Решение № 241 от 12.05.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. К., 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510102610 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата са живели на семейни начала в къщата на родителите му в с.Н. общ.Н. и от съвместното им съжителство е родено детето Д.Д. А.а с ЕГН-**********. През ***г., когато дъщеря им била на четиридесет дни ответницата напуснала дома им и се прибрала при родителите си в гр.К., а детето останало при него и родителите му. В последствие от общи познати разбрали, че ответницата е създала нова семейство и има друго дете. От ***г. ответницата не е търсила дъщеря им нито лично или по телефона, не се е интересувала от детето и не му е плащала издръжка. След раздялата всички грижи за отглеждането и възпитанието били поети изцяло от него, а родителите и баба му помагали. С решение №469/06.10.2022г. постановено по гр.д.№1579/2022г. по описа на PC-К. родителските права и местоживеенето на детето били предоставени на него.

Ответницата изцяло била незаинтересована от дъщеря им. Детето пораснало и имало желание да пътува в различни държави на почивки и на екскурзии, което било невъзможно без съгласието на майката. Твърди, че многократно искал от ответницата да му подпише съгласие детето да пътува в чужбина и да му даде пълномощно за да извади лична карта и международен паспорт на дъщеря им, но опитите му останали без резултат. Счита, че е изцяло в интерес на дъщеря му да пътува с него до страни от Европейския съюз, К.В., Р.Т., както и да посещава и други страни без съгласието на майка си. Моли съда да постанови решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката З. С. М., с ЕГН-********** за пътуване на детето Д.Д.

А.а, с ЕГН-********** извън територията на Б. придружавано от него или упълномощено от него лице, за времето до навършване на пълнолетие, както 1 и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката З. С. М. с ЕГН-********** на детето Д.Д. А.а с ЕГН-********** да бъде издаден международен паспорт. Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е представила отговор на исковата молба. Редовно призована не се е явила в откритото заседание.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Ищецът Д. А. А., с ЕГН-********** и ответницата З. С. М., с ЕГН********** са родители на детето Д.Д. А.а, с ЕГН-**********, родена на *** /заверено копие на удостоверение за раждане/.

От приложеното гр.д.№1579/2022 г. по описа на РС-К. се установява, че с влязло в сила решение №469 от 06.10.2022 г. по предявен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, родителските права спрямо детето Д.Д. А.а, ЕГН-********** са предоставени за упражняване на бащата Д. А. А., ЕГН**********, определено е местоживеенето на детето Д.Д. А.а при бащата Д.

А. А., а на майката З. С. М., ЕГН-********** е постановен режим на лични контакти с детето Д., който да се осъществява всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа до 14:00 часа, като майката З. С. М., ЕГН-********** е осъдена да заплаща на детето Д. чрез Д. А. А., с ЕГН-********** като баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от 01.07.2021 г.

От показанията на св.Д.А.А. се установява, че от *** детето Д. живее при бащата и той го отглежда. Оттогава ответницата не е търсила детето, не е осъществявала контакти с него и не е заплащала издръжка. От три години бащата работел в А. в гр.Б., във фабрика за колбаси. Там той живеел на семейна начала с друга жена в жилище под наем, но се връщал през лятото в Б.. За времето на отсъствието на ищеца, за детето Д. се грижели родителите му. Ищецът осъществявал ежедневни контакти с детето по в. и ежеседмично изпращал средства за отглеждането и нуждите на детето. Той правил опити да осъществи връзка с ответницата чрез нейните родители, но те отказали да дадат информация за нея.

По делото е приложен социален доклад на ДСП-Г., съгласно който хигиенно-битови условия на живот в жилището, в което се отглежда детето Д. в с.Н., общ.Н. са добри, а основните му жизнени потребности свързани с храна, облекло, подслон и здравни грижи са задоволени. За учебната 2022/2023 г. детето е записано като редовна ученичка в първи клас на *** с.Н. и редовно посещава учебните занятия. Детето има избран личен лекар, който да посещава при необходимост. Бащата на детето и баба му по бащина линия са осигурили на малолетната Д. сигурна и безопасна семейна среда на живот.

Взаимоотношенията между членовете на семейството на бащата са добри, като в интерес на детето Д. е да има контакти с родителя при когото то не живее.

От така установеното съдът прави следните правни извод:

Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по общо съгласие на родителите. В случай, че такова не може да бъде 2 постигнато, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето.

Разпоредбата на чл.45, ал.1 и ал.2 от ЗБЛД повелява, че българските лични документи, заявлението за издаване на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, а паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. От своя страна разпоредбата на чл.76, т.9 от ЗБЛД сочи, че може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. От цитираните разпоредби следва изводът, че както за издаването на паспорт на малолетни и непълнолетни лица е необходимо писменото съгласие от двамата родители, така и при напускането им от страната е необходимо нотариално заверено писмено съгласие, а когато поради отсъствие, неизвестно местопребиваване или друга причина единия родител не е дал съгласието си- от съда по реда на чл.127а, ал.2 от СК. В случая ищецът и ответницата като родители на детето Д.Д. А.а, не живеят заедно от ***г. и не поддържат контакти. Ищецът поддържа, че искането е продиктувано от намерението му детето да бъде с него на почивки и екскурзии извън територията на Р.Б.. Ответницата, редовно призована, не се явява в о.с.з. за изслушване по реда на чл.127а, ал.3 от ГПК въпреки дадените й указания.

Нормата на чл.35, ал.1 от Конституцията на Б. регламентира, право на всеки свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл.3, §2 от Договора за Европейски съюз за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. В Решение №982/15.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№900/2009 г. на ВКС, IV г.о., изрично е постановено, че въведените в чл.76, ал.1, т.9 от ЗБЛД изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл.2, т. 2 от Протокол №4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В хипотезата на чл.127а от СК съдът действа при условията на спорна съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на интересите на детето. В случая местоживеенето и родителските права спрямо малолетната Д. са предоставени на ищеца, а на ответницата е определен режим на лични контакти с детето. С оглед режима на издаване паспорт на малолетно дете и на разрешение то да напуска страната, неотзоваването на ответницата следва да се приеме, за наличие на разногласие между родителите по смисъла на 3 чл.127а, ал.2 от СК и единствената възможност за преодоляване на това разногласие е постановяване на съдебно решение по чл.127а от СК.

Нормата на чл.127а от СК регламентира съдебна намеса във връзка с пътуване на дете в чужбина не по принцип, а по повод на отделен, конкретно възникнал спор между родителите. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/03.07.2017 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ВКС, ОСГК, съдът може да разреши пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/ или до определени държави, респ. държави, чиито кръг е определяем. Като мотив в тълкувателното решение е посочено изискването за съществуване на конкретно защитен интерес на детето при пътувания извън страната. Прието е, че този интерес не е защитен в достатъчна степен при дадено разрешение за неограничено по време и място пътуване в чужбина, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, с оглед оценка на конкретния и реален риск. Прието е също, че по повод на конкретен спор на основание чл.127а, ал.1 от СК съдът не може да замени „веднъж завинаги“ съгласието на родителя, постановявайки неограничено по време и територия пътуване. В производството по чл.127а от СК съдът прави преценка по целесъобразност т.е. не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави, като водещи и най-важни при решаване на въпроса са интересите на детето. По делото следва да е установена и нужда на детето да пътува в чужбина / Решение №403/29.02.2016 г. по гр.д.№6903/2014 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Срокът на разрешението също се определя от конкретните обстоятелства, но винаги при съобразяване възрастта на детето. По настоящем малолетната Д. е седем години и четири месеца и на този етап не се налагат пътувания извън страната с образователна цел, а посещенията с туристическа цел не налагат продължително отсъствие и затова ще се осъществяват ограничено през годината и за определен период. Изхождайки всички факти и обстоятелства, установени по делото, от константната съдебна практика и водещият интерес на детето, съдът приема, че към момента детето Д. е на възраст, която й позволява да пътува извън територията на Б. до В., Т. и държавите членки на ЕС с цел почивки и екскурзии, при които то ще има възможност да почива със своя баща, да разглежда различни забележителности и да придобива впечатления за културата и езика на тези страни като по този начин ще се разширява мирогледът, възпитанието и развитието на детето като цяло. С даване на разрешение, заместващо съгласието на майката ще се избегнат и бъдещи конфликти между родителите по повод въпросите свързани с краткосрочни пътувания на детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и емоционално развитие детето предвид възрастта му. Освен това В., Т. и държавите членки на Европейския съюз не са места, където има военни действия, значителни размирици и природни катаклизми, които да поставят живота и здравето на Д. в опасност. Предвид 4 изложеното съдът счита, че следва да бъде дадено разрешение малолетната Д.Д. А.а, с ЕГН-********** да напуска пределите на Б. за да пътува до В., държавите членки на ЕС и Т. и обратно, придружено от своя баща или изрично упълномощен от него пълнолетно лице с цел почивка и екскурзия, без съгласието на ответницата, за общо 14 дни годишно, от които не повече от седем последователни дни, за срок от шест години, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила. Следва да се посочи, че държавите в Европейския съюз, В. и Р.Т. са ратифицирали Хагската конвенция за гражданско-правните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Този международноправен инструмент дава процедурни гаранции за връщане на детето в Б. в случай, че бъде незаконно задържано на територията на държава, подписала конвенцията. Самото съществуване на този механизъм като превенция е достатъчно, за да не си позволи другият родител да задържи детето в такава страна за продължителен период от време.