Решение № 11 от 05.01.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр.Несебър, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20212150101634 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и с правно основание чл. 108 от ЗС.

От ищците Д. К. Ф. и Д. Т. Ф. срещу ответниците Б. В. И. и К. А. И. са предявени искове, както следва: 1. с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за установяване дължимостта на сумата от 14 400 лв. (7200 лв. от Б. И. и 7200 лв. от К. И.), представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г. на реална част, съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******; 2. с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на реална част, съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******, описана в протокол на Бургаски окръжен съд от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. на БОС и отразена върху скица № **********г. (на л. 63 от делото) и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху тази реална част; 3. в условията на евентуалност с иска по пункт 2: иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищците са собственици на идеална част в размер на 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* и осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху тази идеална част. Ищците твърдят, че на 31.08.2017г. отправили в писмена форма до ответниците искане за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане общо на 300 лв. на месец, тъй като са ги лишили от ползването на дворно място в гр. *******, с площ от 58 кв. м., находящо се в задната част на двора, описано в Протокол на БОС по гр.д. № 398 от 12.06.1990г. Излагат, че с посочения протокол била одобрена спогодба за разпределяне на ползването на съсобствено дворно място, лично приета и подписана от ответниците. Твърдят, че ответниците не възразили по размера на наемната цена и не освободили мястото за ползване, като на 03.05.2018г. им било изпратено напомняне за това.

Излагат, че на 27.12.2013г. Д. и Д. Ф.и закупили цитираната част от имота, като със закупуването им била предадена сключената спогодба по чл. 32 ЗС и на място им било показано кои места ще се 1 ползват от тях, вкл. спорните 58 кв. м. от дворното място. Твърдят, че продавачът – баща на Д. Ф., си запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота, но починал на 23.01.2017г.

Сочат, че на 25.02.2017г. ответникът Б. И. премахнал оградата, с която били заградени посочените 58 кв. м. в задната източна част на дворното място. Твърдят, че за тези си действия той бил осъден с присъда № 260007 по НЧХД № 272/20 от 01.04.2021г. по описа на Районен съд Поморие.

Излагат, че след премахването на оградата посочената част се ползвала единствено от ответниците. Развиват подробни съображения в насока, че ответниците са лишили ищците от ползването на реално определена част от дворното място. С тези доводи молят исковете да бъдат уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците Б. В. И. и К. А. И. е подаден отговор, с който предявените искове се оспорват. Излагат, че договорът за разпределение на ползването не важи между новите страни при смърт на страна по него. Оспорват твърденията на ищците, че от 25.02.2017г. са лишени от ползване на дворното място. Твърдят, че тези 58 кв. м. не са определени за тях. Сочат, че ищците не са посещавали дворното място. Излагат, че те не пречат на ползването, а единствено почистват мястото, за да не носи зарази и вредители. Сочат, че ищците не са участвали в ремонт през 2016г. на ВиК канализацията. Намират иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС за неоснователен, тъй като не са лишавали ищците от ползване. В условията на евентуалност отправят възражение за погасяване по давност за периода 05.09.2017г. – 05.09.2018г. С тези доводи молят претенциите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС:

Ищците следва да докажат, че ПИ с идентификатор ******* е съсобствен между ищците и ответниците, че реална част, предоставена за ползване на правоприемника на ищците по реда на чл. 32 ЗС, съставляваща 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******, се е ползвала от Б. В. И. и К. А. И. в периода 05.09.2017г. – 05.09.2021г. и че са поискали от ответниците писмено обезщетение за ползите, от които са лишени. Следва да докажат и размер на претенцията си.

Видно от протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 14 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие) било извършено разпределение на ползването по отношение на недвижим имот, в което участвали лично ответниците К. И. и Б. И., като на Т.Т. (към момента починал) било предоставено ползването на 17 кв. м. към улицата, представляващи гараж и още 58 кв. м. в задната източна част на дворното място, граничещо с гаража на И.и, както и право на преминаване през мястото за общо ползване на улицата към дъното на парцела към предоставените му 58 кв. м. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 74, том II, рег. № 1675, дело № 246 от 27.12.2013г. на нотариус Д.Г. (на л. 16 – л. 17 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие) се установява, че Т.А.Т. продал на Д. Т. Ф.

126,50/545 кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв. м., съставляващо УПИ XIV-**** в кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, находящ се в гр. *******, с площ от 550 кв. м., заедно с жилищна сграда с идентификатор *******.1, състояща се от два жилищни етажа и гаражен етаж, представляваща западен близнак в дворното място. Т.Т. си запазил правото пожизнено 2 безвъзмездно ползване върху прехвърлените недвижими имоти. От удостоверение за сключен граждански брак (на л. 128 от настоящото дело) се установява, че от 24.09.1989г. Д. Т. и Д. Ф. встъпили в граждански брак (като към 27.12.2013г. били в граждански брак). Т.е. към 27.12.2013г. по арг. от чл. 21, ал. 1 от СК ищците придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността върху 126,50/545 кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв. м., съставляващо УПИ XIV-**** в кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, със запазено пожизнено право на ползване от страна на Т.Т., който починал на 23.01.2017г. (видно от препис-извлечение от акт за смърт на л. 20 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие).

По делото няма спор, а и от Присъда № 260007 от 01.04.2021г. по НЧХД № 272/2020г. по описа на Районен съд Поморие (на л. 15 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие) се установява по смисъла на чл. 300 от ГПК, че на 25.02.2017г. (след като Т. починал) в гр. *******-3Б, Б. В. И. повредил чужда движима вещ – ограда, собственост на Д. Ф., като демонтирал метална оградна мрежа и бетонни колове за нея на обща стойност от 111,60 лв. и унищожил стопанска постройка от 5-6 кв. м., изградена от дъски и ламарина на стойност 145 лв.

Ответниците не оспорват, че с тези действия на Б. И. била премахната оградата, която отграничавала реална част от ПИ с идентификатор *******, от 58 кв. м., предоставена за ползване на Т.Т. по силата на протокол от 12.06.1990г. по гр.д. № 398/1990г. по описа на Окръжен съд Бургас. Поради тази причина от ищците бил направен опит да се сдобият с изпълнителен лист за въвод във владение - въз основа на цитирания протокол, но с разпореждане от 12.07.2021г. (на л.

10 от в.ч.гр.д. № 240/2022г. по описа на Окръжен съд Бургас) бил постановен отказ поради унищожаване на делото. От ищците били изготвени искания за обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС до Б. И. и К. И. (на л. 7 – л. 8 от първоначално образуваното гр.д. № 792/2021г. по описа на Районен съд Поморие), и двете връчени редовно на 05.09.2017г., с които поискали от ответниците поради лишаването от възможността за ползване на посочените 58 кв. м. от дворното място, да им бъде заплащано обезщетение по 75 лв. на месец.

От изготвената и приета по делото (неоспорена в техническата й част) съдебно-техническа и оценителска експертиза (на л. 134 – л. 140 от делото) се установява, че след наслагване на информацията от протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г. с реално изградените сгради и реалното местоположение на имота, вещото лице е достигнало до извод, че ПИ с идентификатор ******* е идентичен с отразения в протокола на Окръжен съд Бургас. Към скицата, неразделна част от заключението (на л. 139 от делото), вещото лице е отразило (между точки А, Б, Д и Е – обозначено с цифрата „2“) дворното място от 58 кв. м. (според измерванията на вещото лице 6,50 на 9 метра) описано в протокола по дело № 398/1990г., предоставено на Т.Т..

Не се оспорва по делото, че ответниците са съсобственици в ПИ с идентификатор ******* (този факт се потвърждава и от цитирания протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г., подписан лично от ответниците).

При така установените факти съдът намира за доказано по делото, че ПИ с идентификатор ******* е съсобствен между ищците и ответниците, че реална част от него е предоставена за ползване на правоприемника на ищците по реда на чл. 32 ЗС, като тази реална част съставлява 58 кв. м. от ПИ с идентификатор ******* (целият на площ от 550 кв. м.), находящ се в гр. *******.

С Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС е 3 прието, че задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. С Тълкувателно решение № 5/2014г. от 24.06.2016г. по тълкувателно дело № 5/2014г. на ОСГК на ВКС е прието, че фактическият състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС се е реализирал когато ищецът е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.

От фактическа страна по делото безспорно се установява, вкл. по задължителния ред на чл.

300 от ГПК, че на 25.02.2017г. в гр. *******-3Б, Б. В. И. демонтирал метална оградна мрежа и бетонни колове за нея, които отграничавали процесните 58 кв. м., разпределени за ползване на праводателя на ищците – Т.Т.. Безспорно към този момент ищците били собственици на 126,50/545 кв. м. идеални части от дворно място, цялото на площ от 545 кв. м., съставляващо УПИ XIV-**** в кв. ***, който представлява ПИ с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Поморие, като собствеността им включвала и правомощието „ползване“ на недвижимата вещ с оглед настъпилата смърт на праводателя им на 23.01.2017г. В качеството си на собственици на посочения недвижим имот, ищците имат право на собственост, респ. на ползване, на реална част от цитирания ПИ от 58 кв. м., описана в протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г. Не се споделят възраженията в отговора на исковата молба, че договорът за разпределение на ползването не важи между новите страни при смърт на страна по него. В практиката на ВКС (Решение № 97 от 09.07.2013г. по гр.д. № 866/2012г. по описа на I гр. о. на ВКС, Решение № 1419 от 17.06.2009г. по гр.д. № 4896/2007г. по описа на II гр. о. на ВКС) трайно е застъпено разбирането, че щом липсват данни за настъпили изменения на обстоятелствата, при които е бил сключен договор ът за разпределяне ползването на съсобствения недвижим имот, новото разпределение е недопустимо, тъй като промяната в съсобственика не представлява нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на съсобствениците. В настоящия случай на 27.12.2013г. ищците са придобили от Т.Т. (участник в договора за разпределение на ползването, одобрен от съда) собствеността върху недвижимия имот, а считано от 23.01.2017г. са получили и правомощието да ползват имота, вкл. да владеят реалната част от него от 58 кв. м., описана в протокол от 12.06.1990г. на дело № 398/1990г. Последното не представлява промяна в обстоятелствата, които са били налице при извършеното разпределение на ползването, а единствено промяна на собствеността върху посочената реална част, която не е основание (съобразно цитираната съдебна практика) за извършване на ново разпределение.