районен съд Своге, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 28,98 лева, 3 представляваща платена от него без основание неустойка по чл. 8 от процесния договор за потребителски кредит.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по аргумент от чл. 9, ал. 1 от ЗПК, страни по който са потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК (ищецът е физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, доколкото не се твърди от страните, нито от тях са ангажирани доказателства за обратното) и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК (ответникът е небанкова финансова институция). Поради това, в случая намират приложение разпоредбите на същия закон.

С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР възлиза на 49,14 %. Така посоченият цифрово ГПР обаче, не става ясно по какъв начин е формиран, след като годишният лихвен процент възлиза на 40,05 %, а договорът е сключен за срок от 6 месеца. Нещо повече – посоченият в договора ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК). Не е спорно между страните, а и се установява при сравняване на размера на земната сума (1 000 лева), размера на възнаградителната лихва (135,68 лева) и размера на неустойката по чл. 8 от договора (688,32 лева), че последната не е включена в ГПР. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че тази неустойка не следва да бъде включена в ГПР. Тази неустойка е свързана с допълнителни разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, като на потребителя само привидно е дадено право на избор – да предостави банкова гаранция или да посочи поръчители, отговарящи на редица изисквания в изключително кратък тридневен срок от сключване на договора. В тази насока е показателно, че неустойката е включена в погасителни план към договора, поради което е следвало да бъде взета предвид и при определяне в същия на ГПР. В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 от ЗПК.

Изрично в този смисъл е произнасянето по сходен случай с Решение № 181 от 20.05.2024 г. по в.гр.д. № 778/2023 г. на СОС. Съдът съобрази и задължителния характер на тълкуването на Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от 4