Решение № 593 от 30.04.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 593

***** 30.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Д. при участието на секретаря Мирослава В. Монова като разгледа докладваното от Мария Г. Д. Гражданско дело №

20224520105914 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази:

Подадена е молба от М. П. Д., ЕГН ********** лично и като баща и законен представител на детето В. М. Д., ЕГН **********, двамата от ***** 7 ПРОТИВ В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *****, с която пострадалият е бил във фактическо съпружеско съжителство и има дете, а пострадалата е нейна низходяща – дъщеря, молба с правно основание чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 3 т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, за защита от домашно насилие.

Молителят, чрез адв. Г. С. твърди, че от съвместното им съжителство с ответницата се родило детето В. на ***** се разделили и плащал издръжка за детето, но тя не полагала адекватни грижи за него и така детето живеело предимно при баща си. През 2020 г. майката постъпила на лечение в Психодиспансера, напуснала работа, нямала ток и вода и сметките й били неплатени. След приключване на лечението й опитали няколко пъти да осъществят контакт между детето и майката, но детето се травмирало от нейното неадекватно и грубо поведение и започнало да отказва срещи с нея. С Решение № ***** г. по гр.д. ***** по описа за 2021 г. на РРС били предоставени родителските права на бащата, като е определен режим на лични отношения на майката с детето всяка неделя от 9,00 ч. до 17,00 ч. През 2022 г. В. отново влязла на лечение в Психодиспансера, изгубила си апартамента, а след контакти с майката детето ставало подтиснато и притеснено. На 20.11.2022 г. в неделя, ответницата взела детето към 11,30 ч. и в 12,40 ч. то се обадило на баща си и се молило да я вземе, като преди това чул, че плаче и казва „остави ме, остави ме!“. Разговорът прекъснал, В. го блокирала и не вдигала телефона и той като видял джипиеса на телефона на детето, разтревожен отишъл ***** където намерил изгоряла къща с изпочупени стъкла, двора обрасъл в плевели и в присъствието на двама полицаи извикал детето по име, майката го довела без яке, навън на студа, подпухнало от плач и със зачервени очи. Като видяло баща си детето се хвърлило да го гушка и да се моли да я вземе, казало че майка й я ударила и иска да се прибере в къщи. Полицаите попитали В. дали е вярно, че е ударила детето и тя заявила, че „има право да я удари като родител“, а после отрекла, като усетила, че това не е в нейна полза. Бащата и неговия брат взели детото и В. донесла якето му, а часовника на 1 детето открили захвърлен в тревата от майката, за да не му звъни. През цялото време с майката била и приятелката й И. Полицаите взели данните на В. и казали на бащата, че ще напишат рапорт и, че тази обстановка физически и психически не е никак подходяща за отглеждане на дете. На връщане детето казало на баща си, че много искало майка й да я обича, но тя загубила това право, защото я ударила. В. му се обадила по телефона, след като се прибрали и поискала да говори с детето, но то не пожелало и бащата й казал, че е травмирана от удара, но майката го обвинила, че настройва детето срещу нея и казала, че „има право да възпитава детето си както иска, дори и със шамари“. Тогава не провели диалог, а тя му крещяла обиди и заплахи към него със съдържание: „малоумник, изверг, урод, чудовище, имаш нужда да си пиеш хапчетата, имаш нужда от психолечение, ти не осигуряваш на детето условия за живот, аз ще я взема“ и др. подобни, за които той се разстроил и стресирал и най-вече за това какво може да се случи на детето.

Счита, че с поведението си ответницата е извършила домашно насилие психическо и физическо спрямо детето, което ударила и обидила и психическо спрямо бащата изразяващо се в телефонен терор със заплахи и обиди. Моли да се издаде заповед за защита, с която: да се задължи В. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. и спрямо В. Д. за срок от 18 месеца; да се забрани на В. И. Г. да приближава М. Д. и детето им В. Д., както и жилището им в ***** и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от 18 месеца; да се задължи извършителят В. Г. да посещава Специализирана програма за извършители на домашно насилие към Сдружение *****; да й бъде наложено административно наказание по чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН. Претендират се и разноски.

На 22.11.2022 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита на осн. чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, съобразно молбата на М. Д..

По делото е депозиран отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител адв. Д. Т., която счита иска за допустим, но неоснователен, като недоказан. Счита, че ако бъде наложено такова ограничение по отношение на детето то ще го отчужди още повече от майката и напълно ще прекъсне и емоционалната връзка между тях. Не сочи доказателства.

В съдебно заседание В. Г. се явява лично и заявява, че е запозната с исковата молба и искането на ищеца, разбира свойството и значението на действията си и може да отговаря за тях. Отрича да е психично болна, имала синдром на Хашимото, което било автоимунно заболяване с подобни симптоми. Майка й починала, но била с шизофрения, поради което я считали за фамилно обременена. Категорично отрича да е посягала на М., отрича и да е упражнявала насилие към дъщеря си. Заявява, че е с висше образование, работи като финансов брокер към „Уиннърс груп“, дъщерна фирма на американската „Мета“, на граждански договор, на процент, ако имала сметки печелела пари, ако нямала сделки не печелела. Твърди, че бил нарушен режима й на лични контакти с детето в продължение на 8 г. Към момента нямала желание да изнася дъщеря си в чужбина, макар че смята, че има право на становище. Заявява, че водила детето на психолог преди 7 години в СНЦ „Еквилибриум“, когато се разделяла с бащата и била посъветвана да го осъди, но не ги послушала и сгрешила. Заявява, че живее сама в момента, в собствения си дом, съборетина в *****, която брат й с биполярно афективно разстройство я запалил и сега бил в Психиатрията, след като я бил. Заявява, че има човек до себе си и сериозен ангажимент към него, но не живеят заедно. Втората й майка Г. Я. Г. /санитар в болницата/ й помагала, когато тя се грижила за дъщеря си 5 години, когато бащата не се интересувал от нея.

В съдебно заседание М. Д. се явява лично и с адв. М. К., като заявява, че не се е чувал с ответницата отдавна, тя била в чужбина и се е завърнала, като в *** се носели слухове за нейната женитба с жената на негов колега И, които имали дете, но в момента се съдели.

Преди заседанието на 18.01. казала на колегата му да му предаде, че ако не й разреши да се вижда с детето щяла да му прати „биячи“. В разговор с И и Е. споделяла, че ще намери 2 начин да изведе детето извън България и без пълномощно. По същество моли да се уважи молбата, като основателна и доказана.

По делото са представени писмени доказателства и са разпитани свидетелите Й.Д. и Ц.Д.., изслушано е детето В. Д. на 9 г., в присъствие на социален работник от ДСП „Закрила на детето“.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Пострадалият М. П. Д. е бил във фактическо съпружеско съжителство с извършителката В. И. Г. и има от нея дете, а пострадалата В. М. Д. е нейна низходяща – дъщеря на извършителката, което не е спорно между страните и е видно от представеното удостоверение за раждане на В..

С Решение № ***** г. по гр.д. ***** по описа за 2021 г. на РРС били предоставени родителските права на бащата, като е определен режим на лични отношения на майката с детето всяка неделя от 9,00 ч. до 17,00 ч.

Видно от представеното писмо от ЦПЗ *****, В. И. Г. не се води на диспансерен учет. Според наличната информация лицето има 5 хоспитализации към центъра, като последно е била в Отделение дневен стационар“ в периода от 03.08.2022 г. до 28.09.2022 г., с диагноза „Биполярно афектно разстройство, сегашен епизод-умерена или лека депресия“.

Видно от представената Справка за съдимост на В. Г., лицето не е осъждано.

Установено е по делото от показанията на свидетеля Й.Д., че на 20.11.2022 г. бил с брат си, когато пробвал да се свърже по телефона с В., но не можал и отишли в ***** където намерили детето много изплашено и стреснато, без яке, с една къса блуза, когато майка й влязла в „къщата на ужасите“ да вземе якето детето скочило, започнало да плаче, искало да влезе в колата, питало дали са заключени вратите, къде е баща й, казала, че я е страх много и иска да се махне от там. После разбрал, че майка й я удряла по лицето, не знае защо.

Заплашвала я да не звъни на баща си. Бащата живее в гр. ***** и уговорката им била, че ще се отиде само до МОЛ-а, детето не знаело и не било съгласно да ходи в ***, иначе нямало изобщо да иска да излиза. Детето казвало, че не иска да ги изгуби и се страхува за тях, питало дали е зключена вратата, питало къде отИт, да внимават по улиците. Не искала да види майка си дори и на снимка, защото била изплашена да не им направи нещо лошо.

Преди общуването й с майката било добро, а сега рухнало. Не я е удряла преди, но я е оставяла сама и детето сега имало страх да остава само. Детето е изплашено и ходи на психолог от две седмици. Свидетелят заявява, че по отношение на бащата имало заплахи и обиди от страна на В.: „ти си прост тренажор“, „ще ти пратя биячи“, „за нищо не ставаш“, „боклук“ и др., които брат му споделял. И друг път го е обиждала, присъствал е на такъв разговор.

Изсушано детето В., споделя, че в неделя майка й я взела, за да бъдат малко заедно, обещала й да я заведе в МОЛ-а, но я излъгала. Тя казвала, че ще е сама, но постоянно била с някой. Оня ден, като я взела й казала, че отИт да вземат друго дете и го взели, но пак я излъгала, завела я в една къща без прозорци, тоалетната била навън, нямало вода, тя се опитала да се обади на баща си, защото искала да се върне и изпратила SOS сигнал по часовника си, но майка й се разсърдила и започнала да я удря през лицето. Когато живеели задно също я удряла. Сега я ударила два пъти и й взела часовника, казала й, че ако посмее да се обади пак ще й счупи телефона. Накарала я да каже на баща си, че всичко е добре, карала я да лъже. Детето се моли, да бъде защитено, иска да е при баща си и не иска да да вижда майка си, нито да я чува. Споделя, че я оставила за три години, а като се появила от никъде и я ударила. Спомня си, че като малка майка й я оставяла сама през нощта. Сега имала кошмари на сън, че майка й влиза без разрешение в дома им и споделя, че се страхува, събужда се обляна в пот, за това ходи на психолог.

От показанията на св. Ц.Д.. се установи, че е баба на детето, живеят заедно. На 3

20.11.2022 г. детето, както винаги трябвало да е с майка си в неделята, но изпратило SOS сигнал на баща си. Той тръгнал с брат си и след час детето й се обадило разтреперано и казало, че иска да се прибере. Отнело й часове да я успокои. Разказала й как майка й я завела в къщата без прозорци, с една жена и нейното дете, говорила лошо против тях, че баща й бил лъжец, а баба й лъжкиня, че тя и вуйчо й са нейното семейство. Детето споделило, че е треперела непрекъснато, че е измръзнала много и много плакала, било я страх много.

Опитала се да се обади по телефона на баща си, защото майка й започнала да я удря и да я дърпа и другата жена е пречела на детето да се освободи и тя я е дърпала, докато В. се опитала да й изтръгне телефона. Споделя, че майката не я е търсила три години и когато се прибрало детето не можело да се отърси от всичко това. Една седмица преди случката на 20ти свидетелката била до аптеката и майката се обадила по телефона на детето и го заплашвала, че ще дойде да го вземе с Полиция. Предната седмица нахълтала в дома им, направо изблъскала свидетелката, като само говорела, че има права. Обясни ли й, че никой не й забранява да вижда детето, ако детето не иска да излезе с нея, да идва да го вижда в домът им, защото понякога е болно. Свидетелката споделя, че тя се е грижила за детето като малко и върху нея също е имало агресивно поведение от В.. Свидетелката тогава й се молила да се обади на детето си, защото се тревожи за нея, но тя отказвала. Детето й споделяло, че като живяло при майка си я нямало през нощта и през деня, то се провесвало през прозореца и викало за майка си, но жените от плод-зеленчука й казвали да се прибере.