Определение № 646 от 05.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. София, 05.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20258002902214 по описа за 2025 годИ.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, срещу решение № 467/28.08.2025 г. по в.т.д. № 213/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, 6-ти състав, с което е потвърдено решение № 900486/19.11.2024 г. по т.д. № 28/2020 г. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част за осъждане на настоящия касатор да заплати на “СИ ЕН ДЖИ ЕКОГАЗ” АД сумата от 765 880,96 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди от погиването на следните ППС: полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24 ЕБ с peг. № С4248ЕР, полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24 ЕБ с peг.

№ С5810ЕР, полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24 ЕБ с peг. № С6254ЕР, полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24 ЕБ с peг. № С6765ЕР и полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24 ЕБ с peг. № С3481ЕР, във връзка с щета по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в полица с peг. № 23114003081998/17.12.2014 г., в резултат на причинен по непредпазливост пожар, възникнал на 11.01.2015 г. на площадка “Бутилкова инсталация за компресиран природен газ”, находяща се в гр.

Разлог, ул. “Христо Ботев” № 52, вследствие неправомерно деяние на Г.К.М. – водач на влекач марка “Мерцедес Бенц”, модел “Актрос”, рег. № Е6332ВМ, собственост на “МЕТАН” ООД, ЕИК 101733580, ведно със законната лихва върху тази сума от 08.01.2020 г. до окончателното й изплащане .

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Изтъква се, че както първоинстанционният, така и въззивният съд не са се произнесли по своевременно заявеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на увеличения размер на исковете. Поддържа се тезата, че апелативният състав, игнорирайки присъдата на наказателния съд, с която е 1 установено независимо съпричиняване от страна на водача Марчев и оператора Попов, като приема отговорност единствено на водача и изключва приноса на Попов, е пререшил наказателния спор. Оспорва се преценката на втората инстанция за наличие на основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, като се излагат доводи, че инцидентът не е пътно-транспортно произшествие, респ. липсва застрахователно събитие по смисъла на чл. 257 и чл. 268 КЗ (отм.). В тази насока се счита за неправилен изводът на въззивния съд, че в случая е приложим §6, т. 74 от ДР на ЗДвП и че всяко събитие с участието на МПС представлява пътно-транспортно произшествие, попадащо в обхвата на задължителната застраховка. Твърди се, че въззивният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на СЕС - по-конкретно решение от 20.12.2017 г. по дело С-334/16, в което е подчертано, че когато превозното средство се използва като работна машИ. или като елемент от индустриален технологичен процес, а не като средство за транспорт, събитията, настъпили при това използване, не попадат в обхвата на задължителното застрахователно покритие. Навежда се оплакване, че макар възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД да е релевирано многократно и подкрепено с доказателства, апелативният съд не го е обсъдил и не е намалил размера на определеното обезщетение. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените осъдителни искове, както и присъждане на разноските по делото.

При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. “Длъжен ли е въззивният съд като съд по същество да се произнесе с мотиви по своевременно направено възражение за погасителна давност, заявено при увеличение на иска по чл. 214 ГПК, когато първата инстанция не се е произнесла по него?”.

2 . “Прекъсва ли предявяването на иск за част от вземане течението на погасителната давност за целия дълг и от кой момент настъпва спирането или прекъсването за увеличената част на иска по чл. 214 ГПК?”.

3 . “Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” събитие, настъпило върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, при което моторното превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение, а като техническо средство при разтоварване на товар, и при което вредите са само имуществени- върху техника и съоръжения, без пострадали лица?”.

По първия въпрос се твърди наличие на противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК, както и трайната такава - решение № 24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., I г.о., решение № 166/03.08.2011 г. по гр.д. № 1065/2010 г., III г.о., решение № 15/30.01.2015 г. по гр.д. № 4604/2014 2 г., IV г.о., решение № 228/01.10.2014 г. по гр.д. № 1060/2014 г., I г.о., решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г., III г.о. По втория се поддържа, че е налице отклонение от задължителната практика на касацията – Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната такава - решение № 173/2016 г. на II т.о. По третия въпрос се сочи, че въззивният съдебен акт е постановен в разрез с практиката на ВКС, в която “последователно {се} приема, че съдилищата са длъжни да прилагат и тълкуват националното право в съответствие с практиката на СЕС” (С-162/13 Vnuk; С-334/16 Nunez Torreiro; С-514/16 Rodrigues de Andrade).

Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се релевира основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

С твърдение за противоречие на атакуваното решение с Директива 2009/103/ЕО, се заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси:

1. “Следва ли понятието “използване на превозни средства” по смисъла на чл. 3, §1 от Директива 2009/103/ЕО да се тълкува като включващо и събития, настъпили върху индустриална площадка със специален режим на достъп и експлоатация, която не представлява “път, отворен за обществено ползване” по смисъла на националното право и не е предназначена или широко използвана за движение на пътни превозни средства?”.

2. “Попада ли в обхвата на задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” събитие, при което моторно превозно средство не е използвано по своето основно транспортно предназначение за превоз на хора или товари, а като техническо средство в процес на индустриална операция по разтоварване на товар (компресиран природен газ), при която вредите са настъпили върху техника и съоръжения, а не върху участници в движението?”.

3. “Съвместимо ли е с целите на Директива 2009/103/ЕО (осигуряване на защита и обезщетяване на пострадали лица при пътно-транспортни произшествия) национално тълкуване, при което застрахователното покритие по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” се разширява и върху чисто имуществени вреди, настъпили в хода на промишлени или технологични процеси, без участие на трети лица като пострадали в пътното движение?”.

Ответникът по касация “Си Ен Джи Екогаз” АД оспорва искането за достъп до касационна проверка и подадената жалба като неоснователни.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК третото лице-помагач “Метан” ООД не взема становище по касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като 3 обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Недоволен от частичното уважаване на предявените осъдителни искове, е останал ответникът, подал въззивна жалба. В атакуваното решение апелативният съд е приел, че между ответното дружество и “МЕТАН” ООД е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективирана в полица № 23114003081998/17.12.2014 г., със срок на действие от 13.00 часа на 17.12.2014 г. до 23.59.59 часа на 16.12.2015 г., на МПС влекач, марка “Мерцедес Бенц”, модел “Актрос”, рег. № Е6332ВМ, собственост на горепосоченото дружество. Решаващият състав е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, с която подсъдимите Б.С.П и Г.К.М. са признати за виновни в това, че на 11.01.2015 г., около 01.20 часа, в гр. Разлог, на площадка “Бутилкова инсталация за компресиран природен газ”, находяща се в гр. Разлог, ул. “Христо Ботев” № 52, по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са запалили чуждо имущество на значителна стойност, включващо и процесните пет полуремаркета с рег. № С4248ЕР, № С5810ЕР, № С6254ЕР, № С6765ЕР и № С3481ЕР, оборудвани с инсталация за превоз на сгъстен природен газ /256 бр. стоманени бутилки, разпределени в 5 бр. секции/, собственост на “Овергаз Инк” АД, като в резултат на това са последвали значителни вреди в размер на 765 435 лева за същото - престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 330, ал. 1 НК, поради което и на основание цитираната правна норма във вр. с чл. 55, ал.1, т.

2, б. “б” вр. с чл. 42а НК вр. чл. 303, ал. 2 НПК на двамата подсъдими са наложени наказания.

Въззивният съд е приел, че пожарът е възникнал, след като на 11.01.2015 г. около 1 ч. 20 мин. водачът на гореописания влекач Г.К.М. е закачил полуремарке марка и модел “Шмитц” СПА 24ЕБ, с рег. № С6765ЕР, което е било пълно и свързано за разтоварване посредством шланг с ГРГ1 № 1.

Предприел е маневра - движение напред, без да огледа ремаркето и да провери дали спирачните кранове са били затворени; в резултат на същата се нарушил шлангът/връзката с ГРП и започнало изтичане на газ с голямо налягане и скорост; последвал искров заряд в зоната на изтичане на газ, получен от статично електричество, и възникнал пожар, респективно взрив, причинил вреди на процесните пет полуремаркета. При тези данни решаващият състав на САС е намерил, че настъпилият пожар представлява застрахователно събитие по смисъла на чл. 1, т. 3 ДР на КЗ (отм.) вр. с § 22 КЗ, причинено от Г.К.М. като водач на горепосоченото МПС. Относно размера на настъпилите вреди е кредитирал като обосновани и пълни заключенията на авто-техническа и оценителна експертиза (основно и допълнително), според които пазарната стойност на процесните ремаркета към датата на застрахователното събитие възлиза на 765 880,96 лева без ДДС, съответно 919 4

057,15 лева с ДДС.

За неоснователно е приел възражението за липса на пасивна легитимация на ответника, обосновано с твърденията, че мястото на събитието е площадка, на която е изградена бутилкова инсталация за компресиран природен газ под високо налягане, която е извън обхвата на ЗДвП, тъй като е зона е със специални правила за движение, определени с Инструкция за експлоатация на съоръжения за транспорт и съхранение на компресиран природен газ и организацията на оперативната работа на декомпресиращата площадка гр. Разлог; не е налице пътно-транспортно произшествие. За да стигне до този извод се е позовал на практика на ВКС, според която нормата на чл. 264, ал. 3 КЗ (отм.), недопускаща движение на моторно превозно средство по отворени за обществено ползване пътища съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП, без водачът да е застрахован по реда на КЗ (отм.), не може да се тълкува в смисъл, че от обхвата на застрахователното покритие са изключени неимуществените и имуществените вреди, причинени на трети лица от застрахования водач при управление на МПС извън пътищата, отворени за обществено ползване. Изключенията за плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по “Гражданска отговорност” са предвидени в разпоредбата на чл. 268 КЗ (отм.), в която горепосочените вреди не са включени. Подчертал е, че в случая с влязла в сила присъда, задължителна за гражданският съд съгласно чл. 300 ГПК, е установено виновно противоправно поведение на водача на гореописаното МПС, като не са налице предвидените в горецитираната разпоредба изключения за плащане на застрахователно обезщетение, поради което отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана.