Определение № 2989 от 26.11.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1725/2024
- Вид
- Определение № 2989
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 25.11.2024
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 - чл. 425 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.90 ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.91 · Закон за гражданската регистрация
- чл.92 · Закон за гражданската регистрация
- чл.94 ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2989 гр. Бургас, 25.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Г.ева Върбанова
Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501725 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 0 от ГПК от процесуалния представител на ЗАД ОЗК-Застраховане „АД ,с искане за издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Р. И.. Заявлението е било адресирано до Районен съд-гр.Бургас , който е извършил служебна справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. , и въз основа на представеното по делото писмо от 18.10.2024 г. на Община Карнобат,констатирал ,че предходните заявени от длъжника постоянен и настоящ адрес са били служебно заличени на 24.12.2021 г. от Община Бургас/преди дерегистрацията същият е имал постоянен и настоящ адрес в гр.*** /и понастоящем длъжникът е с вписан служебен адрес в гр.***.Затова
РС-Бургас е приел ,че не е местно компетентен да разгледа заявлението
С определение № 6477/22.10.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6799/2024 г. Бургаският районен съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Карнобат.
Карнобатския районен съд е изложил съображения, че заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес и по седалището на длъжника ,като съдът в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност.В чл. 411 ГПК е посочено и че заявлението срещу потребител се 1 подава до съда ,в чийто район се намира настоящия адрес на длъжника ,а при липса на настоящ,до постоянния.Доколкото постаенен е адресът,където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението съгл.чл.93 ал. 1 ЗГР,а настоящият – адресът ,на който лицето живее /чл.94 ал. 1 ЗГР/,то за да се твърди ,че лицето има постоянен и настоящ адрес в определено населено място ,то същият следва да бъде заявен от самото лице и тези адреси трябва да посочват мястото ,където лицето живее ,или мястото ,което то е избрало ,за да има връзка с държавата или общинската администрация.В случая лицето няма редовен настоящ адрес и постоянен ,възстановено е служебно предишното му местожителство в ***,то съдът счита ,че неправилно делото му е изпратено по подсъдност ,още повече служебният му адрес е определен единствено като такъв в гр.*** ,без да са налице улица и номер,които възпрепятстват съдът да издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против този длъжник.Затова и с определение № 793/05.11.2024 г. постановено по ч.гр.д. 1109/2024 г. Карнобатският районен съд е повдигнал спор за подсъдност пред БОС за определяне на местно компетентния съд.
За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно актуалната към настоящия момент формулировка на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, "заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност; заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния... ".
Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.
В случая на заповедното производство законодателят е регламентирал местната подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи служебно за нея. Тоест, когато заявлението за издаване на заповед и изпълнение е подадено срещу физическо лице, съдът трябва да направи служебна справка НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Когато заповедното производство касае юридически лица, тогава следва да се извърши служебна справка от Агенция по вписвания – Търговски регистър, 2 доколкото съобразно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. В случай, че делото е изпратено по подсъдност и вторият заповеден съд установи, че адресът на длъжника – физическо или юридическо лице, е различен, съответно възможно е междувременно да е сменен, без значение е обстоятелството, че към момента на произнасянето на първия съд, адресът се е намирал в районна на втория съд. Последният не може по аргумент, че към момента на неговото произнасяне местната подсъдност е различна, да върне делото на първия заповеден съд. Единствената възможност, която е налице, е повдигането на препирня за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК.
Следователно в случая не се прилагат общите правила за подсъдността в исковото производство ,доколкото е налице специална местна подсъдност ,за която съдът следи служебно .Нещо повече -с нормите на чл.
410, чл. 416, чл. 417 и чл. 422 ГПК не само е очертано приложното поле и е диференциран предмета на заповедното производство и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК, но е уредена императивно и подведомствеността на тези спорове/поради което в самото заповедно производство не биха се приложило арбитражни клаузи за друга подведомственост на спора , освен пред държавния съд /.
В случая от служебно извършената справка по реда на цитираната Наредба № 14 постоянният адрес на длъжника е в гр.***.Верно е ,че този постоянен адрес е вписан служебно /като преди служебното вписване лицето е имал постоянен и настоящ адрес в гр.*** ,но тези адреси са били служебно заличени на 24.12.2021 г. от Община Бургас.
Съгласно разпоредбата на чл.90 ал. 1 ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал.
5. Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението/чл.91 ЗГР/. Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето./чл.92 ЗГР/.) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5. Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението/чл.91 ЗГР/. Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни 3 лица при заявяване от лицето/чл.92 ЗГР/.
Според чл. 97а. ЗГР при закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България от кмета на общината регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес в едномесечен срок от връчването на заповедта за закриване на адреса. В случай че лицата не заявят нов адрес, след изтичане на срока по изречение първо органите по чл. 92, ал. 1 ги регистрират на служебен адрес.Макар разпоредбата да е нова ,тя дава отговор на въпроса относно това кой следва да се приеме за постоянен адрес на лицето ,което в дадения от закона срок не е заявил нов постоянен или настоящ адрес за регистрация .И тъй като в случая липсва заявление от длъжника за регистрация на нов постоянен или настоящ адрес ,то за негов постоянен адрес следва да се приеме този ,на който е регистриран служебно , а именно – адресът в гр.***.
Като се вземе предвид позитивната уредба в чл. 410 – чл. 425 ГПК, при извършване на граматическо, систематично и телеологическо тълкуване, следва да се достигне до извод, че целите на производството: опростеност, ускореност и ефективност, но и улеснено признаване и изпълнение на съдебния акт, което всъщност е в основата на възстановяването на съществуването му. Същите са прогласени в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. В Доклад от 13.10.2015 г. на Комисията до европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане е посочено, че бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения е от първостепенно значение за стопанските субекти в Европейския съюз.
Просрочените плащания са една от основните причини за изпадането в неплатежоспособност, особено при малките и средните предприятия, и водят до загуба на много работни места. Това е накарало редица държави членки да въведат опростени процедури за издаване на заповед за плащане.
Производството по издаване на заповед за плащане има за цел да се 4 осигури бързо и икономически ефективно средство за съдебна защита срещу длъжника, задължаващо го да заплати определена парична сума. Един от мотивите за изменението на ГПК е именно постигането на посочената цел.
В тази насока може да се отбележи, че законодателят е мотивирал необходимостта от по-добра защита на правата на длъжника в заповедното производство, което доведе и до изменения на правилата за призоваване – в частност чл. 47 ГПК.Оттук и задължителната местна подсъдност
,осигуряваща по-лесна защита за длъжниците.
Като има предвид горното ,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд- Карнобат за местно компетентен да разгледа и се произнесе по заявлението на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ „АД ,със седалище гр. София ,р-н „Възраждане „ ,ул.“Света София „ № 7 ,ет. 5,чрез процесуален представител – адв.Свилен Стоянов ,гр.София ,р-н“Слатина „,ул.“Кадемлия“ № 1 ,ет.1 ,с искане за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 ГПК срещу Р. Р. И.
,ЕГН **********от гр.***
И З П РА Щ А делото на Районен съд- Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5