Решение № 101 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от М. Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000503276 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 307, ал. 3 вр. чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

С решение № 459 от 24 януари 2012г.,постановено по гр.д. № 4667/2009г. СГС, ГО, 6 състав, е отнел „ на основание чл.28,ал.1 от Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност в полза на Държавата Р.България, гр.София,п.к.400, ул.”Г.С.Раковски”№112 от М. С. З., ЕГН-**********, ***, съдебен адрес: адвокат П., гр.София, ул.”Алабин”№34, ет.1,к.2 - имущество на обща стойност 108 067.77лева., формирано, както следва: сумата от 930 долара равняващи се на 1 251.33лева., ведно с лихвите в наличност по сметка в долари № IBAN ********** В ТБ”Инвестбанк”, в клон София- / Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-**********, сумата от 20 000 евро,равняващи се на 39 116.6лева.,ведно с лихвите, в сметка в евро № IBAN ********** в ТБ”Инвестбанк”АД, в клон София-Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-**********, сумата от 110.90 евро, равняващи се на 216.90лева.,ведно с лихвите, в наличност по сметка в евро №**********, в 3 ТБ”Инвестбанк”АД, клон София-Денкоглу, с титуляр М. С. З., ЕГН-**********, сумата от 1

5843лева, ведно с лихвите в наличност по сметка в лева № IBAN **********, в ТБ У „Първа инвестиционна банка”АД,' с титуляр М. С. З., ЕГН-**********, сумата от 1350 британски паунда, равняващи се на 2 965 лева, ведно с лихвите, наличност по сметка в британски паунда №IBAN г ********** в ТБ”Първа инвестиционна банка”АД, с титуляр М. С. З., ЕГН-********** и сумата от 30 000 евро равняващи се на 58 674.90 лева, ведно с лихвите, в сметка в евро № IBAN ********** в ТБ”Сибанк”АД, с титуляр М. С. З., ЕГН********** „ . С решението СГС е осъдил М. С. З., ЕГН-**********,адрес ***, съдебен адрес: адвокат П., гр.София, ул.”Алабин”№34, ет.1,к.2 да заплати на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, гр.София, п.к.400, ул.”Г.С.Раковски”№112, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200 лева и на основание чл. 78, ал.8 ГПК сумата 2 611.36 лева юрисконсултско възнаграждение. В решението е посочено, че е постановено с участието на прокурор от Софийска градска прокуратура.

С решение № 1662/17.10.2012г. по гр. д. № 1433/2012г. САС е потвърдил решението№ 459 от 24.01.2012г., постановено по гр. д. № 4667/2009г. по описа на СГС, ГО, 6 състав и осъдил М. С. З., ЕГН-**********, да заплати в полза на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 /двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение. Това решение е влязло в сила на 25.06.2015г., когато е постановено решение № 425/2014 г. по гр. д. № 5331/2013г. от ВКС, IV ГО, с което е оставено в сила /чл. 296, т. 3, предл. 2 ГПК/.

Производството пред въззивния съд е образувано отново след отмяна на основание чл. 307, ал. 1, т. 7 ГПК с решение по гр. д. № 1515/2024г. на ВКС, IV ГО по молба на М. З. на влязлото в сила решение на ВКС и оставеното с него в сила решение на САС по в. гр. д. № 1433/2012г., като делото е върнато на въззивния съд за ново разглеждане от етап провеждане на открито заседание.

За да отмени решенията, ВКС е посочил, че с решение от 24 октомври 2023г. по дело "З. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" ЕСПЧ е приел допуснато от САС и ВКС нарушение на Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, което се състои се в това, че САС и ВКС не са изложили достатъчно мотиви за обосноваване на наличието на причинна 2 връзка между престъпното поведение на З. и имуществото, подлежащо на конфискация; тези съдилища е следвало да обсъдят фактите и обстоятелствата относно престъпното поведение на ответницата, от което произхожда имуществото, подлежащо на конфискация, и да установят причинноследствена връзка между това имущество и всяко такова поведение. Ето защо ВКС е отменил влязлото в сила въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане по същество от въззивния съд, за да се отстранят последиците от нарушението, установено от ЕСПЧ.

Предметът на въззивното производство следователно е очертан от доводите, релевирани в срока за въззивно обжалване във въззивната жалба на ответницата З. срещу първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 4667/2009г. от СГС, I ГО, 6 състав и доводите в отговора срещу жалбата, които следва да бъдат разгледани през призмата на основанията, послужили за отмяна на влезлите в сила решения въз основа на решението на ЕСПЧ, постановено по жалба на ответницата, концентрирани върху необходимост от обосноваване на причинна връзка между престъпното поведение и имуществото, подлежащо на конфискация, при поставен акцент от ЕКПЧ, че присвоените от ответницата пари са били върнати.

За да постанови решението си, предмет на инстанционен контрол, първоинстанционният съд е приел, че ответницата е била призната за виновна с одобрено от съда споразумение за извършване на престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202,ал. 2,т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК, като присвоените пари в размер на 26 034, 81 евро с левова равностойност 50 919, 66 лв. и в размер на 17 310, 02 евро с левова равностойност 33 855, 46 лв. са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, поради което извършеното престъпление попада в приложеното поле на чл. 3, ал. 1,т. 7 ЗОПДИППД /отм/. Възприемайки основното заключение на СИЕ, СГС е достигнал до извод, че разходите на ответницата значително надхвърлят за процесния период законните източници на средства в МРЗ и доходите са недостатъчни за придобиване на процесното имущество; приел е, че ответницата притежава имущество, чиято стойност е значителна, и може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност на проверяваното лице, като ответницата не имало необходимите средства, за да възстанови сумите, посочени в одобреното споразумение и не е разполагала с налични парични средства от 3 законоустановени източници, с които да открие и да вложи в депозитни сметки, поради което тези суми следва да бъдат отнети, а искането на Комисията следва да бъде уважено.

Във въззивната си жалба ответницата З., която счита обжалваното решение за неправилно и иска отмяната му, е посочила, че представените доказателства сочат на нейн правомерен доход в период от 25 години назад, като сумата е възстановена съгласно одобреното от съда споразумение със средства, получени от законоустановени източници – съгласно и допълнителното заключение на СИЕ за предоставена сума в размер на 70 801, 05 лв., неправилно некредитирано от съда. В хода на производството пред САС при първоначалното разглеждане на въззивната жалба жалбоподателката е поддържала, че производството е недопустимо поради липса на изискуемите предпоставки на закона за отнемане на имущество, - сочи в тази връзка, че престъплението по чл. 205, ал.1, т. 3 НК не е в предметния обхват на закона, а и поради липса на пряка или косвена връзка между придобитото имущество за проверявания период и престъплението, за което е сключено споразумение.

В отговора на въззивната жалба ищецът КУИППД /понастоящем КОНПИ/ е оспорила жалбата - поддържа, че не оспорва връщането на сумата съгласно споразумението, но тя не е предмет на отнемане и декларация за получена сума в размер на 70 801, 05 лв. не е представена по делото.

Делото е върнато за ново разглеждане по същество след отмяна на влязло в сила решение, поради което въззивният съд изхожда от положението, че решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо, като в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да разреши спора по същество, за да се отстранят последиците от нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, установено от ЕСПЧ, изследвайки наличието на причинно – следствена връзка между престъплението, за чието извършване е осъдена ответницата З., на което се е позовал ищецът, и имуществото, чието отнемане е поискано, отнето в полза на държавата с обжалваното решение. Като косвен резултат от решаващата си дейност, въззивният съд, при повторното разглеждане на делото, намира, че решението, предмет на инстанционен контрол, е неправилно.

4

Предявено е искане, с характер на искова молба, за отнемане в полза на държавата от ответницата М. З. на имущество, придобито от престъпната й дейност, - като осъдена за престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202,ал.

2,т. 1 и т. 3, пр. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК за присвояване като изпълнителен директор на сдружение „ Клубове на жените – земеделки“ в периода 15.09.2005г. – 23.02.2006г. и на 30.03.2007г. на сума в общ размер 84 775, 12 лв. Ищецът сочи, че проверяваният период е от 01.01.1985г. – 01.04.2009г. През този период ответницата е придобила апартамент и МПС, извършила е разпореждания, вкл. и в полза на децата си и след извършен икономически анализ на приходите и разходите й, Комисията е установила, че вторите надхвърлят приходите с 1 212, 17 МРЗ, а „значителна стойност“ по см. на § 1, т. 2 ДРЗОПИППД – над 60 000 лв. възлиза към момента на влизане в сила на закона на 400 МРЗ, а придобитото от ответницата имущество за проверявания период възлиза на 108 067, 77 лв., чието отнемане е поискано, представляващо налични суми по банкови сметки, открити в периода 2006 – 2008г.

В срока за отговор на исковата молба ответницата З. е оспорила основателността на искането с характер на ИМ. Възразила е, че Комисията е извършила неправилен анализ на приходите и разходите и неправилно е заключила, че липсват данни за законни източници за придобиване на имуществото, чието отнемане се иска.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид, че на 16.09.2008г. е било подадено уведомление от прокуратурата, че срещу ответницата е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 2 НК.

С определение от 11.11.2008г. по НОХД № 3520 /2008г., СРС е одобрил споразумение между ответницата З. и Прокуратурата на РБ, по силата на което тя се е признала за виновна в това, че през периода 15.09.2005год.-23.02.2006год., в качеството си на длъжностно лице изпълнителен директор на юридическо лице с нестопанска целсдружение”Клубове на жените-земеделки”,рег. по ф. д. №1442/96 год., по описа на ОС-гр.Добрич е присвоила чужди пари в размер на 26 034.81 евро с левова равностойност на 50 919.66 лв., по курса на БНБ, собственост на Европейски съюз по проект № BG/05/ РЕ-166148/2005год.-„Семейни ферми” 5 наемни работници или собственици”, поверени й в това качество, съгласно договор за отпускане на финансова помощ от 01.06.2005год.,сключен с ЦРЧРМОН на РБ, НА ’’Леонардо да Винчи” да ги управлява - да организира в Кралство Белгия, като изпълнител по същия проект, придобиване на допълнителна квалификация и практическо обучение в сферата на земеделието, по отношение на семейни фермери и наемни работници, а именно-осигуряване и финансиране на транспорт, местоживеене,образователно-практическа дейност, провеждане на езиков курс и културна подготовка, изплащане на дневни разходи и застраховане срещу злополуки при пътуването - изтеглила парите от банкова сметка на сдружението и се разпоредила с тях по неустановен по делото начин, като присвояването е в големи размери, същото е по програма на Европейския съюз ”Европейска програма за професионално образование и обучение Леонардо да Винчи” и е от фонд ”Европейски образователни програми”, предоставен от Европейския съюз на българската държава, като присвоените пари са върнати до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд-престъпление по чл. 205,ал. 1, т. 3 вр. чл. 202, ал. 2,т.

1 и т. 3,пр. 2,вр. чл. 201 НК, поради което и на основание чл. 201 вр. чл. 54, ал.