Решение № 888 от 02.03.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17109/2023
- Вид
- Решение № 888
- Подписан
- 02.03.2025
- Състав
- Петър Милков Милев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 292, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 422, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.76, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 888 гр. Пловдив, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330117109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Искър“, бул. „Христофор Колумб“ № 43, против И. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес в гр. *******************************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2893/2023 г. по описа на РС – Пловдив, а именно: 5 890 лв., представляваща сбор от дължимите 38 броя неплатени ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 155.00 лв., с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г., а именно: 38 броя неплатени ежемесечни вноски за погасяване на закупено вземане (главница), с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи общо на 1 446,42 лв. и 38 броя неплатени ежемесечни вноски за възнаградителна лихва, начислена на основание т. 7.1. от споразумението, с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи на общо 4 443,58 лв., произтичащи от Споразумение от 16.04.2010 г., сключено, от една страна, от името на „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, действащо чрез упълномощен представител „С.Г.ГРУП“ ООД, и за сметка на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (със старо наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ), и от друга страна, от ответника И. Д. Ч., представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.
365 от ЗЗД за признаване и разсрочване на задълженията на ответника, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № ******/05.08.2008 г., сключен между ответника и „АЛФА БАНК“ А.Е., чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ведно със законна лихва за 1 забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 24.02.2023 г., до окончателното заплащане на главницата.
Ищецът е на мнение, че с договор от 06.10.2006 г., сключен между „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (със старо наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ) и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД /с ново наименование „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД/, на основание чл.18 от ЗДСИЦ /отм. на 12.03.2021 г. със ЗДСИЦДС/, ищцовото дружество, в качеството си на Възложител, е възложило на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо дружество, да управлява придобити от ищеца вземания и да осъществява представителство от името и за сметка на ищеца, вкл. при сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на дейности на трети лица, като съгласно чл. 5 от договора е предоставено право на изпълнителя да ползва подизпълнители при изпълнение на задълженията си.
Ищецът твърди, че на дата 05.08.2008г. между "АЛФА БАНК" АД, действащо чрез клона си „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК 831694000, понастоящем „Юробанк България“ АД. и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № ***********/2008г., по който банката предоставя на ответника банков кредит в размер на 15 000 лева с краен срок за окончателно издължаване на кредитните суми до 04.08.2016 г.
Сочи се, че с Договор за продажба на вземания от 25.03.2010г., „АЛФА БАНКА — КЛОН БЪЛГАРИЯ“ в качеството си на цедент, прехвърля на "С.Г.Груп" ООД в качеството му на цесионер, вземания по посочения договор за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежност към него, включително с начислената до дата на прехвърлянето лихва.
Поддържа се, че на 26.03.2010 г. се сключва Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г.Груп“ ООД, в качеството му на цедент и „МТ ПРОДЖЕКТ“ ЕООД в качеството на цесионер, с който вземания по договора за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежност към него, включително с начислената лихва са прехвърлени на цесионера.
Излага се, че с договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., "МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД като цедент прехвърля на "АЛФА КРЕДИТ" АДСИЦ, с ново наименование „ДЕЛТА КРЕДИТ"АДСИЦ, в качеството му на цесионер, вземането си по същия договор за кредит, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към него, включително и лихвата.
Ищецът е на мнение, че длъжникът е уведомен за цесиите.
Наведени са твърдения, че на 29.03.2010 г. между „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД, с ЕИК 175137010 (с предишно наименование „Алфа Кредит Мениджмънт” АД), действащо в качеството си на обслужващо дружество по чл.18, ал.1 ЗДСИЦ /отм./ на ищеца в качеството му на възложител и "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извършва от свое име, но за сметка на ищеца извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, изрично посочени в нарочен списък, приложен към договора.
Ищецът сочи, че с договор от 29.03.2010 г. "МТ ПРОДЖЕКТ” ЕООД, в качеството му на възложител, е възложил на „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на 2 изпълнител, да извършва извънсъдебно събиране на вземанията на ищеца, представляващи просрочени потребителски кредити на физически лица, с първоначален кредитор „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ”, изрично посочени в нарочни списъци, приложени към договора.
Поддържа се, ответникът не е изпълнявал задълженията към банката по потребителския кредит, като към 25.03.2010 г. задълженията му възлизали на 16 808.05 лв. - в т.ч.: 14719.41 лв. - главница и 2088.64 лв. - възнаградителна лихва.
Излагат се доводи, че със Споразумение от 16.04.2010г., сключено с упълномощения представител на кредитора ищец, а именно "МТ ПРОДЖЕКТ" ЕООД, действащ от свое име, но за сметка на ищеца, ответникът е признал съществуването на дълга си, като страните са постигнали уговорка остатъкът от задължението да бъде погасен разсрочено съгласно описан в споразумението начин на изплащане. Ищецът е на мнение, че споразумението представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД, по силата на който страните, с цел да избегнат един правен спор и след направени взаимни отстъпки, са преуредили отношенията си по следния начин: ответникът е признал, че дължи сумата от 16808.05 лв., представляваща неплатената част от задължението му съгласно сключения с Банката Договор за потребителски кредит - Ваканция № ***/05.08.2008 г., като се задължил да изплати задължението си разсрочено съгласно описан в чл. 7 от споразумението начин на изплащане, с ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 155.00 лв. и последна изравнителна, при падеж - 20-то число на месеца, за който се отнасят.
Сочи се, че е налице неизпълнение на Споразумението от 16.04.2010 г. за издължаване на дължимите вноски за периода от 20.01.2020г. до 20.02.2023г. вкл., които са падежирали. Търси се стойността на 38 броя неплатени ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 155.00 лв.. с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., посочени по-долу под поредни номера от 117 до 154 вкл., в това число: 38 броя неплатени ежемесечни вноски за погасяване на закупено вземане, с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи общо на 1446.42 лв. и 38 броя неплатени ежемесечни вноски за възнаградителна лихва, начислена на основание т.7.1. от споразумението, с настъпили падежи в периода от 20.01.2020 г. до 20.02.2023 г. вкл., възлизащи на общо 4443.58 лв.
Ищецът е на мнение, че търси сумите на основание падежирали вноски, а предсрочна изискуемост от банката не е обявявана на длъжника.
Изложено е, че в претенцията от 5 890.00 лв. не се включват произтичащи от горепосочения Договор за потребителски кредит - Ваканция № 314-212/05.08.2008 г. вземания за възнаградителна лихва, а само такива за закупена главница. Твърди се, че неплатената част от задълженията на ответника за възнаградителна лихва, произтичащи от договора за потребителски кредит и възлизащи на сума в общ размер на 2088.64 лв. съгласно правилото на чл.76, ал.4 от ЗЗД, са отнесени към непретендираните в настоящото производство 105 разсрочени с посоченото споразумение от 16.04.2010 г. ежемесечни вноски за закупено вземане с настъпили падежи в периода от 20.05.2010 г. до 20.01.2019 г. вкл., както и частично за сумата от 23.77 лв. от 106 ежемесечна вноска за закупено вземане, с падеж 18.02.2019 г.
Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.
3
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки редовното връчване на исковата молба на ответника.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца по исковете е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидни договори, условията за издължаване на главницата и нейния размер, уговорка за договорна лихва – нейния размер и падеж, придобито качество на цесионер по договора за потребителски кредит от 05.08.2008 г., т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.
Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчването на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № ***/05.08.2008 г. с „АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ“, като съгласно приложените договори за цесия ищецът се легитимира като цесионер на вземанията по договора за потребителски кредит спрямо ответника.
На 06.10.2006 г. е сключен договор между „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ (със старо наименование „АЛФА КРЕДИТ“ АДСИЦ) и „Алфа Кредит Мениджмънт“ ЕАД /с ново наименование „Делта Кредит Мениджмънт” ЕАД/, на основание чл.18 от ЗДСИЦ /отм. на 12.03.2021 г. със ЗДСИЦДС/, с който ищцовото дружество, в качеството си на Възложител, е възложило на „Делта Кредит Мениджмънт“ ЕАД, в качеството му на обслужващо дружество, да извършва дейностите, описани в чл. 1, ал. 1 от договора, срещу възнаграждение. Съдът намира, че сред изброените дейности не се съдържа право изпълнителят да може да сключва договори от свое име и за сметка на възложителя с длъжници във връзка с цедираните на ищеца вземания по договори за потребителски кредити. Този правен извод на съдията докладчик не се опровергава и от съдържанието на правата и задълженията на страните по договора от 06.10.2006 г., посочени в раздел II на същия договор. Съдът счита, че договорът от 2006 г. е свързан с организационни въпроси по събиране на вземания, консултации във връзка с просрочени задължения и представителство на ищеца пред държавни и общински органи. Уточнението в чл. 1, ал, 1, подточка „iii“ от договора, свързано със „сключване на договори, анекси и споразумения за възлагане на конкретни дейности на трети лице“, не може да се тълкува в смисъл, че се предоставя представителна власт на обслужващото дружество да действа от името и за сметка на ищеца във връзка с представителство пред длъжника, и по-специално със сключване на спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. С аргумент за по-силното основание не 4 може да се приеме и тезата на ищеца, че изпълнителят по договора от 2006 г. или от другите договорите от 2010 г. представлява скрит пълномощник по смисъла на чл. 292, ал. 2 от ЗЗД. Такава воля не е изразена от ищеца в договора от 2006 г. и няма как да възникне за първи път в последващи договори от 2010 г., по които ищецът не е страна.