Решение № 6089 от 29.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6089 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Невена Чеуз

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20231100513142 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.6 пр.1 от ГПК.

Съдът е сезиран с жалба, депозирана от С. П. В. срещу отказа на ЧСИ – М.Ц. по изп.дело № 690/2023 г., с който е оставено без уважение искането й да бъде спряно делото на основание чл. 432 ал.1 от ГПК. В жалбата са развити съображения, относно неправилността на обжалвания акт на ЧСИ и съдът е сезиран с искане за неговата отмяна.

Ответникът по жалбата, взискател в производството, ДНСК е заявил становище, в което са развити съображения за нейната неоснователност.

По делото са представени мотиви по реда на чл. 436 ал.3 от ГПК от ЧСИ М.Ц., с които е заявено становище за неоснователност на депозираната жалба.

Приложен е препис от изпълнителното дело.

Софийски градски съд, като прецени становищата и доводите на страните и доказателствата по делото и на основание чл. 437 от ГПК, приема следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от легитимирана страна- взискател по изпълнението.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК. е

В приложното поле на лимитивната и императивна норма на чл. 435 ал.2 от ГПК предоставена правна възможност на длъжника да обжалва отказа да се спре 1 изпълнителното производство с оглед т.6 пр.1 на цитираната по-горе норма.

Разгледана по същество настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 10.08.2023 г. на взискателя ДНСК, въз основа на изпълнителен лист № 3249 от 20.07.2023 г., издаден на основание влязло в сила съдебно решение по гр.д. 26662/21 г. по описа на СРС, 42 състав.

Изпълнителният лист е издаден срещу С. П. В. за сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 100 лв. – разноски пред въззивната инстанция.

Съобразно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от ГПК са установени седем хипотези за спиране на изпълнително производство, както следва:

1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл.

438 и 524;

2. по искане на взискателя;

3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;

4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;

5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) в случаите по чл. 624б;

6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл.

627б, ал. 2;

7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон.

В жалбата, с която е инициирано настоящото производство са наведени твърдения, че „при оспорване от страна на длъжника по изпълняемото право на взискателя, изпълнителното дело задължително се спира на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 432 ал.1 от ГПК“. Наведени са и твърдения, че изпълняемото право в случая било нищожно, което обуславяло незаконосъобразното изпълнително производство.

Соченото от жалбоподателката основание за спиране на изпълнителното производство не попада в приложното поле на нито една от предвидените седем хипотези, посочени по-горе в рамките на настоящото съдебно решение, доколкото наведените твърдения и съображения в жалбата не намират законодателна опора. От приложените по изпълнителното дело материали не се и установява наличие на някоя от хипотезите, визирани от законодателя. Липсват данни за постановено спиране на изпълнителното производство от съда. Липсват данни взискателят да е заявил спиране 2 или да се е съгласил със заявено искане в този смисъл. Липсват данни за настъпила смърт на страна респ. нужда от учредяване на настойничество или попечителство. Не се установява и приложение на нормата на чл. 627 б от ГПК.

Заявените твърдения за нищожност на изпълняемото право, евентуално биха били релевантни в хипотеза на обезсилване на издадения изпълнителен лист и това би обосновало прекратяване на изпълнителното производство, но такива данни по делото отново не се установяват.

От друга страна, приложените към жалбата доказателства, определени от жалбоподателката като „относими, допустими и необходими“ представляват преписи от съдебни решения по водени между страните различни съдебни производства пред АССГ и ВАС, заповеди на ДНСК, касаещи служебни правоотношения между настоящия жалбоподател и взискателя по делото по повод трудовата заетост на жалбоподателката, които са абсолютно ирелеватни с оглед очертания в жалбата предмет.

Поради което не са налице предпоставки за спиране на изпълнителното производство, а актът на ЧСИ като правилен следва да се потвърди.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ – М.Ц. по изп.дело № 690/2023 г., с което е оставено без уважение искането да бъде спряно делото „на някое от основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 432 ал.1 от ГПК“.

Решението е окончателно, на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3