Определение № 604 от 12.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 604 гр. В., 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от мл. съдия Д.М.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500497 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 407, ал. 1 във вр. с чл. 278 ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна частна жалба, депозирана от „**************“ АД, гр. И., Република ***, чрез „*******-*******“ АД, Търговско представителство, вписано в регистъра на БТПП, БУЛСТАТ: *********, против Разпореждане № 5171/26.08.2026, постановено по ч.гр.д. № 2328/26, по описа на Районен съд-В., в частта, с която не е прието възражение на жалбоподателя по чл. 414а от ГПК за недължимост на сумите, респ. е разпоредено издаване на изпълнителен лист за тях, а именно: 240,00 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, и 12,80 евро, заплатена държавна такса, присъдени с издадената в полза на заявителя М. Д.

С. Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1812/05.06.2026 г.

Жалбоподателят поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 във вр. с чл. 414а, ал. 3 ГПК не дължи разноски. Твърди, че главничното задължение е изискуемо от деня на неизпълнение на полета (15.04.2026 г.), но от друга страна се касае за безсрочно задължение, поради което за изпадане в забава е необходимо да бъде поканен, което не било сторено. Предвид горното, моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част, респ. да се постанови ново, с което да се приеме възражението по чл. 414а ГПК за основателно, както и да се обезсили издадения изпълнителен лист за процесните суми.

Съдът, като съобрази материалите по делото и доводите на страните, намира следното:

Жалбата е депозирана в срок, от страна, легитимирана с правен интерес от обжалване на определението с оглед въведените твърдения по чл. 78, ал. 2 ГПК и чл. 414а, ал. 3 ГПК, като по същество е основателна.

1

В производството по ч. гр. д. № 2328/2026 г. Районен съд-В. е удовлетворил заявление на физическо лице срещу въздушен превозвач за присъждане на суми по Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1812/05.06.2026 г., с която е разпоредено длъжникът „*******-*******“ АД да заплати на М. Д. С. сумата от 600 евро съгласно чл. 7, § 1, б. „в“, вр. чл. 1, ал. 1, б. „б“ на Регламент 261/2004 на ЕП и на Съвета, ведно с лихвата от депозиране на заявлението до изплащане на главницата. Присъдени са и разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414а от ГПК е депозирано възражение, към което представени доказателства за изплатена сума в полза на пътника за главница и лихва до датата на плащането.

Основният спорен въпрос в настоящото производство е по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, т.е. дали с поведението си въздушният превозвач е дал повод за сезиране на правораздавателния орган и отговорът е отрицателен. За да се разпределят разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да са осъществени две кумулативни предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. При проверка на твърденията на страните и представените доказателства, по отношение претендираните разноски, съдът следва да прецени станал ли е длъжникът повод за завеждане на делото, съответно дължи ли направените от заявителя разноски по делото, с оглед правилата на чл. 78 ГПК. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В настоящия случай „*******-*******“ АД е дало повод за възникване основание пътникът да търси обезщетение за закъснял полет, което се претендира в размерите, посочени по чл. 7, § 1, б. „в“ на Регламент 261/2004, но с поведението си не е причина за депозиране на заявление пред съда.

Относими към разрешаване на отговорността за разноските са: 1.

Разпоредбите на чл. 7 § 3 и чл. 14 на Регламент 261/2004 г. 2. Тълкувателни насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия (C/2024/5687), наричани Тълкувателни насоки.

Така, според цитираната разпоредба на чл. 7, § 3 от Регламента, обезщетението, посочено в § 1, се изплаща в брой, чрез електронен банков превод, банкови ордери или банкови чекове или, с подписано съгласие на пътника, в пътнически ваучери и/или други услуги. Следователно, дължимото поведение на въздушния превозвач по изпълнение на основната престация се предпоставя от активно поведение на пътника по сезиране на превозвача с 2 надлежна претенция и предоставяне на всички необходими данни, включително банкови сметки и други, което да обезпечи своевременното произнасяне на задължената страна по договора за транспорт. Твърдения, че заявителят е сезирал въздушният превозвач и дружеството е отказало плащане, отсъстват.

Съдът е наясно с разпоредбата на чл. 14 от Регламента както и постановеното решение на СЕС от 21.12.2021 г. по съединени дела C-146/20, C-188/20, C-196/20 и C-270/20, но всъщност тази разпоредба, тълкувана във връзка със съображенията по т. 20 от преамбюла на нормативния акт сочат, че предоставянето на информация от въздушния оператор на правоимащите относно възможността да предявят претенциите си пред него е именно за да се избегне директно сезиране на съда, без да се отрича това право, разбира се, ако засегнатата страна не е съгласна с отговора на превозвача, респективно с отказа да бъде обезщетена. Твърдения при подаване на заявлението за невъзможността да се сезира превозвача поради неизпълнение от негова страна на задължения, произтичащи от регламента, отсъстват.

На следващо място, макар Тълкувателните насоки по приложението на Регламента да не съставляват нормативен императив, в т. 7.1 на същите е отправена препоръка: (цитат) „Пътниците следва да се обръщат към национален правоприлагащ орган само след като първо са подали жалба до въздушния превозвач и не са съгласни с неговия отговор или при отсъствие на задоволителен отговор от превозвача. Комисията препоръчва въздушният превозвач да предостави отговор в срок от два месеца..." (край на цитата).

Поради изложените по-горе съображения настоящата инстанция приема, че от една страна длъжникът по правоотношението признава вземането, а от друга - кредиторът не е положил грижа за извънсъдебно сезиране на въздушния превозвач с претенцията по Регламента, при ясно разписани правила и предвид Тълкувателните насоки по приложението на Регламента. Съдът съобразява и че всяка страна следва да упражнява правата си добросъвестно. Избраният от пътника способ за директно сезиране на съда, без отправено изявление до задължената страна и при неоказване на нужното съдействие по предоставяне на информация относно начина на плащане в светлината на чл. 7, § 3 от Регламента, води до поемане на риска от допълнителните разходи по процесуална защита, тъй като не е доказано, че с поведението си превозвачът е застрашил правата на кредитора, обуславящо за търсенето на съдебна защита.

При формираните по приложението на относимите разпоредби изводи, разпореждането на Районен съд-В. в частта, с която е разпоредено да се издаде изпълнителен лист за направените от заявителя разноски по делото, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 240 евро, както и държавна такса в размер на 12,80 евро, следва да бъде отменено. Като последица, изпълнителният лист следва да бъде обезсилен, но доколкото такъв не е издаван, не е необходимо (а и няма и как) да бъде обезсилен.

В Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, изрично е посочено, че не подлежи на касационно обжалване 3 по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 от ГПК, без да се прави разграничение дали се касае до уважаване на молбата или до отказ това да бъде направено. Предвид това, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването си и правилността му не може да бъде проверявана в касационното производство.

Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 5171 от 26.08.2026 г., постановено по ч.гр.д.

№ 2328/26, по описа на Районен съд-В., В ЧАСТТА, с която съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист срещу длъжника „*******“ АД, седалище и адрес на управление: ***, ********************, в полза на заявителя М. Д. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к.

„***************, общ. Б., обл. Б., за направените от него разноски по делото, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 евро, както и държавна такса в размер на 12,80 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4