Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1503 от 04.04.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5303/2022
Вид
Решение № 1503
Подписан
04.04.2023
В сила
04.04.2023
Състав
Мария Милкова Дългичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1503 гр. Пловдив, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330105303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил против А. Б. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9798/19.11.2021 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15539/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: 3 940, 85 лв. – главница по договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД и сумата от 482, 76 лв. – обезщетение за забава за периода 19.10.2017 г. – 30.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020 г., сключен с „Сити Кеш” ООД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020 г., сключен с „Сити Кеш” ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника. За прехвърлянето на вземането длъжникът бил уведомен с уведомително писмо от цедента, изпратено чрез цесионера до длъжника на 10.11.2020 г., като към исковата молба прилага и уведомлението. Твърди, че на 18.08.2017 г. ответната страна сключила със „Сити Кеш” ООД договор за паричен заем № *****, по силата на който заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 4 000 лв. срещу насрещното му задължение, да върне последната, ведно с възнаградителна лихва от 2 924, 44 лв. на 36 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 192, 35 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 18.09.2017 г., а на последната – 18.08.2020 г. Сочи, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната вноска и не е обявен за пресрокчно 1 изискуем. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в цялост задължението си към ищеца.

Поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за заплащане на задължението му, последният следвало да заплати и обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни искове, ведно със законните последици.

Ответната страна не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Ответната страна е получила препис от исковата молба по месторабота на основание чл. 49 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 3 ГПК, чрез друго лице, съгласно да приеме съобщението (така Определение № 7 от 05.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2496/2016 г., II т. о., ТК), като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

Ответната страна е била редовно призована за съдебното заседание, проведено на 22.03.2023 г., по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Въпреки редовното й призоваване не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 15539/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав. Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 110, 71 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в размер на 220 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на сумата от 100 лв. на основание чл. 78, ал.

8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Агенция за 2 събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против А. Б.

Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., ж.к. Т., бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** , искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9798/19.11.2021 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 15539/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: 3 940, 85 лв. – главница по договор за паричен заем № ****/**** г., сключен между длъжника и „Сити Кеш” ООД и сумата от 482, 76 лв. – обезщетение за забава за периода 19.10.2017 г. – 30.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1 от 02.11.2020 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020 г., сключен с „Сити Кеш” ООД, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА А. Б. Т., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 110, 71 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 15539/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав, и сумата от 220 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 5303/2022 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3