Решение № 4 от 11.01.2023, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 598/2022
- Вид
- Решение № 4
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- Мая Петрова Величкова, Пламен Димитров Стефанов, Симеон Илиянов Светославов
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.107 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№4 гр. С., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мая П. Величкова
Членове:
Пламен Д. С.ов
Симеон Ил. СветоС. при участието на секретаря Пенка Сп. И.а в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600598 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 260007/23.06.2022г. по НОХД № 1706/2020г. С.ският районен съд признал подс.П. И. М. за виновен в това, че на 24.04.2018г. в местност „Запалня“, находяща се в землището на Община Т., се заканил с убийство на длъжностно лице - С. П. Т. от с.Г. С., Община П.Б., главен специалист „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури Б., при изпълнение на службата му с думите „Ще те убия“, „Няма да стъпиш повече на язовира“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр.Т., ул.“Х.П.“ № 39 за срок от десет месеца, като подсъдимият да се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
- Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца.
1
С присъдата са отнети в полза на държавата веществено доказателство компактдиск, запечатен в хартиен плик с лепенка ОДМВР С. В2844 и компактдиск Kodak CD-R, които да останат на съхранение по делото до изтичане сроковете на съхранение на самото дело.
Със същата присъда подс.М. е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 516.51 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР С. и направените в съдебното производство разноски в размер на 305.50 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд С., както и на частния обвинител С.
П. Т. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Постановената присъда е обжалвана от защитника на подс.П. И. М. с оплаквания за неправилност и несправедливост на съдебния акт, както и наличие на нарушения на материалните и процесуални правила. В депозираното допълнение на въззивната жалба се счита, че атакуваната присъда е несправедлива, неправилна, необоснована и постановена в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства, както и в противоречие с прилаганата от съдилищата съдебна практика, включително от ВКС. Твърди се, че приобщените доказателства не са в подкрепа на обвинението, като същото е несъставомерно и недоказано, а от там и присъдата е необоснована и недоказана. Сочи се непълен и погрешен анализ, направен от районния съд, като не са установени категорично определени факти, подробно изложени в допълнението към жалбата. Прави се извод, че извършваната проверка от свид.С. Т. е неправомерна, в пълно противоречие на действащите разпоредби, правила и практика на служителите на ИАРА.
Заявява се, че районният съд погрешно е възприел, че свид.С. Т. на инкриминираната дата, нощно време, е бил на внезапна нощна проверка и е имал качеството на длъжностно лице. Коментира показанията на свид.И. Г. П. относно възприятията му за наличие на гумена лодка в багажника на частния автомобил, с който се е придвижвал свид.С. Т., след като е оставил служебния си автомобил на бензиностанция в гр.Н.З. Твърди се, че свид.К. Ж. не е присъствал на инцидента, което според защитата, не се установило и при проведения следствен експеримент, а от друга страна експериментът бил опорочен. В тази връзка защитата прави собствена преценка на събраните доказателства, като изтъква наличие на съществени противоречия в 2 показанията на свидетелите, които не са анализирани. Твърди се, че показанията на свид.Т. не съответстват на установеното от заключението на техническата експертиза, както и едностранчиво анализиране на заключението на комплексната психоло-психиатрична експертиза. Заявява се и превратно и неправилно анализиране на резултата от фоноскопната експертиза. Прави се извод, че не е имало физически контакт или друг акт на насилие към свид.Т. или други присъствали на скандала лица, както и че поведението на свид.Т. не може да се нарече внезапна нощна служебна проверка, а носи характера на бракониерско такова, тъй като е извършено с частен автомобил и не е присъствал друг служител на ИАРА. Посочва се, че групата на свид.Т. е възприета първоначално като евентуални крадци на животни, а не за проверяващи. Иска се да се отмени първоинстанционния акт на районния съд и да се признае подс.М. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Представителят на ОП С. счита, че следва да се отхвърли депозираната въззивна жалба, тъй като доводите, изложени в нея, са неоснователни.
Посочва, че една част от доводите са неотносими към предмета на доказване, а друга част от тях формират едностранчив анализ на доказателствата, целящ формиране на защитната теза на подсъдимия. Заявява, че районният съд е направил задълбочен анализ на доказателствата по делото, съпоставил ги е едно с друго и е преценил кои следва да кредитира. Твърди, че съдът правилно е направил заключение относно наличието на достатъчно безспорни доказателства, сочещи по категоричен начин виновността на подсъдимия.
Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Частният обвинител С. П. Т. се явява лично в съдебно заседание и с повереника си адв.Р. К.. Повереникът на частния обвинител намира първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и мотивирана, поради което моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимия.
Заявява, че събраните доказателства доказват наличието на основните елементи от състава на престъплението, и по-точно отправяне на закана в присъствието на пострадалия, както и длъжностното му качество при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Моли за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна, както и присъждане на разноските във въззивната инстанция.
3
Частният обвинител С. Т. се придържа към казаното от повереника си.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс.П. И. М. се явява лично и със защитника си адв.Г. М.. Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като счита че присъдата на първоинстанционния съд е несправедлива, неправилна и постановена в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства. Твърди, че няма събрани доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, за което му е повдигнато обвинение и е осъден. Посочва, че извършения следствен експеримент е компроментиран. Твърди, че показанията на свидетелите Ж. и Н. са неясни и мъгляви, първоначално, а след това стават подробни и описателни. Заявява, че първата инстанция е пренебрегнала събраните писмени доказателства – писмени официални документи от Началника на ИАРА Б., че няма термин внезапна проверка, че няма организиране на нощни проверки с частен автомобил, ако това не е съгласувано с преките началници на проверяващите.
Сочи, че свид.С. Т. не взел друг служител на ИАРА, въпреки че е бил работен ден. Изтъква, че свид.П. при всички проведени разпити е категоричен, че свид.К. Ж. се е появил в един по-късен момент и не е бил на мястото на инцидента. Посочва, че е неглижирано обстоятелството, че в частния автомобил се е намирала изкуствена надуваема гумена лодка, като това има характер, че извършват бракониерски риболов, което изключва факта, че пострадалия Т. се е движил в качеството на длъжностно лице, което извършва внезапна проверка. Твърди, че свид.Ч., тогава ръководител на свид.Т., първоначално не е запознат за извършване на внезапната проверка, а след това става все по-конкретен, а свид.Т.Т., отговорник за чашката на яз.“Ж.“, е категоричен, че никой не му се е обаждал за извършване на внезапна нощна проверка. Иска се да се отмени присъдата като несправедлива, необоснована, немотивирана.
Подсъдимият П. М. в личната си защита се придържа към казаното от защитника си. Твърди, че въпросната вечер е бил с „комшията И.“ и не е говорил със свид.Т., а само с „Н.“. Посочва, че първите показания на свидетелите са правилни, а след това са се наговорили. Заявява, че не познава свид.С. Т., за първи път го е видял в полицията. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящата въззивна жалба е подадена от подсъдимия, който има право 4 на такава жалба против постановената присъда, съгласно чл.318 ал.3 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което тя е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
С.ският районен съд, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на присъдата, съдържащи се в жалбата и допълнението към нея, и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият П. М. е роден на **********г. в гр.Т., с постоянен и настоящ адрес в гр.Т., ул.“Х.П.“ № 39, българин, български гражданин, със средно образование, вдовец, земеделски производител, неосъждан.
Подсъдимият М. живеел в гр.Т., като към процесната дата (24.04.2018г.) отглеждал животни - крави и телета, в близост до язовир Ж., на територията на община Т., местност Запалня, където притежавал имот. В съседство на неговия имот, такъв притежавал и свид.И. П., с прякор „Златния“, с когото подсъдимият се познавал и с когото взаимно си помагали.
5
Към 24.04.2018г. свид.С. Т. заемал длъжност главен специалист „Рибарство и контрол“ в отдел „Рибарство и контрол – Южна България“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, назначен по трудов договор № 25/04.03.2013г. и допълнително споразумение към него № 83/07.07.2014г. Свидетелят Т. изпълнявал задълженията си на територията на Отдел „Рибарство и контрол Южна България“ Пловдив в област С. и област Стара Загора. В това си качество свид.Т. извършвал дейност по зарибителни мероприятия и опазване на рибните ресурси, осъществявал контролни функции върху риболовните уреди, оборудването, спомагателните материали и другите технически средства за извършване на стопански и любителски риболов, по отношение на установените правила, норми и режим за тяхното използване в съответните рибностопански води и водни обекти, съответно съставял актове при констатиране на извършени административни нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите. В изпълнение на горните си задължения свид.С. Т. осъществявал планирани проверки, съобразно месечен график и непланирани такива при инцидентни случаи на сигнали за извършени нарушения.
Свидетелят Т. се познавал със свид.Н. Г., с прякор „Кинчето“, който към 24.04.2018г. бил риболовен надзорник в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Б. /(ИАРА) и бил член на Централната рибноопазваща организация (ЦРОО).